Строги форми

1,1 резултата

Алхимия на простите неща

АЛХИМИЯ НА ПРОСТИТЕ НЕЩА
И тишината къта звуци,
които никой не познава.
Не са ми нужни революции
или измамливата слава ...
474 2 6

Нехамлетовски въпрос

НЕХАМЛЕТОВСКИ ВЪПРОС
Телата ни са силни – преживяват
и болката, и шеметния бяг,
душата ми обаче се стопява
в скиталчеството си да дири бряг. ...
528 5 5

Дали ще ви остане спомен блед...

Дали ще ви остане спомен блед,
за онзи стар глупак, дори небето
изписал с рими? Замечтан поет,
живял в стиха си, литвал докъдето
мечтата му го носи и сърцето. ...
462 3 7

Cълза, която не изтрих

Аз крехка, синя сенчица незрима
в съня ти пак нашепвам стих,
с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.
И непростимото простих! ...
615 3 6

Прошепнато в края на юли

ПРОШЕПНАТО В КРАЯ НА ЮЛИ
Раздялата от сол нагарча –
досущ като угаснал въглен.
Раздуха вятърът изгърбен
пуха на лунното глухарче. ...
539 5 6

Cветли рими

Наливате отровата полека,
по капчица за всеки светъл миг,
с петà гасите яркия светлик,
огрял пред мен трънливата пътека.
А ориста ми – тежка или лека, ...
867 9 18

Етюд за предстоящата забрава

ЕТЮД ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА ЗАБРАВА
Софийската мъгла е безпогрешна,
нахълта ли неканена в дома.
Тършува в изоставения дрешник,
в кашона с непрочетени писма. ...
528 4 11

Забравата покой не носи

ЗАБРАВАТА ПОКОЙ НЕ НОСИ
Светът ми се ограничи до три
причини да се будя сутрин –
джезвето медно бавно да възври,
да светне старият компютър, ...
538 3 10

Ти си моят свят

Живеейки в заблудата нетрайна,
за дом и обич в нечия душа,
ревниво пазех същността си в тайна,
опитвах всяка нощ да утеша,
сърцето свое – участта избралото, ...
1.6K 8 6

И в невъзможност имам своя зов

Аз нямам уговорки с теб за срещи,
но с твоята душа в съня се срещам.
Вечеря няма с вино и на свещи,
а сред звездите чудно те усещам.
Не ти изпращам вече и писмата ...
629 2 4

Жажда

В пресъхналите кладенци се взирам.
Дъната им от спомени пустеят,
стените обли каменно немеят,
надеждите си жаден не намирам.
Към изворите тръгвам и не спирам ...
1K 11 23

Обичам този град

Обичам този град, когато ням
и глух е сутрин. Още си доспива
и вятърът с посока променлива
разнася листите насам-натам.
Издига се над всичко сънен храм, ...
644 7 10

Битова рапсодия

БИТОВА РАПСОДИЯ
Каляваме се – в трудности и битки.
Понякога те мразя – до полуда.
И трудно с битовизмите привиквам.
Но страх ме е – до смърт! – да те изгубя. ...
574 5 9

Пълномощно за отвъд

ПЪЛНОМОЩНО ЗА ОТВЪД
Че тишината е бодлива,
разбирам в ноемврийски ден,
щом непотребна си отивам
в дъжда – печален и студен. ...
462 4 5

И споменът за лятото е с вопъл

Към изгрева на зимата, студен,
ята политат с призрачна мечта
и образът красив на горестта
е пухкав, пръснат, лùлаво-червен.
От изток хоризонтът позлатен ...
622 6 8

Животът продължава

Покорно слагам себе си в нозете
на своя ден – от грижи загрубял.
В съня ми нощем свири на кавал
планински вятър, замирисва цвете...
Притихнали пладнуват пак овцете, ...
441 3 4

Създателят принц Еа

Създателят принц Еа
Той бил генетик – създател с призвание,
баща му– сразен в междузвездни войни,
изпратен да служи далече в изгнание,
съдбата на Гея пак да промени. ...
1.2K 8 12

Научиш ли, че край не съществува

НАУЧИШ ЛИ, ЧЕ КРАЙ НЕ СЪЩЕСТВУВА
Когато проумях, че няма смърт,
че всички ние сме фотони
и минем ли пространствата отвъд,
ще грейнем с лумени – милиони, ...
536 5 10

... и Господ се усмихна на небето...

Сияе топъл есенният ден,
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен, ...
509 4 4

Прозорец към света

Книгата е прозорец към света!
Отдавна вярно е твърдение.
По-редичко открехва светлина
това хартиено творение!
Модерни джаджи ни будат очи. ...
522 1

Съботен сонет

СЪБОТЕН СОНЕТ
На просяка душата е сълза –
която скритом броди из всемира
Търкулната в листенце на бреза,
тя в крехките зелени вейки спира. ...
559 3 6

Съревнование за лунатици

СЪРЕВНОВАНИЕ ЗА ЛУНАТИЦИ
Безсилна съм да пея за смъртта.
Пък и не знам дали над гроб се пее?
Какво тук значат сан и суета? –
сред сенките щом бродиш – ненадеен. ...
489 2 6

Къщо родна!

Родна къща, по човешки жива! -
Споменът за нея уповава!
И душа ведно се с нея слива!
И сърце се с болка разтуптява...
Зидовете - стражи мълчаливи, ...
596

Чертата на есенното равноденствие

ЧЕРТАТА НА ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ
Аз мога да надипля две по две,
драпериите сини на морето
дордето злата есен разкове
сандъка, в който къта ветровете. ...
511 2 4

Бездомно послание

БЕЗДОМНО ПОСЛАНИЕ
Едва ли нещо някому дължа
и лек за преживелиците нямам.
Отдавна знам – живял ли си в лъжа,
накрая сам превръщаш се в измама – ...
586 2 9

Изведнъж

И кърви, и кърви, и кърви,
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.
Синкав дим, някой снимки гори, ...
1K 2 6

Писмо от Рая

ПИСМО ОТ РАЯ
Спомни си за мен, щом луната търкулне
над тъмните покриви шлейф от коприна.
Аз сигурно скоро оттук ще замина,
но пак ще се върна – бездомна светулка, ...
483 2 6

Приказка за лека нощ

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
По път, по който никой не върви,
незнайно как – успяла съм да мина.
Не помня стръмен бе или извит –
осеян с тръни и коварни мини. ...
482 2 5

Kлада

И тръгнех ли, избирах дълъг път,
и все вървях по стръмните баири,
един не се нае да ме сподири,
там, дето болки и стрели валят.
Човеци много, Любовта е кът, ...
508 3 6

Посвоему щастлива

Да имах някой ближен, но не би,
това ми е отсъдено, от Бога,
сама да съм и в радост, и в тревога -
една жена, а хиляди съдби.
Напразно над главата ми тръби, ...
736 5 9

Лятна приказка

ЛЯТНА ПРИКАЗКА
Драскулчица с мастилото си златно
и три искрящи светли петънца
разписват мълком в тлеещото лято
небесния сонет на вечерта. ...
515 5 7

Играта приключи

Угаснала обич от сън непробуден,
ще търсиш след мене сред звезден всемир,
от гордост и ревност ти беше заблýден,
и влюбен до лудост... бях твоят кумир.
Все още ли вярваш, че пак ще се върна... ...
963 14 21

Сонетни близнаци. Душата и Съдбата I и II

Душата и Съдбата I
Богата и бедна – безгрешна и грешна,
съпътства човека, подобно на сянката...
От древния свят – до епохата днешна...
и всеки миг влага в трезора на банката. ...
1.2K 13 24

Сонетни близнаци. Съдбата I и Съдбата II

Съдбата I
За всеки, тя пътна е карта космична,
не може човекът с ръка да изтрие,
разплита житейската плетка кармична,
от нейния извор той цял живот пие. ...
914 10 13

Когато светлината плисна

КОГАТО СВЕТЛИНАТА ПЛИСНА
Градът не спря да бълва смог.
По улиците шетат псета.
Разтърсват тремори поета –
разкъсван между Ад и Бог. ...
569 2 1

Mил стар рефрен

Гласът ми нейде занемял,
зад ехото сега се гуши,
сред бури, ветрове и суши,
ту гръмовит, ту тих е пял.
Пригласяла му е тъга, ...
498 2 2

Спирала

Аз вярвам в този смисъл – да си жив,
напук на отеснялата си сянка,
напук на обиграните лъжи,
доброто, че добро ще е посяло...
Противно на човешката съдба – ...
625 3 6

Любовта наесен

ЛЮБОВТА НАЕСЕН
Едва ли любопитство те примами
блажен да полежиш на мойте скути.
За мене най-безценните минути
са тези, във които бяхме двама. ...
1.1K 4 11

9. Божи дар. 10. На прицел

9. Животът Божи дар
Животът – дар Божи – за радост се дава,
но всеки избира и с разум решава,
дали да живее по Божи закони
или да пилее в суетната слава. ...
855 10 16