Поезия

253,1 резултата

Отвори очите бе маймуно

С пръстче търся Светлината,
в тъмното със затворени очи,
напипвам само хлада на стената,
а Светлината отвътре ми шепти:
Отвори очите бе маймуно, ...
619 1 4

Dum Spiro Spero

Пълен съм с чужди животи,
и със увехнали ноти,
себе си как да намеря,
като не зная къде е.
Кой би откраднал живота, ...
267

Еньовденска молитва

Пресъхнаха в мълчание реките.
Вода мълчах, подир мълчах и огън.
Наричах, но от думите преситена
смирих се и заслушах се във Бога.
Отпих роса, а утрото откри ми ...
805 5

Сянка от спомен

Сега за мен си само непозната,
далечен спомен от една любов,
една частица в края на нещата,
затихнал тътен от забравен зов.
Погубен стон от нежности безкрайни, ...
602

Хан Аспарух

Хан Аспарух
Край Дунава тихо и спокойно е сега,
остана само спомена и на конете грохота.
Ханът с народа си български премина реката,
заби знамето си с конската опашка в земята. ...
565

Ти виждаш всичко

Ти виждаш всичко - светът е твой
и те боли за всеки нас поотделно.
Старикът Ти крепиш и водиш го полека,
онази майка, залисана за миг
изгубвайки ръката на детето ...
722 3 3

Бяло настроение

Препускат с колесници
нежни спомени във мен
за палещи звездици
от твоите зеници.
Ах, вихър мой студен, ...
705 2

Принос 10

Какво правим ние, човеците, на земята! Какво търсим, ако не намираме Господа! Кого възлюбихме, ако не познахме Господа! Как живеем, ако не викаме към Господа! Прах и пепел са дните ни, ако не ни водят към Господа! Благославяй душо моя, Господа!
737 1 3

Лято

Слънце в косите ми весело грее,
лято във мене трепти,
нека душата ми радостно пее,
щом пак до мене си ти!
Искам букет, светлина и надежда - ...
391

Вендета на Времето

Вендета на Времето
(експромт)
Две Предишни момчета
пак не влезли във клас,
обявихме Вендета ...
449 2

Песен от Безкрая

Песен от Безкрая
Безкрай!...И вятър, който вие
със цвят неверотно син...
Морето, корабът и ние –
от дързост луди до един!... ...
400 1

Легенда за обичая Еньова буля

Честит Еньовден на всички!
Легенда разказва с много тъга
за стар обичай по тракийска земя,
с който до днес в най-летния ден
с „Еньова буля” се прави кадем. ...
652 1 7

Горещо

Горещо е и нека е горещо,
затуй е лятото най - вещо,
но искам само, само още нещо.
Кюфтенце скарата да сеща
( и не, че недолюбвам постна леща ), ...
462

* * *

Когато умря един блян,
нищо наоколо не се случи.
Дишах бавно, едвам-едвам
на пресекулки като пребито куче.
Не е виновен друг за това, ...
642 1

Обичам те живот

Обичам те живот!
За мен си лед, за теб съм сол!
И може би съм идиот,
че те дърпам като вол!
Днес разказваш ми играта ...
867 6 27

Страхът - Мечтата

Седи си бръмбар във тревата,
блуждае във гората,
очите вперил е
в хижата - затихнала високо
горе в планината. ...
830

Затуй солен прибоят е...

Луната щом изгрее, в косите посребрени,
сълзите на поета – опали ще блестят.
Замаяно прибоят ще легне, примирено,
измолил тиха ласка – целувка за из път.
Изпълнила небето му с влюбено дихание, ...
598 4 10

От мен до теб

От мен до теб земята е широка
и пътищата все са непознати.
Душите ни, разделни са, до болка,
а болката попива по крилата.
Надигам се към теб, за да те стигна– ...
548 10 15

И сказал Гагaрин:"Поeхали.." 🌐

Небо блёклое, старая твердь,
Как завет, оказались ветхими,
В горсти времени смерть или сметь,
И сказал Гагарин: «Поехали…»
Моисеев посох - итог ...
2.6K 3 14

Аз съм нощта ти

Аз съм нощта ти. Слизам с луната,
наметната леко с лъчите и́.
Тихо на пръсти, вървя към земята,
да докосна любовни мечтите ти.
Сред росна трева, с въздишка една, ...
931 8 19

Дъжд... от любов

Поредният ни поетичен дует с Таня Денева
Т.Д. Вали. В сърцето капките отекват,
във унисон със моите сълзи...
Едно "Защо?" във мислите просветва.
Защо ли, Боже, ти го позволи??? ...
1.8K 4 15

Късно е

Късно е.
Облакът плува удавен.
Тъмно е.
Нито една звезда не гори.
Тихо е. ...
1.1K 8 15

Смешен герой

Мечтаех отново при теб да се върна,
забравих за думите дето болят.
Помислих, че мога море да обърна,
а рибите неми над мен да валят.
Помислих, че мога от счупена чаша ...
684 2

Иде /ли?/

Сънни поляни, мъгла безпределна.
Погледа мами реалност нефелна.
Казва, че цвят е, светлик над тревата,
а е безлична и делнична дата.
Няма и помен от въздух, простори... ...
594 4 10

Мокра арена

Капеха нощем сълзите, дъждовните,
клоните скърцаха глухо под напора,
тайнствено чукаха с пръсти по покриви–
вихрена мокра арена на вятъра.
Криеха восъчни маски лицата си ...
927 4 15

***

Радва ми очите
облак, спрял на двора –
пролетната вишна.
Както и в живота –
щипка жал поръсва ...
710 1

Монологът на една дама - I

В планинско китно село съм родена,
с пробуден дух – девойка от народа.
Простора чист, храна, вода студена,
аз черпех от красивата природа.
В училище, с желание се учех, ...
1.2K 5 8

Ах, дяволи ...

Душата,
не ми отнемайте душата,
дяволи крадливи!
Самотата
не понасям, ...
696

Думи, които раняват

Думите понякога нараняват
- пробиват душата ти със шиш;
обидите силно ти повлияват,
карат те да се чувстваш нисш.
Все някой някога ще ти каже, ...
596

Меца и медеца

Рано,рано от зарана
хукна Меца из Балкана
по баири, по чаири
задъхва се,но не спира.
Ту отива,ту се връща, ...
633 2

Сърце под вълча козина

СЪРЦЕ ПОД ВЪЛЧА КОЗИНА
Вълчицата скимтеше жалостиво.
Обгръща мрак зениците ѝ зрачни.
Ловец с куршум оловен я ужили.
И сили няма – даже да изплаче. ...
1.3K 10 10

Нощта си ляга сита

На път ли тръгвам
или път ти нося
по бродните усои
на сърцето…?!
Похърква утрото, ...
890 12 25

Лятно слънцестоене

В шест и трийсет и две
лятото придойде като буен поток,
полетял на възбог.
Насъбрал часове
като мъдър човек, стар и с бяла брада, ...
596 2

Чакам те в другия свят

Всеки миг е студена година.
Всяка минута е мрачен век.
Чакам някой да намине,
при отдавна забравен човек.
Мислите блуждаят неуморно, ...
853 1

Вярвах ти

Вярвах ти сляпо,
до болка
И те обичах какъвто си-
лош и добър.
Сърцето си ти дадох- ...
624

Късно е

Една сълза – едничка се търкулва
изгаряща по моето лице.
Тя слива се със твоята и тръгва
по нашите протегнати ръце.
Протегнати, останали те вечно ...
418 1

Буря I

Очите ни са нищо повече от светове.
Ти ме допусна в своите.
Бурите сами изплакват себе си.
Връхлитат ни неспокойно.
Без покана, без сбогом. ...
636