Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Не съм от тях, нали

Откакто за ваксина време стана,
фатално ме налита бурна хрема.
Аха реша, в ръце че ще се взема,
ги върже, квартирова се незвана.
Вий хич не си мислете, че я каня, ...

svetlitschka

Поезия » Хумористична

1.4K 2 12

Сърцето

Знам, сърцето е способно
да запази любовта,
много нежно, неизбежно
да намери красота.
Във света да търси вечно ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

627

Греховно вино

Отпих от отлежалото ти вино
удавeна в очите ти сапфири.
А погледът със който подлуди ме
разпали в мен огньове диви.
Не знаех накъде да се обърна ...

Лютиче

Поезия

1.3K 2 5

Въпроси

Мога ли,
да преодолея злобата човешка?
Мога ли,
да преодолея лошотата?
Мога ли, ...

ValentinaMitova

Поезия

629 1

Последно

Последната вечер си тръгва
и бавно догаря свеща ,
нима ти отново се върна,
нима се прибра у дома!?
Нима тази нощ уж последна, ...

Тити_Цонева

Поезия » Любовна

714

Човек в 21 век

За да си човек - разумен,
в двадесет и първи век,
трябва малко и загубен,
и живота ще е лек.
На парите като средство, ...

sensors

Поезия

899

Боли да не разбират...

Боли да съм невидима,
облечена в жълта дреха
и в своята безнадеждност
да намирам някаква утеха.
С жадни пръсти да допушвам ...

ЦветелинаЖулева

Поезия

1.1K 2 1

Красивата художничка

Жена красива с дълга руса коса,
сякаш златна е, блести на нейната глава.
Усмивка чаровна грее на нейната уста,
очите й като ярки звезди светят в ноща.
Красива художничка с четка в ръка, ...

valcanyon

Поезия » Любовна, Философска

627

Леха от тъга

Какво ме кара да се натъжа,
дали че литна ангелски далече,
или ми липсва силната жена,
макар и скромен ръстът ти да беше.
Каква неземна обич ти ми вля, ...

svetlitschka

Поезия

683 3 12

Цъфнал сняг

Цъфнал снегът и сияе.
Бялото – тихо и кротко.
Зима с лъчи си играе.
С лека блажена походка
чувство пътека си прави. ...

zelenaradost

Поезия

878 1 8

Ти ли ме извика

Ти ли ме извика във нощта
или само сън било е?
Вън отново ражда се деня
и ветрецът мрака гони.
Нека е илюзия и сън, ...

АниИванова-стихове

Поезия » Любовна

818 2 3

Поличба

Ясен полумесец на небето грее,
но без красивите многоцветни звезди.
А навън снежните ѝ очи поливат
с мъгли домовете на хиляди души.

Nevium

Поезия » Друга

1K 2

Поетът

Пишеш, пишеш,
а само ти
истински се
разбираш.
Думите понякога ...

MayaKoleva

Поезия

1K 2 2

Защо ли не послушах аз Бодлер

ЗАЩО ЛИ НЕ ПОСЛУШАХ АЗ БОДЛЕР,
безпаметно веднъж да се напия?
Той бил екстравагантен кавалер
и провокатор, без това да крие.
Защо показвах своя женски страх? ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2.8K 10 48

Буря

Влажен вятърът разрошва
с чевръстите си дълги пръсти,
на нощта, полегнала свенлива,
черната й буйна грива.
А небето сякаш във вериги ...

M1234567891

Поезия » Друга

1.6K 5 9

Някога

Някога
То беше някога... Не помня даже...
Животът беше някак си по-инък...
... А днес е трудно даже да се каже –
той по-добре ли бе, или пък никак!... ...

jollyroger

Поезия » Друга

1.1K

Монолог на Мона Лиза

Джокондата не съм, а Мона Лиза.
Знам, трудно ти е да го разбереш,
в подробностите няма да навлизам.
Теории за всичко, колко щеш.
Аз всъщност съм самия Леонардо ...

ninasar

Поезия » Друга

649 1 4

Опит за мироглед

БОГ утвърждава,
че см...рт се чрез ОБИЧ и
труд побеждава!...
БОГ настоява,
че см...рт се чрез труд и ЛЮБОВ ...

rhymefan

Поезия

460

Не си напълно съвършена

Чувам, спориш с огледалото лъстиво,
излъгало било, че си красива,
грабваща дъха жена, икона жива...
Знам, глезиш се, но ти отива.
Бенка, бръчици. Затуй ли негодуваш? ...

Brezar111

Поезия

1.3K 9 10

Особняк

Изкърпва мрежи, бавно, търпеливо
с трептящи пръсти старият моряк,
морето е в кръвта му. Особняк
е той и самотата някак му отива.
А лодката потръпва и в сирени ...

Patrizzia

Поезия » Строги форми

759 1 6

Спасител

Навън не го търси,
той е във всеки от нас
скрит в мълчание, бди,
и ни пази без глас.
В тишината говори ...

Лютиче

Поезия

606

Обречени

Разбираш ли, че няма смисъл?
Реалността превърна ни във грешка.
Дори във стих не ни написах.
Поне съдбата пък ни срещна.
Уви, за кратко разминаване, ...

diesto

Поезия » Любовна

714 2

По Иван Вазов — „ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА*“

Момиче с изящни черти
и много жар в очите!
Усмивка на устни трепти,
снагата — тънка, вита!
Косите ѝ — огненозлатни, ...

rhymefan

Поезия

691 1

Тайнство

Денят преражда се отново и отново
със слънчев лъч от изгрева роден,
зарево застила над море - олово
с първото дихание на бриз солен.
Утрото върви, върви по хоризонта ...

terita

Поезия » Пейзажна, Философска

1.2K 5 5

Загубен живот

Tръгва си рано...
Почти призори
Цяла вечер на бара
в чаши и във бутилки,
давила своите болки ...

ValentinaMitova

Поезия

655

Афинитет

Висока, руса си кокетка,
омая ме като дете
и само сладката ти гледка
държа ме в твоите нозе.
А гледката си заслужава ...

Spring_sunrise

Поезия

1.3K 2 7

Трябваш ми щастлива

Трябваш ми щастлива
като слънцето наранина,
което ме целува по зениците,
като росата по краката боси сутрешна,
като нежното докосване на утрото, ...

bibsun

Поезия

1K 1

След милион светлинни години

Когато и мене вече
няма да ме има тука,
пак дъжд ще вали,
слънце ще грейне
и някой по небето ...

Samadhi

Поезия » Свободен стих

837 4

Не искам да сънувам този сън

Безплатно и безценно време!
Но мога ли да те спестя?
Или със себе си да взема
това, което отлетя,
което бързо се изплъзва ...

yotovava

Поезия » Философска

634 6 12

Излет

На разходка в планината
тръгнах рано сутринта.
С двете кучета в ръката
да разтъпча ходила.
Хванах с тях една пътека ...

Yuri

Поезия » Хумористична

2.2K 7 24

Жената от Враца

Аз съм тъжен и потиснат,
душата ми е безутешна,
от абсурдите ни ми писна,
нито е помощ, нито спешна,
животът нека е приоритет, ...

hcs

Поезия » Гражданска

844 1

Горското училище

Днес на горската поляна
във средата на Балкана
животинките се сбраха
и накрая се разбраха.
Ще направят училище горско ...

лидка

Поезия » За деца

1.1K 1

Януари скрива двойниците ми в очите

Януари сплита косата ми на плитки,
на инат и на решимост.
Слагам забрадката си бяла, всичките си
сълзи съм скрила!
Дърветата с дъждовни пръсти, ...

Niki_art

Поезия » Друга

1.7K 8 20

На баща ми Станко Димитров

Таланта си съм взел от твоя род,
косата и нозете, част от нрава,
но преводи на проза не подлавям.
Набързо си отиде. Беше горд
със своя характерен произход.* ...

Димитър11

Поезия » Строги форми, Друга

1.2K 2

Зимен ден

Денят се смее в следдъждовна зима,
цвърчат врабчета в близкия кипарис,
студено е, но нещо свежо има
в издигащите се в небето пари.
И чувството, открило стих и рима ...

zelenaradost

Поезия

642 2 10

Монолог на Джокондата

Перверзници! Под лупа ще ме гледат!
Дисекция ми правят като жаба,
поклащат си главите тез говеда
и мислят си, въжето ще разхлабя,
за да ме разгадаят. Колко жалко! ...

ninasar

Поезия » Хумористична, Друга

668 6 7

Лудница на любовта

Ненаситна съм
Изпивам с очи всеки миг с теб
С настръхнала кожа преживявам всяко чувство
Непокорността ти ме възбужда - полазват ме болезнено сладки тръпки
Електричество преминава през цялото ми тяло, щом чуя гласа ти ...

НощенЕздач13

Поезия » Любовна, Еротична, Свободен стих

1.4K 7

Дакел - редактор (в памет на Атаман)

Един дакел – Атаман,
стана мой първи редактор.
На него най се доверявам,
на него единствено поверявам -
нахвърлен още на лист, ...

Вълшук

Поезия

530

Пенсионерски рап

Хард е Киро, думи нямам!
(Ний сме пасмина голяма):
все сме гладни, все и жадни!
Един стане, други пък падне...
Абре, Киро, абе смайл* войводо?! ...

Ranrozar

Поезия » Хумористична

994 7 18

Ще те погаля за последно...

Захлупил си очи - не виждаш нищо,
безчувствен си - мъртвешки сън.
Къде се изгуби момчето,
с което щастлива се разхождах навън.
Студен си - няма живот, ...

natalie1987

Поезия » Друга

1.3K 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Не съм от тях, нали

Сърцето

Греховно вино

Въпроси

Последно

Човек в 21 век

Боли да не разбират...

Красивата художничка

Леха от тъга

Цъфнал сняг

Ти ли ме извика

Поличба

Поетът

Защо ли не послушах аз Бодлер

Буря

Някога

Монолог на Мона Лиза

Опит за мироглед

Не си напълно съвършена

Особняк

Спасител

Обречени

По Иван Вазов — „ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА*“

Тайнство

Загубен живот

Афинитет

Трябваш ми щастлива

След милион светлинни години

Не искам да сънувам този сън

Излет

Жената от Враца

Горското училище

Януари скрива двойниците ми в очите

На баща ми Станко Димитров

Зимен ден

Монолог на Джокондата

Лудница на любовта

Дакел - редактор (в памет на Атаман)

Пенсионерски рап

Ще те погаля за последно...

Опашка