Стихове и поезия от съвременни български автори
Преследвай нива
се отрони и с вятър замина
като дронче, сканирало светло
и приветливо кътче чужбина.
Рехав пъзел е тази надежда, ...
Истинско изкуство
Чисти пòмисли,
възвишеност
и красота,
и правдата, ...
Съдбовна поема
захванеш ли се с нещо то се получава.
Протегната от небесата спуска се ръка,
нагоре дърпа те, в дела те поучава.
Тогава казва се, че имаш ти успех, ...
По детски за есента
Красивата есен пристигна,
донесе ми радост, цветя
и цветно в душата надникна,
донесе ми тя любовта. ...
Скала ще плаче от човечност
към теб от сенките политат. Като куршуми са – свистят.
И лунен лъч – мехлем на рана, но как от болката ранен,
с перцето, дето ти остана, да обрисуваш слънчев ден?
И думите, любов ти дали побягнаха – без дом и род ...
Спасителят на плажа
с блондинките, с естествени кубици,
не се отказвах, движех се напред,
и чаках на гюмета тези птици.
И ето - че в един дъждовен ден ...
Дори и да боли
Д. Дамянов
Когато съм потънала във мъката
изписана на моето лице,
когато не ми стига даже въздухът ...
Иван Вазов
Един Голям Българин ни гледа от небето,
гледа тъжно своя, българския славен народ.
Сега той затъва като в блато в немотия,
и жал и скръб е в сърце му за своя род! ...
Пътят*
(Камино)
Да тръгнем по Свя́тия Път към Безкрая,
като поклонници (искаш ли с мен?...) –
мечти и заблуди край нас ще блуждаят ...
Сълзи и огън в есенна погача
и три орисници погача ще замесят.
Една ще пусне кървава сълза.
Наум след туй ще преброи до десет.
Десети шанс, в десетото небе ...
Вдъхновена
такава слънчева и все добра,
търсеща в пътеките космични
истината... скрила се в съдба.
Не спирай да я следваш! Ти умееш, ...
Мечтател
толкова болка има на Земята.
О, мила, страхувам се от края,
а близо е вече тъмнината.
Философски гледам на нещата, ...
Жена
готова да понесе страха
и болката на самота.
Жена е всяка… но не всяка е добра.
Тя умее да дарява, без да спи, ...
Спомени
първата ни целувка, първата ни среща, първия път държейки се за ръце,
спомням си всичко толкова ясно и не мога да забравя,
толкова много спомени заедно и само няколко лоши,
прекарахме толкова дълго заедно, че не помня какво беше преди теб, ...
Самотице, сестрице
да говеем от тъмно до мрак.
Рамо крехко да дам, облегни се,
замръкни в моя схлупен бивак.
Аз изплаках, каквото изплаках, ...
Вечната жена
(спомен)
Навярно бе Съдба
със щур каприз от нея,
но Вечната жена ...
Есенен карнавал...
О, толкова красиви
са жълтите листа!..,
С изящна перспектива
те водят в Есента!... ...
Есенен копнеж
на С...
Един сезон чаровен се задава:
на мъдрост и на лудост едновременно –
и Старата ни страст не се забравя, ...