Стихове и поезия от съвременни български автори
Нов свят
ако си добър във тоз живот
или си е вече изключение
и добрите с впрегнат са хомот?
Плюс ли е доброто възпитание, ...
Най-нежното цвете
Най-нежното цвете
с най-красивия лик,
с най-прекрасния мирис
и живот вечно лих, ...
Валеше тихо
Навън валаше тихо
и тъмна бе нощта,
отронваха се тъжно
и моите слова. ...
Призив към онова в главата ми
Разболей ме докрай, докато не се свърша
Извий ръцете ми, чак костите да изскочат
Разкървави ме така , че да не се избърша
Изкарай всичките ми сълзи, за да ги лоча ...
Градушката в Пловдивско
градушка там вали
и ето - аз плача
за дела им невзрачен.
Реколтата им унищожиха, ...
Люлка към звездите
търчи то, гледа, мечтае и се мае.
Бърза то с някой друг в друго село
така да си пограе, както то си знае.
С колелото то бърза - да я срещне и зърне. ...
Избрано
през лявото – раздрънкано пиано.
Шокиращо, изглежда непонятно,
намърдаха се в моето „избрано“!
Разшу́лих лукче с някогашна мента ...
Под дъгата
на С...
За време и безумец да се влюби,
и вятърът се втурна изведнъж,
но както духна тъй и се изгуби – ...
Спомен от една лятна нощ
Тежки спомени налягат
ме в безсънните нощи́...
Гоня ги, а те ми бягат –
този бяг ме изтощи́... ...
Влак стрела
образуват вечен кръг,
отброявайки живота,
приближавайки смъртта.
Но дали кръгът е вечен, ...
До безименния мъж
нали то в сейфа таен бе прибрано?
Заключих го. Не вярвах, че ще може
след трус повторен живо да остане.
Сега лети - щастлива пеперуда, ...
Любете се и се обичайте
Любете се и се обичайте!
Чертаят черен кръг около нас,
устите ни затварят с маски,
и вкарват ваксината със бяс. ...
Клетка без врата
За душата си не мисли, тук договорът който ти предлагам ще я спаси. Устни л ...
Ретуш на сенките
раздвижва се от полъха в тополите.
Съсухрени тук-там листенца с кръпки
доронват вопли в сенките оголени.
Отнякъде клокочат дребосъци, ...
Пей, пей..
Достави ми това едничко удоволствие преди да е станало твърде късно...
Пей, пей, тази безкрайна омайна мелодия. Излей и моите чувства, защото аз не умея да говоря...
Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)
Още вярвам
която идва със замах
и преобръща ми света,
изтупва чувства целите във прах!
Онази дето носи във стомаха ...
Мигове
но чашата пълна остана,
самотата наднича, смее се
сутринта, още от рано.
Мъглата, покрива света, ...
Не ще пропадна славно
цяла ви се дадох.
Дори с горчив привкус -
каквото имах ви раздадох.
Подарих ви вяра, радост, ...
Човекът тук е като скот!
Но малцина тук я заслужават.
Простакът е по-лош и от чума.
А него тук най-много уважават!
Няма за боклука долу да слезе, ...