Стихове и поезия от съвременни български автори
Коловози през съня на нищото
Дали очаквах, че така
животът бързо ще премине?
То сякаш махнах със ръка
и се изниза през комина – ...
Кой знае...
ни расо, нито оплаквач:
зелена, слънчева поляна,
едно дърво, един кълвач,
до дупка изкълвал душата, ...
Може би
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето, ...
Животът и човекът
Дали от шепа пръст, злини и добрини?
Усещал ли си Божието ехо,
когато безмилостно си наранявал, ти?
Дали добри сме, или лоши, ...
Кажи ми, мамо
от татко и от тебе по-голям,
дали Луната още ще е там –
Вечерницата - все така прекрасна?
Че вчера вечер леличка ужасна, ...
Детство
Деца играят на война.
Крещят си: Ти ще ме запомниш!
И рестартират след това.
Защо в живота няма копче? ...
Исках...
исках да бъда само твоя до смъртта,
сутрин да ме милваш и целуваш,
да те усещам до мене преди да заспя.
Исках те, исках за бога, ...
Гошо
При него май е доста лошо.
Учи здраво- за двамина,
но не зная догодина
той какво ли ще да прави ...
Вместо сбогом
По брега ти пристъпвам смутена,
пак протягам две жадни ръце,
да се слеем, да вляза във тебе!
Как умората пада след миг, ...
Космична елегичност в Есента
Със елегичността на листопада,
но и с намръщеното си небе –
без „сцени“, без каприз, без канонада:
предизвестено Есента дойде́... ...
Светът е савана
приютила бе лъвица с малко,
напрегнатата нощ до сутринта,
остави майката самотна, жалко!
Беше се прокраднала хиена, ...
Морето, русалката и аз
лятото дочаках пак.
Към курорта на морето
заминах без жената и детето.
Отседнах в апартаментче на хотела, ...
Депутатите отложиха преизчислението на пенсиите
по-нагли, по-алчни от вас не знам,
на чужд гръб ставате все по-богати,
а те едва оцеляват, как не ви е срам!
Сценична буря
страстно, много страстно
музика звучи.
Флейтата извива
огнени мотиви, ...
Бягай момче
превръщат се в черно небе.
Бягяй, бягай далече,
идва бурята, малко момче.
Светът притихнало чака ...
Есента дойде
От вчера дъжд вали́...
... и ветрове́ се носят...
И дрипави мъгли́
по пътищата просят... ...
Бивак
бива то,
чак пък толкова
да бива,
май не бива... ...
Влак без гара
Нормалното е ресто да ми върнеш.
Къде отиваш? Няма тука ред.
Клиенти с отношението пъдиш.
Четирдесет и четири са това. ...
За Варна
най-смелите пилоти.
Във мойте вени пък морето
задава обороти!
Че Варна е градът,във който ...
Сбогуване
на щъркел трогваща тъга,
че всички птици ще отлитат,
а той остава тука сам.
Погалих счупено крачето, ...
Летящата 2013-та!
по-добре да умра.
Тръгвам напред - победа,
продължавам и дявола ми носи беда.
Живота е война, ...
Когда у меня был кот 🌐
Желтоглазый, бархатный ангел,
Мы смотрели с ним в одно окно
На мир по-разному одинаковый
И, щурясь навстречу теплу лучей, ...
Орел, рак и щука
топката отклонена,
трижди трябва да пита
разумът суверена,
докога ще се прави ...