Поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку, стихотворения за деца

Посипах си главата с кофа лед

Горещо бе - под плажните чадъри,
когато мернах Дени най-отпред!
Забравих в миг за болки и кахъри.
Посипах си главата с кофа лед!
Започнах - да копая - без посока. ...

Yuri

Поезия » Любовна, Хумористична

2020-11-08T01:01:16+02:00 790 5 24

На татко

Понякога съм тънка като свещ,
от тези дето трудно се запалват.
Запалят ли се - капе лед от пещ
на късна зима, лепкаща и кална.
Тогава бях куршумена вода ...

ИнаКалина

Поезия

2020-11-07T20:41:03+02:00 631 11 12

Стихоплетка с едра плетка

Тя беше чудна стихоплетка
и все ги къдреше едни...
Получи звание - поетка!
Надявам се до старини.
Оттук, оттам - прикотка нещо. ...

vega666

Поезия » Хумористична

2020-11-07T19:50:37+02:00 1.1K 5 4

Есен

Почука някой тихо на вратата,
Отворих, и не щеш ли, Есента.
Покана „Влез”, дори ѝ не дочака,
усмихна се и влезе у дома.
Зачудих се, какво да ѝ предложа! ...

rumbic

Поезия

2020-11-07T18:42:20+02:00 1.1K 12 19

***

Паля свещ
за баща ти, за мама.
Тръгва в равното нашия влак.
Те ни липсват, тях все ще ги няма.
В този свят няма как.Няма как. ...

biser

Поезия » Философска

2020-11-07T18:41:40+02:00 720 2 4

Бедният Поет

Бедният Поет
На ъгъла човек с протегната ръка,
в нея той стиснал е своята творба.
Застанал сам и оглежда се ,тъжен е сега,
продава своята"рожба",тревожи се за това. ...

valcanyon

Поезия » Гражданска

2020-11-07T18:39:15+02:00 554 1

Вдъхновение

> Аковсички поети се сеамоубиваха след първия отказ, светът не би познал поезията.
>
> Сю Таунсенд
С теб от години сме само познати.
Днес си моята любов закъсняла! ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Гражданска

2020-11-07T18:38:04+02:00 440

Една почти убиваща ме рана

След твоето "Отивам си" съм няма.
Прегръщам нощем своето мълчание.
Навътре плача сол по прясна рана.
След твоето "Отивам си", остана ли?
Защото аз останах. И замръзнах. ...

Dendu89

Поезия

2020-11-07T17:01:51+02:00 479 6 15

Задушница

Разкривен кръст от времето нагризан,
скорушата превива клони голи,
по светъл спомен тъжен ангел слиза,
за мървите души да се помоли.
Самотен поп молитвите напява, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2020-11-07T15:51:07+02:00 567 12 11

Делва

ДЕЛВА
Понякога ме е срам,
че проявявям слабост.
Това, което не знам –
Бог ли ми го спестява? ...

yotovava

Поезия » Философска

2020-11-07T13:22:23+02:00 619 4 19

Архангелова задушница

Ноември събота посреща -
студено, мокро и мъгливо,
но оживено е гробището отсреща,
край плочите пристъпват мълчаливо
живите. Със свещи и раздавки, ...

Rois

Поезия

2020-11-07T11:45:46+02:00 1.1K

Брод към рая

Когато настъпи фаталният час,
и щастието заключи вратата за нас,
в сърцето само сянката му остава,
черна пепел от бялата жарава.
Дните безлично се сливат с нощта, ...

Rimoza

Поезия

2020-11-07T11:43:01+02:00 1.2K

Каквото остана дъждът го угася

Напиваш ме жадна
за кърваво вино,
целуваш ме с мислите -
кръв по устата,
наричаш ме крепост ...

Plevel

Поезия

2020-11-07T11:30:25+02:00 661 11 24

Да, лудост е, но вярвам..

От зрънце болка истина кълни,
дано светът завинаги прогледне.
Наивницата в мене прокълни
и просто прегърни ме - за последно.
Зрънца бодливи - вярата посях, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2020-11-07T10:41:47+02:00 396 7 6

Книга за осъмване

Дали сте чели скоро книга,
и тя така да ви владее,
че времето ви да не стигне
и да си легнете със нея?
Да я прелиствате – до края, ...

yotovava

Поезия » Философска

2020-11-07T09:34:15+02:00 449 6 19

21 грама

"Тя - душата е с тегло 21 грама и плътността и е 175 пъти по-малка от тази на въздуха ..." - какво значение има, след като не са до нас, не са ли!!!
Днес мълча, не че имам въпроси
от рода "как е Там" - все наивни.
Дим от свещи лежерно се носи
и виното само се налива. ...

anastasia73

Поезия » Друга

2020-11-07T07:48:25+02:00 1K 5 5

Къде си ти

Празно е в душата ми къде си ти?
Нима не чувстваш мило мое, как далеч един от друг сме аз и ти?
Защо ли винаги в живота случва се това?
Когато влюбени са двама между тях да има и стена?
Може би не е за дълго пречка като тази. ...

zeratal87

Поезия » Любовна

2020-11-07T07:48:07+02:00 449

Някога, някога

Някога, някога
Някога, някога...
даже не помня - кога!?
Не носех часовник, имах
посока, ...

eleonora6

Поезия » Любовна

2020-11-07T07:47:49+02:00 407 1

Молитва / малко по друг начин

Не знам какво ми стана
не знам защо сега
унилост ме обхвана
и страшна самота
Поседнал в тъмен ъгъл ...

клажер

Поезия » Хумористична, Пародии

2020-11-07T07:47:04+02:00 814 2

Здравей, сърце, отново

И спомням си как бе отлетяло
сърцето ми далече от плътта,
и как останах само пусто тяло,
и как се бях превърнал във сълза.
И как се чувствах гол, обезкървен, ...

mislitel

Поезия » Любовна

2020-11-07T06:15:10+02:00 1K 2 12

Има я... и зная, ще я има

Казвах си: " А може би не бива
мен изцяло тя да завладее. "
Но я има в моя ден красива
и в съня ми с негата светлее.
Разумът безсилен е, не смее ...

agferdousi65

Поезия » Строги форми

2020-11-07T01:03:16+02:00 971 10

И те обичам...

Душата ми е приютила този дъжд
по ноемврийски хладен. Но когато
превърнах се на облак изведнъж,
в очите ми покълна зрънце лято.
Ще бъда мокра. Нищо - прегърни ме. ...

ДИС

Поезия

2020-11-06T23:02:12+02:00 780 11 22

Насила е заспала - аз не съм

Когато прах по релсите пълзи
и влакове от времето ръждясват,
спирачките не будят призори
очакване за нежност или ласка.
Прегърнала отсечено дърво, ...

RainaVakova

Поезия » Друга

2020-11-06T22:56:00+02:00 803 6 9

Пепел в шепата на Бога

ПЕПЕЛ В ШЕПАТА НА БОГА
Преди да се е зазорило,
покапват зрелите звезди –
в обрасли нивици – с коило,
сред недовършени бразди. ...

yotovava

Поезия » Гражданска

2020-11-06T19:25:21+02:00 666 6 15

Да удавим лъжите

И защото е есен, нека дъжд да вали.
Да удавим лъжите си в локвите!
Да изплачат последните свои сълзи -
избледнели от спомена - нотите.
С пианистката Есен на златен роял ...

ЦвететоБ

Поезия

2020-11-06T18:49:15+02:00 873 6 15

Живея в сън

Живея в сън. Неистов сън, възнасящ ме към глетчерите на безкрая.
Край мен е щорм по-черен от нощта и бездна хищно челюсти разтваря.
Край мен са милиардите тела, подмятани от хребетите на вълните.
Кипяща пяната клокочи и ръмжи. C безбройни бели жилки впива се в очите.
Живея в сън. Неистов сън. Но той ...

vega666

Поезия

2020-11-06T18:39:13+02:00 762 13 7

Богоизбрани

Ти потупа ли злото по рамото,
щом на Дявол прошепна "Обичам те"?
Не разбра ли, че крие предателство
Щом в лице на светец приютил се е?
Тръпки плъзнаха бавно по тялото, ...

Dendu89

Поезия

2020-11-06T17:33:21+02:00 544 6 7

Нищо повече

Бе от ясно по-ясно, че всичко е само игра.
До абсурд невъзможна, и затуй съблазнителна свалка.
Поиграхме на стария лов между мъж и жена.
Нищо повече. Нищо по-малко.
А дали бе любов? Не разбрахме - от страх и инат ...

Marmadun

Поезия » Любовна

2020-11-06T15:57:08+02:00 999 14 12

Безсънно

Нощта ми е приготвила кафе.
Поднася ми го в звездната си чаша.
Светът облича лунно кадифе.
Но пътят му е гибелен и плашещ…
От шепите на будната душа ...

anabel7

Поезия » Философска

2020-11-06T15:49:12+02:00 1.4K 17 29

Тъга

Тъгата обхвана моето сърце.
Пътят ми объркан е навред.
Душата ми тръпне като перце.
Нищо не е наред.
Разкъсана съм от силни емоции. ...

Самотният_вълк

Поезия

2020-11-06T15:44:29+02:00 764 2 1

Обетованост

Опасани са пасбища на спомени,
стърнища овъглени от тъга,
безсмислие над вложения смисъл.
Само дърветата напъпили
плода си ще дочакат, ...

Lilia_Anna

Поезия » Друга

2020-11-06T15:42:38+02:00 488 2 2

Помни ме, мила!

Нека лирата ми да звучи,
да гали твоите сетива,
че устата ми навеки ще мълчи,
затуй, моля те, чети това.
Никога плътски не те пожелах, ...

hcs

Поезия » Любовна

2020-11-06T15:40:20+02:00 414

Бъди себе! Без страх!

Не разбитото сърце боли!
Нито раните получени от падане!
Боли когато нищо не гори,
боли от спомени забравени!
Боли страхът, боли и самотата, ...

Зои

Поезия » Свободен стих

2020-11-06T15:24:03+02:00 759

Любов ли е?

Любов ли е, когато се родиш
и две ръце със трепет те обгърнат?
Когато с първи стъпки неуверено вървиш
и има кой да те поеме и прегърне?
Любов е! Най-силната! На мама! ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Любовна

2020-11-06T12:33:16+02:00 541 1

От двете страни на часовника

И може би съдбата ти е с мен,
Макар и кратко - бяхме в небесата.
Едни живеят само ден по ден,
а други - заживяват и в мечтата.
Не искам да ме чувстваш като миг, ...

limeruna

Поезия

2020-11-06T11:09:38+02:00 543 7 21

Ха, да види Михал

Цяла нощ лутах вън, сива вълча душа,
безпогрешно, по нюх обикалях капана,
по небето издрасках карта, да не сгреша,
а в капанът - виж ти!, май Михаля се хвана.
Чак пред ранни зори, неразсънен петел, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2020-11-06T10:33:39+02:00 452 6 7

Когато си самотна

Когато се почувстваш самотна,
дори от хора да си заобиколена,
когато си толкова сиротна,
когато душата ти е ранена;
когато си объркана, смирена, ...

lonely_girl

Поезия

2020-11-06T09:59:40+02:00 717

Есенна песничка

Не е нищо особено,
тревога в мъгла.
Дори без прогноза,
вали си дъждът.
Пак мене нарочи, ...

пилигрим

Поезия » Философска

2020-11-06T09:46:07+02:00 388 1

Любимите дебили на Съдбата

Опитай се да обуздаеш ветровете,
на морските вълни юзда да сложиш,
да забраниш красивото на всяко цвете,
или на глупавите... мъдро да говориш...
Опитай се! Сложи безкрайността във джоб, ...

mislitel

Поезия » Философска, Друга

2020-11-06T08:05:32+02:00 378 2 9

Думата

почти изчезна
думата „синковец“ от
родния език

rhymefan

Поезия » Източни форми

2020-11-06T07:36:39+02:00 403 2