Кратък е денят! Все не достига…
Не е като да съм на двадесет и пет…
Но днес ще подаря сама на себе си
един-единствен ден! Да сложа ред!
Да измия тъгата, заедно с чиниите. ...
Сънят е репетиция за смърт…
Хоризонтално времето е спряло.
Пътуваш нощем все по този път
и всяка среща е така реална
с лицата си - познати, непознати. ...
Прашасала, забравена от дните,
на тавана при старите вещи,
плаче китара, ехти по стените,
рисува със звуци погребани грешки.
А нотите разкъсват тишината. ...
Искам да ти кажа през транзитни,
пътят ми без теб е дупки черни,
зинали срещу ми ненаситни –
на безвремието стражи верни.
Искам за ръцете да ти кажа– ...
Толкоз много надежди умряха
на младежкия син небосклон.
Сякаш манна небесна валяха
без задръжки, без грим, без поклон.
А сега толкоз стар и ненужен ...
Понякога ти липсва да си сам,
по улиците ходиш механично,
а мислите ти все летят натам,
където всичко е красиво, романтично.
Омръзна ти да вярваш в любовта. ...
Зелените птици
застануваат на дрвената клупа.
Се завиткувам во нови наслови.
Душата ми е бастион на ултиматуми.
Заедно со една изгубена ноќна светулка ...
Ти си в мислите, дори навътре още,
там където то тупти, тупти,
в дните ми и моите нощи -
Да, навсякъде си ти, ти, ти!...
Но и знам, че си отделна личност ...
Денят гъделичка звездите да спят.
Луна избледнява - на слънцето чужда.
Пробуждам се бавно за новият свят,
но сякаш не искам. Не ми се събужда.
Очите ми лепнат пленени от сън, ...
Понякога усещам дъха ти в съня си
събрал аромата на устните ми
и чувам смехът ти след поредния виц
все още огласящ нощите ми.
" Аз просто те обичам и това е" ...
Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: О, нека... нека ме проклинат!
Да стихнат всички богове!
Как искам, скъпи,да достигнат
от мен до теб тез' думи две! ...
Всеки атом, тъкан от сърцето ти,
вовеки тамо в черна мъка грее.
Покрай ледените, леки лебеди
зло и злато се мъчим да посеем.
Колко наброй биват греховете ни? ...
Добър вечер, Любов! Влизай, сядай!
Да, сама съм, не си ли личи?
Вън на двора има промяна?
Да, розата спря да цъфти...
Къщата ли?... Тя си е същата, ...
Ще напиша стих за шоколада,
но ти накрая ще го отнесеш.
Бива ли Душата ми да страда,
за мене няма, а ти от кофичка ядеш?!
Пиша стих, а коремчето ми клада, ...
Познавах някога едно момиче.
Плетеше мечти от съдрани стремежи.
Учеше другите как се обича.
Надежда раздаваше с цвят на череши.
Обличаше болката в слънчеви думи ...