Стихове и поезия от съвременни български автори
Историята на всеки се побира в стих
Едни в японски стил, а други са поеми.
Поет твори ги всички от небето тих
и вплита нишките-живот в самото време.
В едни от тях не се дочува смях, ...
“Душата ми – врата без ключ...“*
мандалото да пускам се отучих.
Занизаха се разни, мъчни гости,
но дверите си вече не залостих.
Фъртуни се лютѝха през пролуките, ...
Да грейне светлина
Хорхе Букай
Дон Кихот във мене рано
полетял е с Росинант,
но без вас не можем само ...
В лабиринта
спомените,чувствата и мислите.
Отекчена, любовта нехае-
тя- родилката на вечни истини.
Някъде се запиля тъгата. ...
Във вечно дежавю душата
В началото съм, а до края
ще минат много дни и нощи,
и колко песни ще изпея?
Хиляда, може би... Не зная. ...
Всичко
без да имам всичко.
"Всичко" си представях
без да искам нищо.
Някога разбирах ...
***
разрови се, разбърка ме
и каза, че си тръгваш.
И тръгна си - завинаги или за кратко…
Колко пъти още ще се връщаш?! ...
Иди си
от страх три пъти ключа завъртях,
от страх се развиках и те изгоних,
от страх се свлекох и премрях.
Ти до основи ме срина! ...
Приятели!
Те са като порцелан.
Оцелели
чашки от сервиза.
Прощаващи, ...
Български Пилате
и наглостта си прогресира.
Щом в яслите ни има слама,
за нищо никой не придиря.
Живота си, за нас го дали? ...
Помняяя …
асансьора дойде.
Коригирах си тона,
като първо конте,
с жест галантен подканих: ...
Пътуваме към себе си
Минавах по
различни пътища.
Срещах хора,
сменях посоки. ...
Докосни ме
- Не мога, ръцете ми като счупени клони висят!
- Докосни ме!
- Далеч си и хиляди пропасти между нас стоят!
- Докосни ме! ...
На ръба
стига преструвки.
Лустрото свърши,
всичко заспа.
Всичко си тръгна, ...
Левски
възвишени добродетели ни завеща.
Не постигна над тирана победа,
но светлина озари на робството нощта.
Хората от народа светец го наричаха, ...
Писмо
Лежи в окопа тежък мрак.
Измъчен, гладен и ранен,
на тебе, майко, пиша пак...
Прости на своя непокорен син, ...
Къде сте расли, още пасли
или катран, или кандилница,
прибира майчински земята
и най отявлени насилници.
И щото все съм трън и драка, ...
Ехо
до белоснежни планини.
Над мен издигат се билà,
в студа пустеят долини
и вика силно моя глас: ...
Блатото
всички жаби си мълчат.
Сякаш целите от злато,
а над тях слънца кръжат.
Чак до гуша са във тиня, ...
Мистър Чеп
във който насаме останах с теб,
и затвърди се нашето познанство,
когато започнах те с мистър Чеп.
Тогава той така те очарова, ...
Докоснах те.
Кратка физика на съня
в пашкул увити сънищата лесно хващат мухъл
преде и дебне гладен паяк лаком
доде се разплете и моята обвивка съмне куха
във днешната мъгла задрямвам неспокойно ...
Признание
и мисли скрити нямам аз.
Не е във моята природа
с лъжа да искам плътска страст.
Каквото казал съм и казвам ...