62 637 резултата
Дъждът си тръгва тихо, неусетно
и след себе си оставя красота.
А ти от мен си тръгваш бурно, безвъзвратно,
Невиждайки сълзите капещи в нощта.
От дъжда събуждат се цветята. ...
  750 
Ах ти душа моя струна чувствителна,
защо сърце ме тикаш все тъй натам.
В купето съседно седнала стеснително,
красива е, а какво да правя не знам.
Седнала е в купето с глава приведена, ...
  1034 
Да се събудя с щастието закъсняло,
да бъде цветна красота!
И ти да бъдеш мое светло огледало,
и да започне с теб деня!
Очите ти да са от приказка красива ...
  288 
Някой ден, когато в мене
избуят чувства нови,
аз ще се завърна. Може би.
Някой ден, когато бурята
останала е минало ...
  405  12 
ТИЧИНКА
Аз на осмия ден ще се върна.
Бог едва ли това е предвидил.
И дордето навън се разсъмва,
ще те милвам по дланите свидни. ...
  338 
Защо ли с болка съм орисан
да бродя в този тъжен свят?
За теб горчи ми всяка мисъл,
и всичко някак опустя.
А бяхме диви, непокорни ...
  704 
Нежен аромат на цветя
усещам аз в градина,
искам с теб да полетя,
преди да дойде зима.
Красиво нещо са цветята, ...
  596 
Целувката
Целувката, която ти забрави,
сърцето ми изпепели.
Останали са само стари рани,
все още тлеещи искри. ...
  312 
Обичам да се смея,
обичам и ти да се смееш,
а най- обичам да се смеем заедно,
защото тогава...
Света спира, ...
  1365 
Просто любов
От някакво мъжко ребро вероятно,
в някакво библейско минало време,
сътворили жената, о колко скандално
чуждо ребро да е нейното бреме! ...
  475 
И когато те видя
пак искам да се запознаем,
да си кажем "Хей, здравей!",
да започнем разговор случаен,
в който случайността липсва, ...
  2082 
Потъвам в премълчани чернови.
Изписани с опакото на ръката.
Неизказаните истини напускат ме.
Пуснали се, по течението на реката.
Спомените в прах превърна, ...
  526 
На моята съпруга.
Река реката си намира
и заедно се вливат във море.
Така животът ни се спира
последно във безкрайното небе. ...
  267 
***
Всъщност доста съм претенциозна.
Не, не искам палати, коли, самолет,
скъпи вещи, бижута помпозни...
Искам малка къщичка с двор,
морски бряг, ...
  333 
Ще си тръгна… По залез… Чайките,
когато са ужасни тихи. Заслепяващо…
Безоблачно небето… Само лудите
биха посмяли. Да бъдат говорещи…
Ще си тръгна… Щом ти ме помолиш… ...
  557 
Понякога е нужно да избягаш,
с липсата си нощем да го давиш.
Понякога е нужно да те няма,
да изчезнеш,да не се обадиш....
Понякога е нужно и е редно ...
  530 
Как искам някой да натисне спусъка
И нещо да започне. Или да бъде края.
Омръзна ми от скучни часове.
В совалката на дните безметежни
Жадувам гръм от ясното небе. ...
  421 
Ти си в моя ден,
ти си в моя сън,
ти си слънцето за мен!
Ти си светлина,
ти си любовта – ...
  1052 
Всяко утро е щастливо,
носи нова радост, красота!
Слънцето е мълчаливо
и залива ме със светлина.
Всяко утро е чаровно, ...
  272 
Понякога съм толкова самотна,
не е създаден този свят за мен
и в тази страшна и дълбока бездна
лежи животът ми неизживян.
От огнения залез съм родена, ...
  251 
Има да учиш, момче,
колко трънлив е животът.
Оплел си си "трънен венец".
Избра ли си свойта Голгота?
Има да учиш, момче, ...
  582 
Искам да те чуя, ключа от твоето сърце
е във висока кула,
но да се качвам ли ме интересува,
дали това не е кошмар
или просто принуда, ...
  413 
ПРЕВЪЗХОДНА СТЕПЕН НА СИВОТАТА
Ти ли ме повика? Още ли ме искаш?
Дреме тишината – дрипава и грозна.
В синкавото утро бялата ми ризка –
сякаш перушинка – стене и пърпори. ...
  352 
Този път уж е пряк, а ме води към нищото,
а прахта по нозете ми сякаш е камък тежи,
изгорели кибритени клечки, от черни лъжи,
само пепел сивее студена в огнището.
Тази луда глава – да е с пепел посипана, ...
  345 
Остани тук, когато нощта идва,
тогава ще чуеш моята молитва.
Остани тук, щом усетиш страх.
Бъди при мен, когато най си плах.
Тогава ще разбия тревогите на прах, ...
  411 
Когато телефоните заспят
и приливът отмерено тактува
на плажа по разголената гръд,
и кожата ни залез изрисува,
полагаме на пясъка сърца – ...
  1541  19 
Без теб не мога да живея
красива слънчева мечта,
донесла ми една надежда
на лебед с белите крила.
Очарование, което ...
  1277 
Със сляпо доверие ти подадох ръка,
позволих да избираш посоката.
Когато прогледнах, стоях на ръба.
Изплаших се, беше високо.
Ръбът бе остър и тесен, едва се крепях, ...
  430 
В очите й не светеха звезди, по-черни бяха от крило на гарван,
а с поглед можеше да пресуши водите на река, течаща бавно.
От гърлото на мрака ли дойде Жената, няма сянка на горгона
и странно беше нейното лице - изваяно с чертите на мадона.
Вървеше, без да гледа на страни, след себе си остави пепелища, ...
  996  11 
Когато премалялата стреха
дъждовните си приказки разкаже
и тръгне ненаситната река
да пие сянката ми от паважа
и вятърът се втурне – разпилял ...
  870  11  28 
Събрах цялата си смелост за да ти кажа обичам те
вземи ме в прегръдките си
Заклевам се, че няма да те изоставя
Нежно целуни устните ми
прегърни ме и кажи обичам те ...
  1045 
Страница по страница всеки ден те прочитам.
А след тебе вглъбена своята книга написвам.
Създавам и късам лист подир листа,
изпращам ти всичко по белите гълъби.
Как се заключват във думи очите ти?
  555 
Ще съм тук, каквото и да става.
Даже и да ме подминеш ти.
Ще съм тук,завинаги оставам.
Даже и да заболи.
Ще ме имаш и да не ме искаш. ...
  393 
Превключил си на аз-режим,
и в него днес не съм налична.
Наместо глухо да ръмжим,
встрани отстъпвам прозаична.
Не отразяваш моя мил ...
  416  12 
Без теб живях…
В пустиня дирих капчица вода.
Самотна бях,
в дълги зими, в лед и студ, и мраз.
Безцветна бях… ...
  570 
Пак разбъркани, неподредени
мислите ми се въртят,
в слънчевите ти очи големи
цветни кръгове блестят.
Лято е. Цветята са прекрасни ...
  294 
В медногриви струи се разлива
залезът от амфората на зенита
Бавно чезне светлина скоклива
зад ресници, в храсти от ракита.
И гори с отблясъци последни ...
  1393 
Недей да се промъкваш във съня
покоя мой нахално да смущаваш
и в сенките дълбоки на нощта
ти своя лик пред мене да представяш
Не искам да те виждам! Не сега ...
  968 
Едно щурче, във стаята ми скрито,
разпъваше лъка си ден след ден
и пееше ми песен, нежно, тихо,
омаен стих с повтарящ се рефрен.
Напяваше... и ставаше ми топло, ...
  1456  28 
Върху белия лист уморената вечер
пише думите с тръпна ръка.
Ти си толкова близко, но и тъй си далече!
Как без теб непробудно да спя!
Ще докосна небето с недоспали зеници. ...
  858 
Предложения
: ??:??