Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Дъждовен шал за сбогом

ДЪЖДОВЕН ШАЛ ЗА СБОГОМ
Обичам те, докато август спи –
във сенките на мрачното усое.
A ти не вярваш в ангели, нали?
Поискаш ли – крилете ми са твои! ...
574 6 10

Пъзел

Дори да завържа небето на възел
ще падне на ниско Луната.
По нейната крива, в най-тъжния пъзел
ще липсва ключът за вратата ти.
Ще липсва ключът и ще липсва бравата, ...
562 4 15

Ноемврийско

Морето съблича рибарските мрежи
и се загръща с одеяло от вятър.
Вълните - свирепи триони, режат
от пясъка късчета лято.
Пустее брегът. Самотен е. Мъртъв е. ...
1.1K 6 12

По-далече

по-далече от
мечтите се отива
чрез градивен труд
382 2

Звукът на сърцето ти

Мракът бавно изплете тъгата на люлка
и потънах в мълчание лунно.
Тишината направи завивка от вълна.
Самотата превърна се в мълнии.
Страх ме е от небето. И от огъня също. ...
676 6 17

18+ Когато по мене рисуваш с червило

Червилото ти е оставило следи,
които водят до онази среща,
където ти, където ти, където ти,
със устните, от огън по-горещи,
разпалваше и палиш в мене страсти, ...
957 3 11

Pазбридано

Ноември рисува златисти картини в очите ни.
Хвърчилото лятно отлитна по слънчеви дири.
С подбити нозе и измръзнал от дългото скитане,
в комина ни вятър шансони забравени свири.
Блести в хризантемите скреж и в косите - измамен е, ...
686 7 11

Моята истина

Моята истина е, че те обичам
и не успявам да те забравя,
колкото и усилия да полагам —
отново пред себе си те виждам.
В прегръдките ти пак потъвам, ...
935 2

Пепел

Зарови ме дълбоко във пръстта,
не останах ничий спомен, незабравим.
Излекувал сърцето си в скръбта,
забрави как бе единствен, мой любим.
Останките захвърли на боклука, ...
612 1 2

Реквием на другоезичника

Неописани характери
пазят старите часовници
на миналото смътно
и бъдещето неопределимо.
510

Горска аптечка

Депресия ли - смях ти трябва,
иди в гората на разходка,
така природата те грабва
и тръгваш със наперена походка.
Послушай птиците в листата ...
1.7K 1 3

Честит празник на будителите!

Нека не се срамуваме
от нашия език и род,
нека да празнуваме -
целия български народ!
В сърцата ни пламък има - ...
588 1

Из " Дневникът на Арти " - Споделено в личен план

Рожденик
...
Достигнах, аз, години точно 5,
върви си, все така, живота лек,
в дом - за мен са 2 тераси, ...
485

Ревизия на мъдростта

Който се хвали, не пали –
казва народната мъдрост.
Който е глупав, едва ли
ще поумнее със външност.
Тя, мъдростта, е народна, ...
1.3K 1

Пред буря...4

Пред буря...4
С атавистичното усещане за буря
тревожно вятърът сгъстява тишината,
а синкав здрач към въздуха притуря:
изящната прозрачност на нещата, ...
505 1 1

Отронено в огън

За любов няма вече да се моля.
Ако дойде - добре дошла.
Ако ме подмине - тъжно Сбогом.
Тъй в есента тревожна
с отбрулени жарещи листа ...
884 2 2

Пътят....

Пътят на устните...
Нощта е тихото пристанище където
приста́ва разлюляната ми плът
и търся след Безкрая на морето
на любовта загадъчната гръд... ...
514 1

Оптимистична равносметка

Оптимистична равносметка
„Загледан“ в Миналото вечер,
замислен в тихия прибой –
разбираш „грешни ми човече“,
че всеки избор беше твой!... ...
471 1 1

Ето така - Никой

Здравей, приятно ми е - аз съм Никой,
да седна ли до теб така…
нормален съм, ала извикай, ако си мислиш, че си във беда.
Самотен съм и малко тъжен, в момента, не че съм така…
Искаш ли хляб, малко е ръжен, ...
915 4 6

Криза

Таз година се изниза
някак, без да разбереме
стегна ни финансовата криза
иска средствата ни да отнеме.
Евро, долари и стока, ...
859

Таван

Най-обикновен таван. Има го във всяка къща.
На поглед пръв е пълен с непотребни вещи.
А изкачиш ли стълбите към него се превръща
в история на … съдбини човешки.
Тук всичко е потънало в безвремие, ...
487 1 3

Ела

Ела...
Напразно е живял човек,
ако очи за хубост като твойта няма!
Жена, прекрасна като теб
е нужно да се съзерцава. ...
926 1 2

Гъбите

Днес - както се разхождах из калта
и мислех за известни поговорки,
аз зърнах в пожълтялата трева -
огромни - десет бели мухоморки.
Подминах ги с очи и продължих ...
694 3 21

Истината не може да бъде покрита със кал

Когато си прав, дори и със меч
да режат от тебе меса,
напук на таз кървава, кървава сеч,
разпервай по-волни крила,
защото е истината чиста и свята, ...
562 6

На децата, със слънце закърмени

Орисах аз в моите майчини нощи детето,
родено невинно да бъде в побъркал се свят,
под пластове грим да не крие лице, а в сърцето
камбанки на мигове цветни със страст да звънят.
И смях да разлиства, и обич в душите да сее, ...
1.3K 7 13

Само малко ниска...

И всеки ден ме стряска от екрана,
една особа с тяло на скумрия,
как трябва на фиданка за да стана,
зелени разни смутита да пия.
И меле треволяк, сибирски гъби, ...
781 5 12

Сами творим и своя Рай... и своя ад

Понякога се губим сред посоките,
които са навсякъде пред нас.
Потъваме сред бездните, дълбоките,
забравяме и правото на глас,
което дадено ни е с самото раждане - ...
608 1 6

Кадифе

Не би могло да бъде по-красиво
щом твоят дъх е моят въздух нощем.
Небето е дантела. Ти - мастило
в ръцете ми. И пиша. Пиша още..
по кожата ти с аромат на пролет, ...
626 7 17

Обичливо

Кълбенце огнен залез снощи скрих,
та този свят измръзнал да се сгрее.
С коси - крило от вятър го завих,
реката натъжих - да му попее.
С парченце кадифено от леса, ...
1K 9 6

Сбъркано петолиние

СБЪРКАНО ПЕТОЛИНИЕ
Напуква се стъклото изведнъж.
На струйки – като отглас след молебен,
отнейде плисва клисавият дъжд.
И кой да подозре, че е вълшебен? ...
548 3 13

Раздвоение

връхлетя през предния прозорец
внезапна, ослепителна
голяма бяла въпросителна
върху калния октомври
щъркел непоследвал ятото ...
836

Влюбен в теб

Погледни към звездите тази нощ и ще ме видиш някъде сред тях сега.
Как блещукам ярко аз и за твоята любов сияя.
Ще усетиш, полъха на вятъра студен,през тялото ти да минава
и мисълта за мен ще те топли тя тогава.
Помни,че винаги ще съм до теб,във радост и във болка. ...
495

Ноември

Не бързай , Ноември не бързай...
Превръща се времето в бързей.
Тъгата в листата се скрива.
Но тръгва сърдечната крива
нагоре във нощите влажни. ...
940 2 2

Паисий Хилендарски - народният светец

В горите стари на Атон,
в килия тъмна, влажна.
Монах раздипля том, след том
и пише книга важна.
Едва мъждука там свещица, ...
877 3 5

По Достоевски — „Бедни хора“

Докосвам те в писма.
Дано да го усетиш.
Край мен — лъжа, тъма
и само ти ми светиш.
Прегръщам те в писма. ...
474 1 1

По изповед на приятел

Неволно към твоя прозорец поглеждам,
когато натам имам път
и мисли по тебе подреждам, пререждам,
възпирам, но те се множат.
Край тебе са бури и северен вятър; ...
423 1

Нашето "Защо?"

Какво?
Какво какво?
Чорапите!
Какво!
В пералнята! ...
500 2

Любов...

Ако някога ми се разсърдиш,
никога не го крий от мен-кажи го.
Ако някога допусна грешката
да те нараня-моля те, прости ми.
Смирено, моля те да ми простиш. ...
829 2 1

Болка

В твоите очи се визирам и търся себе си в тях..
Но за жалост, нищо не намирам,
любовта ти превърнала се е в прах...
Не ме обичаш и боли...
Ти моето сърце жестоко нарани. ...
474