Тези принцове, вечно воюващи с вируси,
тези тролове – само наужким джуджета,
златна рибка, мутирала, плува из вира си,
зла царица и нова, веганска диета.
И разбойници няма, нали – демокрация ...
По тайна пътека, тичаща към теб,
замитам всички ледени следи.
Тупти сърцето ми, отеква ек -
на ревера със звезда, да прелети.
Подарък носи в празничната нощ ...
Аз ще те изпратя с благодарност,
че бе към мене благосклонна,
ала ти не си придавай важност,
защото хората не искат да те помнят.
Навярно ти не си виновна, ...
Усещам зимата, че чака нещо
и жадно търси своя снежен вятър,
наивно топла, беззащитно нежна,
от пролет сякаш, и сезонен театър
превръща я в усещане различно, ...
Най-жалният ми вик е тишината.
Най-силно се обича след раздяла.
От мен до теб е стъпка наобратно
и няколко часовникови такта.
Мъглата влачи бледата ти сянка, ...
Година на обич, година на щастие.
Година на много усмивки и малко сълзи,
година на трудности, с които се справихме,
стартът на нашето “аз и ти”.
Обичам, когато си до мен, ...
Слънце мое, конете впрегни,
колесницата стягай - да литнем.
И във детството пак ме върни,
през вълшебните дни да преминем.
Пак да стана момиче от смях. ...
Какво са разстоянията щом
една любов ни свързва чудно вече?
Вселената за нея ще е дом...
Целувката ти чувствам отдалече.
Материята няма власт тежаща, ...
Аз не исках от живота много
и в момента аз не искам много пак.
Стига ми да знам, че мога
утрото да видя в своя листопад...
В мойта есен да съм здрава, ...
...
Защо приготвят толкова деликатеси?!
Пекат бисквитки, пуйки, кашкавалени принцеси,
над фурни и котлони суетят се, празнично, контеси,
облизват с пръстче, да опитат, а после - кариеси. ...
Китарата носи на струните стона,
а аз - музикант, на паветата жълти.
Стотинки размятат забързани хора
и чудя се колко ли струва дъхът ми?
През тъмен прозорец ме гледа детенце, ...
Строих от стиховѐ въздушна кула –
мечта за знаме, бойници излишни.
Бодливи, като песъчинки – жулят,
пак думите... Летата ми предишни.
А всъщност и морето не обичам, ...
Аз имам само теб – не знам дали го знаеш?
Преди не помня, не помня се преди, дали бях или не бях, дали?
Абстрактно някакво момиче в спомените тича, неясно, нямо същество, неочертано, размерено през хиляди проекции, но днес, събрано в една, в която свикнах да съм - тя.
Тъй дълго!?
Времето закотви обр ...
Обикновен човек съм, малко по-различен,
за хората пиша, дарявам им свойте слова.
Както тях се боря с живота, не съм безличен,
добрите хора уважавам, тяхната доброта!
Да в мен се водят битки трудни, тежки, ...
О, декември тъй омразен си ми ти,
а имаш толкова красиви дни.
Снегът ти чисти и мори в приготвянето
на пролетните слънчеви дни.
Но тъй те мразя аз, не защото е мраз. ...
Една Любов, като свещичка имам,
и грее тя, и води ме напред.
Изгубя ли се, в нея все се взирам
и се намирам в някой нов куплет.
Една Любов ме пази - аз я пазя - ...
Аз продължавам да се ровя...
Да търся... трескаво...
Някаква хартийка, листче, спомен...
Отнякъде да го извадя...
Да си спомня нещо... топло, дори и малко... ...