Стихове и поезия от съвременни български автори
Българи
Дете си наивно -
със свои мечти.
Управа противна
пред теб се свени... ...
Пътните знаци
беше като удар от светкавица.
Не че знам как е удар от светкавица,
но съм сигурна, че е точно така.
Блясък и всичко в мен се размести. ...
Чай с коняк
със зелени прозорци и дървен чардак,
в нощта да се гушкаме двама
и да пиеме чай с коняк.
Да запалиш печката стара, ...
Пръски солени
край морския бряг каменист под небето и
поглед отправил далече, кълнеше морето,
което в час късен ехтеше гръмовно,
вилнееше буря, мълнии, светкавици ярки ...
Лутане
От
изгрев
до залез
самотен се ...
Безгрижно отклонение
Ластичка премятам за късмет до трижди.
Ред е на бретона, късо да подстрижа.
Хвърлям през балкона кичурчета рижи.
Котката стъписах рано на съседа, ...
Накъде?!
От
къде
съм дошъл,
съм забравил! ...
Нямам нищо
тревожни, натежали в мен
и тези, смачканите листи
с описания мрачен ден.
Че мрачен бил денят, защото ...
Древноиндийски мотиви
Творческият Златен взрив - възход
даде път на Меден период,
ала дълго и той не продължи.
Железният настъпи, разруши ...
За първи път аз искам да повярвам
do anyting that you wand me to do.
Please be tender.
I' m in your heands, girl.
This is a feeling I never knew... " ...
Коя да избера?
Зелената? Не свива и надясно!
Оранжевата – с огнени пера́,
а в синята понякога е тясно...
Зелената е минала на газ, ...
Спор между Разума и Сърцето
Не всеки, с когото се срещнеш, е твой брат или твоя сестра.
Само мъка ти носи това да обичаш...
Не ме карай да бъда твърде тиха и твърде добра...
-Но аз съм Сърце, аз не зная ...
Дете
Красиво си, младо си,
Леле, щуро си дете,
Но от къде се взе?
От планината до полето, ...
Дано съм навреме
с кредит от реалността.
Не е изгубване в нищото, само среща,
на която все пристигах закъсняла.
Този път дано съм навреме - ...
Последни дни
Всуе ли за безсмъртие мечтаем?
Жесток, страшен е към нас света,
защо е така - ние днес не знаем.
Гледам черен часовник сега, ...
Летя си на метлата и си свиркам...
а телевизорът до лудост дразни,
че деветини, бабини преливате –
от празно в пусто и от пусто, в празно,
понеже хич не съм по сериалите, ...
Сутрешна импресия
и прокрадват в утринната мъгла
като напъдени бездомни котета
осиротели, чорлави, ненужни;
блуждаеща душата маневрира ...
Как много тежи празното
Лутат се въпроси безпризорно.
Всички тайни натежават...
Пореден ескиз илюзорен...
Морят ме несъгласни мисли... ...