Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Sober 🇬🇧

Have I had tears before?
Don't remember. You taught me to cry.
Did I have eyes to adore
the sunrise, dusk and the sky?
Was there sun? I don't know. ...
1.6K 1

Въпрос към комерсиалните момичета

Когато ходихте боси,
момичета,
когато задавахте щури въпроси
и тичахте
след слънчеви зайчета, ...
668 12

Xиляда птици - за късмет

Прегъвам страшната реалност
и оригами - жерав бял,
творя от времето - брутално -
разцъфва лотос в рядка кал.
Бунтовници, антагонисти, ...
558 2 10

Сърцето излекувай в любов...

Остави кошмарите назад,
вземи само уроците от тях,
погледни светлината как те обича,
протегне ръка, обичай и ти...
Върни се когато беше дете. ...
843 1 2

Много лично

За мен ще си останеш тайно
потрепване на пеперудено крило,
в окото на Водолея стар, незнайна,
отронена капка кехлибарена любов.
И нищо не е толкова случайно ...
1.4K 2

Себераздаване

Обичам Любов да дарявам!
Това ми е вродено в кръвта,
винаги ми носи наслада
и успокоява моята душа.
Обичам Мечти да дарявам ...
902

Десятка мечове

на Д.
изпитвам болка
късно вечерта
и сутрин като няма ден след нея
и ден след който няма вечер ...
1.2K 1 1

На Артибалт, с любов !

Посвещение
...
Беше мъничко кутре
с вирнато носле,
дъвчи, дърпа к'вото ще, ...
588

Надежда

Преодолях те, все си аз повтарям,
стига ми това, което ми предлагаш.
На любов от теб не се надявам,
а с поглед, жест отново ме пленяваш.
Държах надеждата затикана на тъмно, ...
632 1

Надежда

Аз искам по света да се разходя
с една, едничка, мъничка торбичка.
Ще сложа в нея всеки топъл залез,
погалил нежно моите страни.
Ще пъхна вътре и доброто ...
817 2

Без заглавие

В лято беше – така и остана,
овдовя планината и тате.
Есен идваше – тиха, с премяна,
от която измръзват крилата.
На сирак онзи миг заприлича ...
1.8K 12 16

Вече е било

На тебе кой ти каза, кой посмя,
че зимата е все един и същ
финален послепис на есента,
последните пожари утолила
в най-чистото от всички откровения. ...
1.4K 3 8

Свят бленуван

Позволѝ ми, любима, в нощта
да целувам и огън да паля.
Говорѝ ми, когато мълча
и когато словесно те галя.
Непознатите мои страни ...
771 2 4

Разделно е ...

В отблясъците заслепен ... на лято,
не разпознах следите на съдбата.
Дали поднесе цвете нацъфтяло
или кама за тленност зажадняла?!
Нима умът ми някъде "изчезна", ...
867 1 2

Тук го моля да избягаме.

изгуби се във мен и в големия свят
да не се върнем тук никога повече
страховете в гърдите ни вече туптят
избягай с мен любов моя, моля те!
ела при мен на пловдивската гара ...
834 1 2

Любовното изкуство

Пози, бройки, нощен лов.
Пачки, вадят се банкноти.
Купува се безценната любов,
висок е оборота...
Стойки страстни, холограми чувства, ...
1.3K 1

Пръстите

Имам по пет пръста на всяка ръка
и с всеки правя по нещо:
с кутрето си чистя носа
и си чеша ухото.
Безименият е украсен ...
1.1K

Върви по мен

Звъни в ушите ми
твоят глас-
спокойна буря.
А ти стоиш спокоен
с нежна власт, ...
556

Тогава виж

Пак започна се една
също като на война.
Партиите, станали на крак,
на членовете дават знак
да тръгнат сред народа кат месии, ...
782

Въпросът?...

Въпросът?...
Не можем да се спрем
от Страстите си гонени
и как да разберем –
Въртежът на сезоните... ...
646

Не казвай „Не мога“

Живота ме научи на много неща,
едно от тях е да не казвам „не мога“.
Това се превърна в житейска съдба
и винаги си казвам „мога“
Това ме нахъсва, дава ми стимул, ...
1K

Тишина с часовников механизъм

Под шума́ на листата
заровихме стъпките,
под дъждовната шатра
на есенни станове.
Зреят лилии бели, ...
668 7 11

Есенно, тихо, дъждовно

Тихо плаче реката.
А отвесните клони, пробили
като остри гигантски
рога на козли,
черносиви мъгли ...
614 1 2

Есента вали

Есента вали
Есента вали, а е още топло-
облечена в пастелни багрила,
обута в търпение от мокрото
в кръговратност, измита от вина. ...
704

Без гравитация...

Въртим ли се, въртим
все около едни и същи пътища.
Камъни отрупват всяка пътека,
а ние в опита си за щастие
все ги заобикаляме. ...
873 2 7

Тази нощ аз те сънувах

Тази нощ аз те сънувах -
усмихваше се милно, чудно.
Толкова по теб тъгувах,
толкова без теб бе ми трудно.
Теб видях, мой идеал, ...
836

Полузабравен спомен...

Полузабравен спомен...
на М...
С една наивно-приказна реалност
замествахме жтейските проблеми
във „онова“, наричано сега „отдавна“ – ...
629

Пред изгрев

Преди да дойде утрото и да боли
заплитам тишината на очите ти.
Кой носи в самотата си ръце,
забравили да удрят и помилват?
Преди да дойде утрото и да личи, ...
861 5 8

Философията на Арти, 3

Из "Дневникът на Арти" ,
Философията на Арти 3
...
В групата " хотели, подходящи за домашните любимци "
мама критики отправя, все неточности за всинци... ...
604

Гордост

/на сина ми Ивелин/
Криле ти дадох, с тях да полетиш.
И ти политна, следвайки мечтите.
Издигна нависоко ум, без риск
да срещнеш завистта из висините. ...
972 1 8

Над бездната с любов ще полетя

И ето ме- без смисъл, на ръба.
Под мене зее само тъмна бездна.
В ръцете си държа една торба,
която мислех, че ще е полезна.
С годините я мъкнех на гърба ...
1.3K 1 1

Ако слънцето е фея

Ако слънцето е мисъл,
сигурно ще е щастлива,
лист ли е, ще е написан
с думи топли и игриви.
А ръка ли е, ще гали, ...
647 2 8

Крясъка на лятото

Не ми отнемай слънцето на лятото,
нито на щурците песните,
синята мъгла в очите ми
след мъжки скок във времето,
надскочил думи неизречени. ...
1.2K 2 4

Да се събудиш от кошмар

Да се събудиш след кошмар е трудно.
току що пропътувал над 80 вселени ..
в гърдите чувстваш как още си в плен и
усещаш как сънен си, всичко е мудно..
и трудно посреща те състоянието будно ...
989 2

Вълни обратно до всички морета

Има много светове, коси, ветрове...
много пясък и много ръце.
Светът ти, косите ти,
вятърът, който носиш
повдига небето. ...
755

18+ Свети Вазелин

В новите морални норми
има секви странни форми -
Жени с жени, мъже с мъже,
дори харем на вълк с овце...
Лисана жени се с кокошка, ...
1.6K 1 9

Умения

Да изплетат от разстоянията близост
това умеят птиците с крилете.
Завързвайки високото за ниското
с невидими спирали по небето.
Да изплетат от разстоянието близост ...
1.1K 2 12

Криза

Егоизмът отвътре мъртви ни прави,
и слепи, за болката чужда,
и за мръсната дреха на съвестта ни,
за честта, която събужда.
Не разбрахме същността на бедата ...
972 1