Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Случайните жени...

Случайните жени...
(Вечер в Страната на спомените)
Възкръсват бавно в морна памет
случайно срещнати жени...
Николай Лилиев ...
560 1

Автобиографично

Родих се аз неказаното да ви кажа,
неписаното да напиша...
Диханието е поезия
на побелели от мълчанието дробове,
с които учестено дишам. ...
846 18 11

За изкуството

За какво да пишем, питате вие?
Според мен - да спасим нацията да се затрие!
Също мисля - трябват сериозни теми.
Вдъхновения много - пълно е с проблеми.
Как да направим хубав света? ...
518

Цяла вечност

Цяла вечност
Сто години си ме чакал
аз да се родя,
сто години си ме искал,
без да разбера. ...
544 1 2

На околовръстното

На околовръстното стоим и чакаме
шансът си, във вид на лимузина,
и видим ли такава, все и махаме,
но те не спират... по някаква причина...
И пак редим се на поредната опашка ...
580 1 8

Вали

Вали
Небето плаче за нас.
Вали.
Последна среща, още час.
Днес вали, не защото е есен. ...
713

(Не)забраненият плод

Когато сърцето ми стане кутийка за спомени,
с една балеринка отгоре, с тъжни, празни очи,
завърти пак онази латерна, със стара мелодия,
и в зората на днешната чудна любов ме върни.
Когато ме видиш изгубена, слаба, изплашена ...
1.5K 2 12

Порой

Молитвен дъжд се изля над полето,
вади плъзнаха, примесени с кал,
вятърът бръсна с яд класовете,
отронили жълти сълзи от кристал.
Живителен сок попи във земята, ...
820 1 5

Болка

Болката е бумеранг. Все същата –
ти я пъдиш, тя се връща…
Разгръща кръвожадни обятия…
Побърква те със постоянство.
Разнищва твоите понятия… ...
712 3

Любов Такава

Мило мое, ти в живота ми се появи, радост да внесеш във него и с любов го промени.
Със усмивка на лицето, като слънце грееш ти, защото моето сърце на теб го дадох за да го обичаш ти.
Способна ли си на това, да се посветиш на твоята несбедната мечта?Да намериш мило мое, мъжът готов за тебе да отиде и ...
640 1

Глас

Докато някой сладко спи, а друг плътта задоволява,
един човек навън върви, блести и песен си припява.
Не е ли син животът днес в очите пъстри на момиче,
или е фин дори нощес – когато смело теб обичам?
Жена без грим, с коси от злато, целуна моята душа ...
597 1 6

Душа, без плът

С постоянство ме препъва,
блудният, разгулен век.
Грешници на кръст разпъват,
странник - уж богочовек.
И ожулена, до рана, ...
566 2 7

Заслон под сърцето

Крилата ми тънички,
рисувани в сънища,
усети да пърхат ти.
Заслон от ръцете си,
най-дружески сплетени, ...
633 2 6

.

По принцип, се връщам към тебе,
на думи,
на чувства, на погледи,
- мислени друми.
Навярно, е свършено, ...
799 4

Неканени гостенчета

В гънките на главният ми мозък,
червейчета малки се нагнездили,
пир си правят, дори се веселят,
хранят се от моите фантазии.
Понякога главата ми гъмжи, ...
1.6K 1 1

Има любови

Имах любови...имах мечти!?
Имах надежди и водих воини.
Надявах се,плаках ,отчяно молех
да бъда разбран...но някак останах сиротен и сам.Безлюден е днес моят адрес
и никой не иска с мен да дружи ...
704 1

Радост

Къде си радост? Нали тука бе?
Къде си младо, синьо небе?
Къде сте, мои звездни сестри?
Помните ли, къде сте били?
Да! Тук! В мойта душа! ...
779 2 3

Обичам - думите са нацъфтели

на В. Фр.
Обичам, но защо ли ми се струва,
че изгрева и той ли го целува,
шуми море, в краката му се гали,
и слънцето лъчите в него пали. ...
500

…пак е септември…

Отново е утро… и пак е септември…
аромат ми наливаш в чаша кафе.
Ръцете ти топли и толкова верни…
Чуваш ли? Още пее лятно щурче.
А вече е есен, дори във очите ни… ...
827 4 13

Почти...

Умът обърква поривите на сърцето...
Сърцето пък отрича неговите доводи...
И вместо да се движиш гордо и напето,
ти си стегната в много здрави окови!
Почти доволна или пък почти щастлива... ...
682 1

Зеленият гълъб

Исках... да имам приятел -
кученце, котка, прасе...
Дълго го търсих в полята,
а той от небето дойде:
Гълъбче, кацна на двора. ...
1.5K 5 20

Тъжният есенен дъжд

ТЪЖНИЯТ ЕСЕНЕН ДЪЖД
(по Николай Лилиев)
Тъжният есенен дъжд
плаче над моята стряха,
с тъжния есенен дъжд ...
617 1 2

Очи в очи

Невидими са птиците ми топли
и ласката им също е невидима...
Статичното небе и храм, и гроб е,
но ехото е винаги раздвижено.
Тревогата на питомните облаци ...
653 7 4

Далеч, далеч от земните затвори

Далеч, далеч от земните затвори
и много по-високо от небето
очите ти божествени говорят,
събрали до прашинка световете.
Кълбото се върти във две зеници ...
638 3 13

Xризантемово утро

Прекипи ли ширата и младото вино запее,
чиста обич във дъбови бъчви - с кораво сърце,
край пламтящия огън две чаши дали ще налее,
капки есенна кръв северняк - със студени ръце?
Ще поседна под шала си тихо, по котешки свита, ...
470 5 8

Щипка щастие

Понякога отлитат думите
в небето ми, така високо,
с очакване при пълнолуние
сърцето да им е посока.
И после стават звездопади. ...
750 6 16

Новите ни (хомо) нрави

Някой си нормалната любов оноди я
и ни зове към нови, хомо, нрави.
Звучи, като начало на пародия,
но всеки тук прочел.... сам изводи да прави...
Не трябвало да се делим по пол, ...
721 21

Думата любов

Всички думи залиняха.
Само ти си жива тук.
И със теб под мойта стряха
гушим се един във друг.
Ти си в мене непрестанно- ...
1K 1 5

Есенни контрасти

Умореното слънце зенита не може да стигне,
като примка се свива кръгът му в извечния ход.
Тишината изгуби онези кресливи авлиги,
пак последвали другаде своя номадски живот.
Есента залюля недодялано тънките клони ...
1.3K 9 13

Ангелче Красиво

От небето ангел спусна се и никой не разбра.
Живее тя сред хората и от тях ранена беше.
Сега различно е това което случи се със нея. Намери любовта и аз намерих нея.
Тя за мен е мойто ангелче красиво, и за нея давам всичко,защото тя е мойто мило.
Ангелче със ангелска душа, и от всичко друго на света ...
486

Грозна гротеска

Грозна гротеска, тъй грозна съдба
Грозно сърце го е догонила смъртта
Груби ръце и болнаво тъй студено
Грозно лице, бледо, болно, наранено
Рамката сграпчил, той я не пуска ...
870

Звяр

Искаш кръв ,искаш смърт.
Искаш разруха и гибел..
Миризма на утроба,
Преждевременно гнила
Нищо родила... ...
946 2 2

Есенно настроение

Над Витоша се стелеше мъгла
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...
909 3

Мъката на гората

Горо ле, Горо зелена,
имаш ли сянка дебела,
имаш ли вода студена,
телата да си разхладим,
жаждата да си утолим? ...
986

Изкуствуто е вечно, нема страшно

Един пуйет извади си молива
и каза "Най-гулем е моя..."
съблече ризата кирлива
и написа десет метрова балада.
Прибави още сто миниатюри ...
741 10

Tочно затова

В главата ми нощуват ветровете,
Луната връзва люлка - за разкош
и учи лудостта ми, как да свети,
дано светът забрави, че е лош.
В потайни ъгли малките щурчета, ...
2.1K 18 41

Есенно проникване

Вътре в мен е вече есенно,
Дъждовно, ветровито....
Както наоколо сега...
Въртят се ветрове,
напира да се пролее дъжд.... ...
856

Миг

И мойто утро тихичко премина,
не беше слънчево и топло.
Валя, гърмя, посмя се, даже честичко боля.
И мина...
Сега е ден и някак си препича, ...
850 1 6

Всепобедна вяра

Страхът е главорез, но е в опасност,
от вярата – добра и чиста, бяла,
без глас трепери, в риска си натясно,
с безславие да си скрои провала.
Защото крайно са несъвместими: ...
3.6K 18 45