Сутринта си спомних аз какво сънувах.
В лодка с чичо Ваньо във съня си плувах.
А когато днеска той дойде при баба,
някаква надежда в мен потрепна слаба.
Може би наистина той ще ме покани ...
Благодарността е думичка такава,
Която някой път остава неразбрана
От някой хора болни от забрава
Но искали са много в замяна.
Благодарността е чувство на любов ...
Една тайна... и луната гори
с най-тихата копнежна топлина...
Трепти астралното ми тяло...
Прелива във всички цветовù акорди...
Любов по устните ми скита... ...
Той ме обича и когато не съм за обичане,
когато пожарите в мен горят му сърцето,
когато има всички причини за отричане,
но той е тук и му виждам лицето.
Той ме обича и когато ме няма, ...
Не искам аз много, ей-тъй, да си имам
ненужни обекти без смисъл и мяра.
А малко, но с труд и любов придобити,
приятели близки, в които да вярвам.
Та ако потрябва ми помощ когато ...
Щом има да се раздават пари
нека тогава се дават под масата,
служители не се замислят дори
просто всеки подкуп им носи щастие.
Общински съветник подкупваш си ти, ...
Вълча стъпка, на горска поляна,
облак сив там душица оставя.
Заек - сянка, от страх разлюляна,
му е казал - магия ще правя.
Врабчов дъх, огледалце от врана. ...
Бащите никога не си отиват,
стоят си там, до пътната врата,
посрещат ветровете мълчаливо,
а после влизат тихо във съня.
Понякога, изгубват се безследно, ...
Аз помня - с теб, Луна, душата ми проплака.
Избрала бе към Слънцето да тича.
Със златните си нишки звездопадът в мрака
ме учеше какво е да обичам.
Разбрах, че топлите очи са ми портали, ...
Пред мен единствено, пред никой друг не се доказвам
не се подмазвам - данък обществено мнение не плащам
Бавно с годините живота ми гледам да си подредя
Трупайки опит избирам пътя по който да го изградя
Тревожа се когато губя моята опора, чудя се ...
Живеех в свят изпълнен с тъга
и не виждах нищо друго освен сивота.
В началото ми беше трудно,
но стана познатото задушно.
Един ден се сблъсках с теб ...
Денят пропада и светът се свива,
полита в бездната на черна дупка,
нахлува мрак и времето изстива,
нагърчва се и се пропуква.
Ненужно става всичко - губи смисъл, ...
Не чувствам да трепериш в стиховете ми.
Навярно си на правилното място...
В тях думите си преживявам с лихвите,
а неудобствата не ги задрасквам.
Не вярвам да четеш по пълнолуние, ...
Усмихвам се.С по зрънце се смалява,
животът ми,със всеки залез разжарен
Суетният ви глад и алчна врява,
отмерват миг,от вас накриво прекроен.
Усмихвам се. И с чудесата сини, ...