Стихове и поезия от съвременни български автори
Страх
на това да си объркан,
на това да се възприемаш като умопобъркан.
Не просто преминах,
а ги нарисувах. ...
Под шапката на шут
животът му, като керван.
Дали светът се промени
и в егото си жалко взрян,
за него вече дом не бе? ...
Единствено желание
Как
само
желая
и моля Бог – ...
Твърде дълго
тук мирише на теб и на пясък.
Няма драма и думи в излишък.
Няма нужда и обич в остатък.
Твърде дълго отлагах раздялата ...
Разруха
в тази толкоз бедна наша страна.
Това е реалността ужасна, суха,
между богати и бедни има стена.
Мутрите са господари днес, ...
Разчитам руна
едва дочуто другата у мен
простенва и заспала древна руна
разчита под снега, от лъч стопен.
Очите огнени на първожрица ...
Ще си запазя болката...
с пироните си остри наранява.
Не бих я дал за скъпоценно злато,
че моя си е и във мен остава.
О, болка от любов не се продава. ...
Четирилистни детелини
и феникс пее с жарък глас.
Венче от свежи детелини-
четирилистни, сплитам аз.
Четирилистни детелини... ...
Безсъние .
... а как да спиш, когато и Луната
в прозореца ти с клоните подрънва,
и стряска като с изстрели душата
ти – с мислите на тази нощ безсънна!... ...
Екзистенциално № 7
Светът се е побъркал
в неврози пощурял,
не вярва и във „щъркела“ –
тъй сам е остарял!... ...
Cпасявай, Боже! Ако смееш слез!
Уж скромни са, а в райските предели,
какви ли са ги вършили, че там,
единствено допускат се умрели?
Животът на Адам опротивял, ...
Мармозетка
ловка, пъргава кокетка,
с белоснежната муцунка
дяволита е... маймунка.
Дребничка като шишарка, ...
Вечността е с вкус на старо вино
и сипах си я в чашата от глина.
После я изпих и се разбира,
имаше вкуса на старо вино.
Седнах и зачаках аз видение - ...
Не знаех аз, че мога да летя
непоклатими като хладен камък.
Но моите очи, о, те познаха
в очите ти най- хубавия пламък.
Яви се ти, когато мислех " Вече, ...
Джунка
живеела една маймунка
с кака, с тати и със мама.
Всички казвали и Джунка!
Имала безброй балкони, ...
Снегът е коте бяло
с малки, нежни лапи
и всичко живо гали,
гушка, мърка. Капе
с любов и бяла ласка, ...
Трифон Зарезан
изпихме с Пешо цял казан.
Връщайки се после вкъщи,
си мислех: Мойта ще се мръщи.
А жената ме посреща ...
Кой ли тихичо си пее
и трептят звездите вън?
От душата му се лее
в късна вечер нежен звън.
Звън от струни на китара - ...
"Циганското" лято
... нещо времето се мръщи,
лазят тягостни мъгли...
Вие вятър... Вие също
глутници свирепо--зли... ...
Сбогуване с лятото...
(лирична миниатюра)
Небето вече се проя́сни,
ала от клоните вали́
и тия капки тъй прекрасни, ...
Бели нóщи...
Вечерта пак прелива от пролет –
веят топли, добри ветрове...
Във гнездата си тихо крамóлят
незаспалите птици... Снове ...