alkaltchev
255 results
Разстрел
Дивата патица
спря да лети.
След смъртта
като камък тя бе. ...
  769  16 
Спомени
И спомените, изгладнели гълъби,
все чукат по перваза на душата ми.
Кълват зрънца от мигове подхвърлени.
Така ги храня. Те са ми приятели. ...
  864  13 
Кафенето «Кристал»
... и след 20 години...
Кафенето «Кристал» беше модно.
Ходех там, но не бях дисидент.
Всъщност, аз си живеех свободно, ...
  902  18 
След четвъртата атака
... на воùните от лейбгвардейския егерски полк,
от който само половината са останали живи
след четвъртата атака на редутите при Телиш.
С барабан и фанфари, те тръгват под строй. ...
  737 
Просъница
Тая нощ те сънувах. Прекрасна бе.
Както винаги лудо красива.
Ако искаш ми вярвай, но страх ме е -
пак съня изживявах на живо. ...
  662 
Завръщането на Васил Левски
И пак е 18 февруари.
С цветя в ръцете, чинно коленичим.
Изплакала очите си - България,
все още чака своя син обичан. ...
  11535 
Любовта е пиянство
Тя не идва на пръсти,
а просто връхлита,
като катаклизъм природен.
Като винена мъст е - ...
  1295  20 
Златното момиче оцеля.
Времето почти не го докосна.
Колко и къде ли не вървях -
то е с мен. И досега. Все още.
И не ме подведе паметта. ...
  657 
Изкълвани мигове
" Това, което продаваш - те купува."
Кокошката в часовника
кълве секундите.
Кълве ги с ненаситно ...
  721  10 
Много рано
Много рано
мина снегоринът
и ни хвърли
вляво ...
  882  19 
Песен
... когато пеят, чучулигите са безсмъртни.
народно предание
Палещо лято с миризма на жито.
Примамлива небесна синева. ...
  706 
Пак така
Пустата черна котка
пак ми е на карък.
Вече съм като точка
в стар, омагьосан кръг. ...
  725  13 
Миньори
само за приятели
Вживели се във собствените ереси,
търгуваме с живота си на дребно.
Изплюваме с омраза дробовете си - ...
  1967  19 
Ноктюрно
Може би, тогава спира времето.
Дъхът замръзва. Музиката спира.
Останало е нашето въртене
в оста на дансинга. Нощта умира. ...
  667  15 
Разпродажба
Продаваме. Продаваме. Продаваме.
Дълбаем в себе си и търсим нещо.
По-ценното, което е останало
след бягствата от съвестта, след грешки. ...
  917  17 
Вън вали
Вън вали.
Цяла нощ.
Все вали.
И е тъжно. ...
  2279  18 
Изгаряне
Суровите дърва
пищяха в огъня.
Извиваха се,
също като живи. ...
  695  10 
Н и е
І
През Втората Световна сме родени.
Малко преди. По време. Малко след.
Това сме НИЕ, като поколение. ...
  918  10 
Кръг
Все още незатворен кръг съм аз.
Частица от спиралата на времето,
в което търся пътя си към вас,
за да изляза на глава със себе си. ...
  680  13 
Молитва за пътника
Бъди над него!
Бди над него!
Не го оставяй!
Съхрани го! ...
  895  12 
За свободата
Природата
създава ни с прокоба -
осъжда ни
преди да се родим. ...
  1296  11 
Отдаденост
Що пътеки от думи за тебе постлах,
за да стъпваш по тях като влизаш...
Към сърцето ми пътя посочих ти с тях.
Босонога любов! Самодиво! ...
  1278  26 
Еклектика
Впиянени в абсурда на дните си,
се променяме бавно, но сигурно.
И нещата такива, каквито са,
възприемаме, като безфигурни. ...
  860  14 
Черната магия ще прекъсне
белия конец, крепящ доброто.
Просто ще захапе и... ще кръцне
тъничката нишка на живота.
Трите дена няма да усетите. ...
  863  19 
Откровение
Коледен поздрав за всички Откровенци
Безбожна орис
е да пишеш стихове.
Доброто ...
  799  16 
Надолу по склона
Надолу по склона, по който се качвах,
ми беше по-трудно да сляза.
Пристъпвам страхливо в една многозначност.
Скалите предишни са пясък. ...
  1242  15 
Окото на гарвана
Кой извади окото на гарвана
и от него направи мънисто...
То бе живо и не е за вярване,
бе останало бляскаво-чисто. ...
  1623  25 
На хиляда и втората нощ
вече всички приказки омръзват.
Писва ти от мъка и разкош,
подредени като в лесен пъзел.
Ще ти се да идеш за дърва ...
  769  13 
С теменужено ласкави устни
ме посрещаше вечер желание...
Ти не беше жена, беше чувство.
А очите ти бяха мечтание.
Откъде се хдоби с тая сила, ...
  1078  17 
След погребение
О, Господи - какви сме мимолетници!
Неживите неща ни надживяват.
Дори да доживеем до столетници,
те - вещите, проклетите - остават. ...
  2242  27 
Разпътие
Разпътни времена.
Разпътни нрави.
Живеем в хаос,
непомерно див. ...
  834  15 
На лирическия герой
Ей, ало! Ти, там! Оня, с чука
и с тъмносивия каскет.
Ела веднага бързо тука
и застани до мен. Отпред. ...
  793  10 
Древност
на проф. П.Димитров
Някъде тогава, след сармата
се оформил земният ни хал.
Поумнели бившите примати ...
  738 
Прозрение
Уж отворих сърцето си
само за теб,
а пък целият свят
влезе вътре. ...
  710  14 
Асиметрично
Добре,
че сме двустранно
симетрични.
Представям си ...
  648 
Комари
А уж си беше
лично мое тялото.
Така обаче,
мислех само аз. ...
  614 
Тревожно
И пак
загиват хора на война.
И пак.
И пак. ...
  764 
При скалите на Яворов
Поморие
И досега те виждам още там.
Приседнал и загледан в ширинето.
Обикновено привечер. И сам. ...
  766  11 
Закъсняла обич
Никога, за нищо не е късно...
Защо не ме прегърнеш да те стопля?
Светът навън е толкова студен!
От студ дори и камъкът е потен, ...
  829  17 
Като врабчета
Обичахме се с теб
като врабчета.
Свободно.
Дръзко. ...
  780  11 
Random works

More works »