AmazonkA
409 results
  1074 
  1922 
  1835 
  1283 
  1099 
  2381 
Изгубих пътя към светлината –
потънах в мрака и сивото ежедневие,
което като дим от цигара задимява
еднообразните 24 часа.
Не заспивам истински – ...
  954 
Ветрове и пустинна разруха,
енергия от въглени и мрак,
неон и нечий бледи сенки,
цитат и нещо повече от име.
История и витаеща магия, ...
  812 
Не искам да усещам присъствието ти,
защото ще знам какво ми липсва.
Не искам да виждам очите ти,
защото от истините в тях ще ме боли.
Не искам да се будя в прегръдките ти, ...
  910 
Разчерана е пясъчната Вселена,
раздрана е от ирисите на живота,
родени в полусянката на Земята,
пием от кръвта си всеки ден.
Какво сме ние? – буква и звук... ...
  938 
***
Недей пита коя съм аз,
нищо, че сърцето ти с мен е заразено.
Недей изрича думите на глас,
когато не си ги мислел сериозно.
Недей ме сравнява с другите жени, ...
  1028 
Не си сам,
защото си някъде там...
Не можеш да тъжиш,
защото обсебено се взираш...
В онази дива красота ...
  933 
***
- Нека започнем със списъка на гостите на това парти. Може би, някой ще ни направи впечатление. Освен това сигурно е имало и видеокамери...
- Напълно си прав, не може да няма. – съгласи се Станев
- Как ще стане?
- Ирена ...
  1165 
Тя отвори стреснато очи...
- Добре. Значи как се почувствахте в онзи момент?
- Кой си ти, по дяволите?
- Вашия психоаналитик. Що за въпрос?
Не си спомняше да има психоаналитик. Не помнеше даже къде живее... ...
  2091 
Когато си далече от мен
В очите ти отново искам да потъна,
да се вгледам до болка в познатото лице.
Иска ми се винаги до теб да остана...
Позволи ми да ти кажа, обичам те поне. ...
  1445 
Страдам
Повярвах в тебе, а съм сама.
Политна птица, студа довя...
Ще бродя тъжна с тез крила.
Защо тъгата в мене пося. ...
  983 
Защо във мрака всеки ден се раждаш,
позволявайки им зад гърба ти да се смеят?
Защо сърцето си им даряваш,
позволявайки им за дребни монети да те продават?
Защо така сляпо ги обичаш, ...
  695 
Безбариерно и хаотично падат звездите,
мигновенно без звук се стопяват:
черни са вече крилете на ангелите...
За шепа искрени сълзи с кръвта си плащат!
Летят тъжно над влажната земя, ...
  874 
Слънчевия дъжд се сипе в безпорядък,
в Елипсата на тихата Болка,
в капките кръв по синята Трева
и безличието на тайните в Числата,
и там сред черните Цветя. ...
  852 
В сияние оплело неизречени думи
и раздаващо щедро сляпа тъга.
В мистерията на идващото утро: Бяс!
И лудост кръжаща в светлината.
В кръвта на татуираните сини вени ...
  1141 
  4655  16 
Там, където човешката същност вече не достига,
отвъд онова сиво ежедневие, от което отпива,
от моите илюзии вятър и прашинки останаха,
а следите в огледалото към светлината се изгубиха.
Аз знам, че очите на слепците бавно ум ...
  982 
Одвъд позволените истини
Одвъд позволените истини,
далече от всички илюзии...
Там, където нещо се кърши,
там, където те са мъртви... ...
  816 
Стъклена прозрачност
Стъклена прозрачност – страх.
Маска по лицето ти – тъга.
Нещо в теб прекършено е – прах.
Пръстите на тъгата забиват се сега. ...
  643 
Вървя пред себе си
Вървя пред себе си в нощта,
свети над мен червената луна...
Само изрезките от спомени са светлина,
само те подклаждат мъртвата мечта. ...
  661 
Вселената побира се в юмрук
Вселената побира се в юмрук!
В дланта на вечния Гробар,
в пространство на капеща тъмнина
и на душите кръжащи в нея. ...
  1029 
Отвъд предела
И отвъд предела – мрак.
Лешояди кръжат над мене пак.
Дочувам демоничния им смях,
но някак не ме е страх. ...
  967 
Извор
Ще се превърнем в бурни вълни
в безкрайно пясъчно море...
Като морска пяна и бриз –
ще сме нещо така съвършено. ...
  717 
В онова безвремие,
се къпе крилата мисъл.
Умишлено сътворена
сред купища безмислици,
но криеща в себе си ...
  910 
Като скитник в своето някога –
за частица съдба
купувам умиращи сърца,
украсявам ги с малко нежност,
вдъхвам им малко свежест. ...
  1218 
Строшете стъклената вяра

През свитък от минали съдби,
обрекъл на лудост сетивата.
През истини нещо кърви ...
  805 
Умиращият стон

Умиращият стон – не възкръсва.
Прекрачи онзи забранен праг
и онова сърце вече не покълнва... ...
  863 
Бях добра...

Бях добра – вината е моя...
Страхът вече не владее сетивата,
събирам пепелта на покоя... ...
  1041 
Неочаквано

Листата на онова кокиче докосвам...
Красиви били, приличали на мен -
на момичето, на което казваш – обичам ...
  764 
Синя роза
Синя роза – обичам.
Не вярвам,
не отричам,
изпитвам, ...
  1351 
Стоманено сърце

Пророци, легенди, божества...
Разказват за някакви неща -
за магия и крила на душата, ...
  757 
Когато
От яростта и омразата
cплети си венец…
Вплети и думи отровни и зли.
Наречи го на врага си! ...
  925 
Врагът е близо до мен

Врагът до мен стои.
Сякаш нещо ми нашепва – отмъсти!
Близо е – в врата ми диша, ...
  846 
Целувка от смъртта
Скучно ти е навсякъде и с всички,
отново тъжен си след смях,
а ръцете ти са толкова набодени, че няма къде
да си сложиш поредната доза смях. ...
  977 
Спомени от войната
И в новото утро
вместо дъжд ще капе кръв!
Там, където са викали
безпомощните вече мъртви. ...
  850 
Random works
: ??:??