Anita765
296 results
В зеленото на буйните треви
как искам боса само да изтичам.
В косите си разпуснала лъчи,
в очите с оня поглед – на момиче.
И всяка малка капчица роса ...
как искам боса само да изтичам.
В косите си разпуснала лъчи,
в очите с оня поглед – на момиче.
И всяка малка капчица роса ...
374
3
10
на един сирак
Когато е до хляба,
до къшей, до трохичка
и мрак в гърдите ляга,
и в тебе се боричкат ...
Когато е до хляба,
до къшей, до трохичка
и мрак в гърдите ляга,
и в тебе се боричкат ...
549
4
7
Истината има очи. Вероятно очите на истината са огледални. С тях може да гледаш, в тях може да се огледаш. Ако имаш смелостта и доблестта да я изречеш или да я приемеш такава, каквато е, без да я интерпретираш, без да се съмняваш в нея – просто като факт. Истината не може да е размита, нито да е няк ...
1904
3
4
Облаци – ято от бели хамаци
няколко слънчеви лъча люлеят.
Пролетно, толкова бяло от краски
клоните вишневи звънко се смеят.
Две теменуги с лалета говорят. ...
няколко слънчеви лъча люлеят.
Пролетно, толкова бяло от краски
клоните вишневи звънко се смеят.
Две теменуги с лалета говорят. ...
432
1
10
Нощта е клекнала пред прага,
не смее на вратата да почука.
Говори нещо, тихо си разказва,
учудва се защо е сух капчука.
И аз се чудя. Тази нейна плахост ...
не смее на вратата да почука.
Говори нещо, тихо си разказва,
учудва се защо е сух капчука.
И аз се чудя. Тази нейна плахост ...
515
2
7
Дишай, дишай, моя малка,
трън животът е в петичка,
камък, хвърлен на асфалта,
дишай, само дишай, птиче.
Педя разстояние до рая, ...
трън животът е в петичка,
камък, хвърлен на асфалта,
дишай, само дишай, птиче.
Педя разстояние до рая, ...
333
2
6
Здравейте, драги читатели!
Най-после, най-после конкурсна тема, която така живително се вля във вените ми, от там в сърцето, а то затуптя, само като прочете първите три буквички – диа… В душата ми влезе! Душата има ли кръвоносна система? И как влезе? О, няма да си задавам философски въпроси, че тряб ...
Най-после, най-после конкурсна тема, която така живително се вля във вените ми, от там в сърцето, а то затуптя, само като прочете първите три буквички – диа… В душата ми влезе! Душата има ли кръвоносна система? И как влезе? О, няма да си задавам философски въпроси, че тряб ...
1824
2
8
Фасада е животът, някаква фасада,
обвил с черупката си облата ни същност.
В кръга, затворил в нас самите листопада,
ръми дъждец от вчера в миглите до късно.
Разнищваме до кост причините за щастие. ...
обвил с черупката си облата ни същност.
В кръга, затворил в нас самите листопада,
ръми дъждец от вчера в миглите до късно.
Разнищваме до кост причините за щастие. ...
324
2
5
Скърцат мечтите, скъсяват се дните.
Лятото бърза да хлопне вратата.
Глупава болка премигва в очите.
Смръщвам носа и си връзвам косата.
Скривам си няколко сребърни нишки. ...
Лятото бърза да хлопне вратата.
Глупава болка премигва в очите.
Смръщвам носа и си връзвам косата.
Скривам си няколко сребърни нишки. ...
493
1
7
Някаква друга е днеска неделя.
Сутрин в очите попива зора.
Няколко облака – бели къдели,
мигат и махат отгоре с ръка.
Стръкчета, две с побеляла иглика ...
Сутрин в очите попива зора.
Няколко облака – бели къдели,
мигат и махат отгоре с ръка.
Стръкчета, две с побеляла иглика ...
371
5
9
Издишвам те, когато си ядосан,
издишваш ме, когато съм капризна.
Зад зъбите последните въпроси
ако изстрелям, с огън ще те близнат.
Ти дишаш тахидиспнеично. ...
издишваш ме, когато съм капризна.
Зад зъбите последните въпроси
ако изстрелям, с огън ще те близнат.
Ти дишаш тахидиспнеично. ...
953
9
Погледни, погледни ме със тези очи,
откъдето извира и мъжката нежност.
Попреваля денят, накъм залез върви.
А от тъмното нямам изобщо потребност.
Отвори ги сега тези твърди клепачи, ...
откъдето извира и мъжката нежност.
Попреваля денят, накъм залез върви.
А от тъмното нямам изобщо потребност.
Отвори ги сега тези твърди клепачи, ...
398
3
5
Съблечените клони на дърветата
оцеждат до последно капки дъжд.
Земята полудяла е от жажда,
в едно треперещо предчувствие,
с очакване за зряла ръж, ...
оцеждат до последно капки дъжд.
Земята полудяла е от жажда,
в едно треперещо предчувствие,
с очакване за зряла ръж, ...
531
2
6
Как, откъде да си купи любов?
В шепите стиска парички за щастие.
Виснал над него небесният свод,
още от сивите облаци праща му.
Вечер. Неделя. Вратите – залостени. ...
В шепите стиска парички за щастие.
Виснал над него небесният свод,
още от сивите облаци праща му.
Вечер. Неделя. Вратите – залостени. ...
422
1
5
Разсъмване – крайъгълно боли,
земята побеляла е от луди.
Сред вестници, от мирис на войни
отново в този ден ще се събудим.
Съседският прозорец ще блести ...
земята побеляла е от луди.
Сред вестници, от мирис на войни
отново в този ден ще се събудим.
Съседският прозорец ще блести ...
716
2
10
Замита вятърът листата
по улици и тротоари.
Ненужни са и ги подмята.
Ненужното не пари.
Ненужното се отминава, ...
по улици и тротоари.
Ненужни са и ги подмята.
Ненужното не пари.
Ненужното се отминава, ...
376
3
6
Рояци от хора – не им нарисувах лица
и никой сред тях не потърсих.
Минават край мене – ненужна мълва,
и няма какво да разтърсят.
Навярно защото съм облак – далеко стоя ...
и никой сред тях не потърсих.
Минават край мене – ненужна мълва,
и няма какво да разтърсят.
Навярно защото съм облак – далеко стоя ...
259
1
6
Те са сладки като мед
и топят се като лед.
Със различен аромат,
пъстрички на цвят.
Дечицата ги най-обичат ...
и топят се като лед.
Със различен аромат,
пъстрички на цвят.
Дечицата ги най-обичат ...
961
1
Той е твойта изненада,
за послушните – награда.
Тайничко го пожелаваш
и за него се надяваш.
Радост за голям и малък, ...
за послушните – награда.
Тайничко го пожелаваш
и за него се надяваш.
Радост за голям и малък, ...
897
1
1
Мъничко, но е стипчива.
Със власинки се покрива.
Почне ли веднъж да зрее,
сгушено в листата червенее.
На дечицата е тя любимка ...
Със власинки се покрива.
Почне ли веднъж да зрее,
сгушено в листата червенее.
На дечицата е тя любимка ...
901
Сън сънувам вече десет лета –
на мегдан хорото се извива.
Слънце свети в кротките била,
жлътнала пшеницата е нива.
Плодните дървета в двора ...
на мегдан хорото се извива.
Слънце свети в кротките била,
жлътнала пшеницата е нива.
Плодните дървета в двора ...
585
2
6
Пътеката е същата и вчера беше там.
Затичвам се, да стигна до вратата.
Тежи ми камъкът, а уж не е голям.
Във тежестта познавам тишината.
А тя е мъничка, досущ – трохичка, ...
Затичвам се, да стигна до вратата.
Тежи ми камъкът, а уж не е голям.
Във тежестта познавам тишината.
А тя е мъничка, досущ – трохичка, ...
394
5
7
Не те познавам и не искам,
но чувствам твоята омраза,
когато буден ли си, плискаш,
а тя расте, расте като зараза.
А нощем ти сънуваш цвете ...
но чувствам твоята омраза,
когато буден ли си, плискаш,
а тя расте, расте като зараза.
А нощем ти сънуваш цвете ...
496
2
8
Навън е бяло, спи капчука.
Рисува вятърът стъклата
и гледа със очите на кошута
картината му тишината.
Смълчана вечерта запалва ...
Рисува вятърът стъклата
и гледа със очите на кошута
картината му тишината.
Смълчана вечерта запалва ...
465
2
11
Не беше суша и не беше студ.
Земята просто стана сива.
Сезонът на смразяване е груб,
не се размеква от учтивост.
Небето му – небе мъгливо, ...
Земята просто стана сива.
Сезонът на смразяване е груб,
не се размеква от учтивост.
Небето му – небе мъгливо, ...
401
2
8
посветено
Оцеляхме, спасихме и внука,
но Денис не успя и замина.
Кукувица по нас ли закука
и през селото дяволът мина. ...
Оцеляхме, спасихме и внука,
но Денис не успя и замина.
Кукувица по нас ли закука
и през селото дяволът мина. ...
359
3
Ти недей, ти недей да тъжиш.
Тя, тъгата е в моята есен.
Аз съм свикнала да ми тежи
и да прави света ми по-тесен.
И недей в листопада се взира, ...
Тя, тъгата е в моята есен.
Аз съм свикнала да ми тежи
и да прави света ми по-тесен.
И недей в листопада се взира, ...
494
1
11
Ти искаш пак и пак да ти разказвам.
Със приказка животът се размина.
Така се случи – нещо да доказвам,
да качвам сипеи година, след година.
От порив и от вятър вече изморена, ...
Със приказка животът се размина.
Така се случи – нещо да доказвам,
да качвам сипеи година, след година.
От порив и от вятър вече изморена, ...
406
2
8
Помня, пристигна ти тихо, на пръсти
и търпеливо свали ми преградите.
Бавно повдигна мъглите ми гъсти.
В мен не бушува, а само погали ме.
Стана на пролет и чувство мъниче ...
и търпеливо свали ми преградите.
Бавно повдигна мъглите ми гъсти.
В мен не бушува, а само погали ме.
Стана на пролет и чувство мъниче ...
613
5
8
Времето спряло е. Крачка, до две
и ще премине оттатък.
То и животът какво ли не взе –
всичко, дори без остатък.
Гледа навън с помътнели очи – ...
и ще премине оттатък.
То и животът какво ли не взе –
всичко, дори без остатък.
Гледа навън с помътнели очи – ...
373
1
8
Пропука вейка, търколи се орех,
уви се мракът около стеблата.
Не знам какво гората стори,
разля се лунен лъч в тревата.
Политна сова, кацна, поговори. ...
уви се мракът около стеблата.
Не знам какво гората стори,
разля се лунен лъч в тревата.
Политна сова, кацна, поговори. ...
644
5
9
Здравейте, драги читатели!
Най-после дойде и моят звезден час, в който с такъв хъс ще се включа в небезизвестния конкурс за разказвачи, че ще ви отвея, ви казвам. Ще ми говорите вие, че темата била предизвикателство. И какво предизвикателство може да има в едно пернато? Да ви се чуди човек… Айде, ак ...
Най-после дойде и моят звезден час, в който с такъв хъс ще се включа в небезизвестния конкурс за разказвачи, че ще ви отвея, ви казвам. Ще ми говорите вие, че темата била предизвикателство. И какво предизвикателство може да има в едно пернато? Да ви се чуди човек… Айде, ак ...
1062
1
17
Орехът отрязали са, бабо.
Дънерът стърчи черен в земята.
Оборът е ням, с отлитнало стадо.
Ти на мен остави днес тъгата.
Виж, дуварът подпира небето. ...
Дънерът стърчи черен в земята.
Оборът е ням, с отлитнало стадо.
Ти на мен остави днес тъгата.
Виж, дуварът подпира небето. ...
334
3
Аз вървя по пътеките есенни
и броя пожълтели листа.
Отсреща децата са весели.
Паяк плете в мене тъга.
Вятър оголва всички дървета, ...
и броя пожълтели листа.
Отсреща децата са весели.
Паяк плете в мене тъга.
Вятър оголва всички дървета, ...
468
6
Ако мога в тебе да порасна –
чувство на зародиш непрекършен.
Белегът ми още незараснал
само да е спомена завършен,
бих могла тогаз да преболея ...
чувство на зародиш непрекършен.
Белегът ми още незараснал
само да е спомена завършен,
бих могла тогаз да преболея ...
848
1
8
Ще се върне. Когато си сипе ракия,
ще залости и пътната тежка врата.
Ще си каже наздраве, до късно ще пие,
ще замести умората със самота.
На дивана си с дрехите после ще легне, ...
ще залости и пътната тежка врата.
Ще си каже наздраве, до късно ще пие,
ще замести умората със самота.
На дивана си с дрехите после ще легне, ...
507
8
Понякога се спирам в твоята ранимост –
карфица в неугасващия тъжен залез.
Тогава няма как да бъда предвидима,
дали ще топля с огън и дали ще паря.
Понякога не връзвам скъсаните нишки ...
карфица в неугасващия тъжен залез.
Тогава няма как да бъда предвидима,
дали ще топля с огън и дали ще паря.
Понякога не връзвам скъсаните нишки ...
433
1
4
Ако се превърнеш само в тишина,
която броди като призрак нощем,
а аз окажа се съвсем, съвсем сама,
като осъдена в безлюден остров,
тръгни си и за миг не се обръщай. ...
която броди като призрак нощем,
а аз окажа се съвсем, съвсем сама,
като осъдена в безлюден остров,
тръгни си и за миг не се обръщай. ...
3851
26
52
През месец май ме няма никъде.
Тогава да ме търсиш, ли реши.
След залез в месеца не никнат,
във шепи дълго стискани звезди.
И няма как сега да ме намериш, ...
Тогава да ме търсиш, ли реши.
След залез в месеца не никнат,
във шепи дълго стискани звезди.
И няма как сега да ме намериш, ...
506
1
9
Ех, и този ден се изниза,
някак набързо, самотно.
Нощта вяло премигна
и се сви на кълбо, като котка.
Облак скри сърпа на луната, ...
някак набързо, самотно.
Нощта вяло премигна
и се сви на кълбо, като котка.
Облак скри сърпа на луната, ...
523
10
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
