Anita765 (Ани Монева) - Works

Какво желание, каква тъга 🇧🇬

В зеленото на буйните треви
как искам боса само да изтичам.
В косите си разпуснала лъчи,
в очите с оня поглед – на момиче.
И всяка малка капчица роса ...

Anita765

Poetry » Other

2017-04-23T19:31:28+03:00 501 3 10

Глад 🇧🇬

на един сирак
Когато е до хляба,
до къшей, до трохичка
и мрак в гърдите ляга,
и в тебе се боричкат ...

Anita765

Poetry » Other

2017-04-22T22:41:47+03:00 713 4 7

Очите на истината 🇧🇬

Истината има очи. Вероятно очите на истината са огледални. С тях може да гледаш, в тях може да се огледаш. Ако имаш смелостта и доблестта да я изречеш или да я приемеш такава, каквато е, без да я интерпретираш, без да се съмняваш в нея – просто като факт. Истината не може да е размита, нито да е няк ...

Anita765

Essays

2017-04-16T10:37:26+03:00 2.4K 3 4

Пролетни късчета 🇧🇬

Облаци – ято от бели хамаци
няколко слънчеви лъча люлеят.
Пролетно, толкова бяло от краски
клоните вишневи звънко се смеят.
Две теменуги с лалета говорят. ...

Anita765

Poetry » Landscape

2017-04-09T10:58:02+03:00 596 1 10

Оранжево 🇧🇬

Нощта е клекнала пред прага,
не смее на вратата да почука.
Говори нещо, тихо си разказва,
учудва се защо е сух капчука.
И аз се чудя. Тази нейна плахост ...

Anita765

Poetry

2017-04-05T00:30:47+03:00 647 2 7

Вятърът е хала 🇧🇬

Дишай, дишай, моя малка,
трън животът е в петичка,
камък, хвърлен на асфалта,
дишай, само дишай, птиче.
Педя разстояние до рая, ...

Anita765

Poetry » Other

2017-03-29T19:47:35+03:00 485 2 6

Диамантите са мъжка работа 🇧🇬

Здравейте, драги читатели!
Най-после, най-после конкурсна тема, която така живително се вля във вените ми, от там в сърцето, а то затуптя, само като прочете първите три буквички – диа… В душата ми влезе! Душата има ли кръвоносна система? И как влезе? О, няма да си задавам философски въпроси, че тряб ...

Anita765

Prose » Humorous

2017-03-28T08:53:40+03:00 2.3K 2 8

Кръг 🇧🇬

Фасада е животът, някаква фасада,
обвил с черупката си облата ни същност.
В кръга, затворил в нас самите листопада,
ръми дъждец от вчера в миглите до късно.
Разнищваме до кост причините за щастие. ...

Anita765

Poetry

2017-03-27T00:03:55+03:00 466 2 5

Ежедневие 🇧🇬

Скърцат мечтите, скъсяват се дните.
Лятото бърза да хлопне вратата.
Глупава болка премигва в очите.
Смръщвам носа и си връзвам косата.
Скривам си няколко сребърни нишки. ...

Anita765

Poetry

2017-03-22T23:45:11+02:00 641 1 7

Тази неделя 🇧🇬

Някаква друга е днеска неделя.
Сутрин в очите попива зора.
Няколко облака – бели къдели,
мигат и махат отгоре с ръка.
Стръкчета, две с побеляла иглика ...

Anita765

Poetry

2017-03-19T17:31:29+02:00 531 5 9

Следвирусно 🇧🇬

Издишвам те, когато си ядосан,
издишваш ме, когато съм капризна.
Зад зъбите последните въпроси
ако изстрелям, с огън ще те близнат.
Ти дишаш тахидиспнеично. ...

Anita765

Poetry » Humorous

2017-03-12T22:42:17+02:00 1.4K 9

По женски 🇧🇬

Погледни, погледни ме със тези очи,
откъдето извира и мъжката нежност.
Попреваля денят, накъм залез върви.
А от тъмното нямам изобщо потребност.
Отвори ги сега тези твърди клепачи, ...

Anita765

Poetry

2017-03-11T11:58:05+02:00 540 3 5

Жажда 🇧🇬

Съблечените клони на дърветата
оцеждат до последно капки дъжд.
Земята полудяла е от жажда,
в едно треперещо предчувствие,
с очакване за зряла ръж, ...

Anita765

Poetry » Landscape, Philosophical

2017-03-10T12:24:53+02:00 700 2 6

Не е любов 🇧🇬

Как, откъде да си купи любов?
В шепите стиска парички за щастие.
Виснал над него небесният свод,
още от сивите облаци праща му.
Вечер. Неделя. Вратите – залостени. ...

Anita765

Poetry » Other

2017-03-07T19:29:40+02:00 579 1 5

Ще се случи 🇧🇬

Разсъмване – крайъгълно боли,
земята побеляла е от луди.
Сред вестници, от мирис на войни
отново в този ден ще се събудим.
Съседският прозорец ще блести ...

Anita765

Poetry

2017-03-05T18:03:01+02:00 857 2 10

Точица 🇧🇬

Замита вятърът листата
по улици и тротоари.
Ненужни са и ги подмята.
Ненужното не пари.
Ненужното се отминава, ...

Anita765

Poetry

2017-02-28T22:42:54+02:00 543 3 6

Дано заваля 🇧🇬

Рояци от хора – не им нарисувах лица
и никой сред тях не потърсих.
Минават край мене – ненужна мълва,
и няма какво да разтърсят.
Навярно защото съм облак – далеко стоя ...

Anita765

Poetry » Other

2017-02-25T21:20:24+02:00 436 1 6

Бонбонки 🇧🇬

Те са сладки като мед
и топят се като лед.
Със различен аромат,
пъстрички на цвят.
Дечицата ги най-обичат ...

Anita765

Poetry » For children

2017-02-23T15:53:35+02:00 1.4K 1

Подарък 🇧🇬

Той е твойта изненада,
за послушните – награда.
Тайничко го пожелаваш
и за него се надяваш.
Радост за голям и малък, ...

Anita765

Poetry » For children

2017-02-23T15:44:19+02:00 1.3K 1 1

Що е то? 🇧🇬

Мъничко, но е стипчива.
Със власинки се покрива.
Почне ли веднъж да зрее,
сгушено в листата червенее.
На дечицата е тя любимка ...

Anita765

Poetry » For children

2017-02-22T23:43:46+02:00 1.4K

Да напълня стомна 🇧🇬

Сън сънувам вече десет лета –
на мегдан хорото се извива.
Слънце свети в кротките била,
жлътнала пшеницата е нива.
Плодните дървета в двора ...

Anita765

Poetry

2017-02-17T20:02:20+02:00 727 2 6

Не гледай 🇧🇬

Пътеката е същата и вчера беше там.
Затичвам се, да стигна до вратата.
Тежи ми камъкът, а уж не е голям.
Във тежестта познавам тишината.
А тя е мъничка, досущ – трохичка, ...

Anita765

Poetry » Other

2017-02-08T23:45:31+02:00 596 5 7

Мост 🇧🇬

Не те познавам и не искам,
но чувствам твоята омраза,
когато буден ли си, плискаш,
а тя расте, расте като зараза.
А нощем ти сънуваш цвете ...

Anita765

Poetry

2017-02-04T11:15:35+02:00 635 2 8

Колко му е 🇧🇬

Навън е бяло, спи капчука.
Рисува вятърът стъклата
и гледа със очите на кошута
картината му тишината.
Смълчана вечерта запалва ...

Anita765

Poetry

2017-01-29T22:15:34+02:00 586 2 11

Почти сезонно 🇧🇬

Не беше суша и не беше студ.
Земята просто стана сива.
Сезонът на смразяване е груб,
не се размеква от учтивост.
Небето му – небе мъгливо, ...

Anita765

Poetry

2016-12-27T22:56:32+02:00 532 2 8

Споделено 🇧🇬

посветено
Оцеляхме, спасихме и внука,
но Денис не успя и замина.
Кукувица по нас ли закука
и през селото дяволът мина. ...

Anita765

Poetry

2016-12-20T22:31:51+02:00 505 3

Недей 🇧🇬

Ти недей, ти недей да тъжиш.
Тя, тъгата е в моята есен.
Аз съм свикнала да ми тежи
и да прави света ми по-тесен.
И недей в листопада се взира, ...

Anita765

Poetry

2016-11-19T11:34:29+02:00 706 1 11

Такава приказка 🇧🇬

Ти искаш пак и пак да ти разказвам.
Със приказка животът се размина.
Така се случи – нещо да доказвам,
да качвам сипеи година, след година.
От порив и от вятър вече изморена, ...

Anita765

Poetry

2016-11-14T00:35:58+02:00 552 2 8

Послепис 🇧🇬

Помня, пристигна ти тихо, на пръсти
и търпеливо свали ми преградите.
Бавно повдигна мъглите ми гъсти.
В мен не бушува, а само погали ме.
Стана на пролет и чувство мъниче ...

Anita765

Poetry

2016-11-12T18:51:21+02:00 757 5 8

Дочуто 🇧🇬

Времето спряло е. Крачка, до две
и ще премине оттатък.
То и животът какво ли не взе –
всичко, дори без остатък.
Гледа навън с помътнели очи – ...

Anita765

Poetry

2016-11-09T07:54:47+02:00 544 1 8

Сетивно 🇧🇬

Пропука вейка, търколи се орех,
уви се мракът около стеблата.
Не знам какво гората стори,
разля се лунен лъч в тревата.
Политна сова, кацна, поговори. ...

Anita765

Poetry

2016-11-05T19:09:46+02:00 819 5 9

За предвидимостта, чаплите и... (за конкурса) 🇧🇬

Здравейте, драги читатели!
Най-после дойде и моят звезден час, в който с такъв хъс ще се включа в небезизвестния конкурс за разказвачи, че ще ви отвея, ви казвам. Ще ми говорите вие, че темата била предизвикателство. И какво предизвикателство може да има в едно пернато? Да ви се чуди човек… Айде, ак ...

Anita765

Prose » Humorous

2016-10-30T10:12:28+02:00 1.2K 1 17

Като сълза 🇧🇬

Орехът отрязали са, бабо.
Дънерът стърчи черен в земята.
Оборът е ням, с отлитнало стадо.
Ти на мен остави днес тъгата.
Виж, дуварът подпира небето. ...

Anita765

Poetry

2016-10-26T21:17:25+03:00 522 3

Тази есен 🇧🇬

Аз вървя по пътеките есенни
и броя пожълтели листа.
Отсреща децата са весели.
Паяк плете в мене тъга.
Вятър оголва всички дървета, ...

Anita765

Poetry

2016-10-22T12:56:14+03:00 607 6

Ако мога 🇧🇬

Ако мога в тебе да порасна –
чувство на зародиш непрекършен.
Белегът ми още незараснал
само да е спомена завършен,
бих могла тогаз да преболея ...

Anita765

Poetry

2016-10-16T19:31:17+03:00 1.1K 1 8

Монотонност 🇧🇬

Ще се върне. Когато си сипе ракия,
ще залости и пътната тежка врата.
Ще си каже наздраве, до късно ще пие,
ще замести умората със самота.
На дивана си с дрехите после ще легне, ...

Anita765

Poetry

2016-10-15T21:44:48+03:00 666 8

Неусетно 🇧🇬

Понякога се спирам в твоята ранимост –
карфица в неугасващия тъжен залез.
Тогава няма как да бъда предвидима,
дали ще топля с огън и дали ще паря.
Понякога не връзвам скъсаните нишки ...

Anita765

Poetry

2016-10-12T17:12:52+03:00 570 1 4

Ако се превърнеш в тишина 🇧🇬

Ако се превърнеш само в тишина,
която броди като призрак нощем,
а аз окажа се съвсем, съвсем сама,
като осъдена в безлюден остров,
тръгни си и за миг не се обръщай. ...

Anita765

Poetry

2016-06-20T17:45:25+03:00 4.3K 26 52

Тогава 🇧🇬

През месец май ме няма никъде.
Тогава да ме търсиш, ли реши.
След залез в месеца не никнат,
във шепи дълго стискани звезди.
И няма как сега да ме намериш, ...

Anita765

Poetry

2016-05-24T09:59:03+03:00 698 1 9

Импресия 🇧🇬

Ех, и този ден се изниза,
някак набързо, самотно.
Нощта вяло премигна
и се сви на кълбо, като котка.
Облак скри сърпа на луната, ...

Anita765

Poetry

2016-05-21T17:33:16+03:00 660 10