Anita765 (Ани Монева) - Works

Ако можеш 🇧🇬

Поседни, поседни ти до мене.
Още миг, само миг и ще хлопна вратата.
Няма никакво, никакво време,
само миг, да отлитна със вятъра.
Не знам да дарявам със вечност, ...

Anita765

Poetry

2016-03-27T17:23:45+03:00 644 1 9

Разстояние 🇧🇬

Сега е тъмно и ми се мълчи,
но в утрото, на чаша чай ще ти разкажа
за всичките си уморени дни.
Сега не мога, думите ще ме накажат.
Сега е тъмно, моите очи ...

Anita765

Poetry

2016-03-26T10:45:31+02:00 1.6K 5 27

На една лъжа разстояние (за конкурса) 🇧🇬

Не, този път нямам никакво намерение да оставам на разстояние от обявената конкурсна тема. Липсва ми възможността да гласувам за любимия си разказ. Толкова ми липсва, че сънувах вечери наред всички разкази филмирани. То градини, то цветове, то герои, то тоалети, че ги обличах, събличах, назначавах д ...

Anita765

Prose » Humorous

2016-01-07T10:41:54+02:00 1.1K 1 15

През годините 🇧🇬

Виж, навънка вали,
студът пък рисува стъклата.
У дома е топло - почти,
а капчукът е сгушен под стряхата.
Капят игличките на елхата, ...

Anita765

Poetry

2016-01-04T17:39:29+02:00 473 3

Той мълчи 🇧🇬

Той мълчи, отдавна мълчи,
от годините онемял.
Във очите му топли искри,
а дълбоко в душата печал.
Има олющен прозорец ...

Anita765

Poetry

2015-12-10T00:25:21+02:00 1.3K 3

Вампири, таласъми и моята първа среща с тях (за конкурса) 🇧🇬

Здравейте, драги читатели!
Аз нали съм си такава една откровена, случайно прочетох в небезизвестния форум, че има обявен конкурс. Непосредствено след прочита ме осени прозрението, че трябва да участвам в него. Прочетох три пъти, хайде хиляда по три темата на конкурса. Все пак трябваше да я проумея, ...

Anita765

Prose » Humorous

2015-11-05T17:41:23+02:00 2.1K 1 8

В коловоза на дъжда 🇧🇬

Нощта е тънка струна,
след последния акорд се къса.
Дори не беше пълнолунна,
не носеше и своята си дръзкост.
Дойде след залеза, мълчейки. ...

Anita765

Poetry

2015-10-19T18:08:47+03:00 628 7

В тишина 🇧🇬

Оцелявам, приятелю, все оцелявам.
Мълчаливо донасям си раните.
Виж, в очите дъга. И от нея раздавам.
Той, денят, си сивее по дланите.
Тишината дори е без власт да ме спре. ...

Anita765

Poetry

2015-08-24T22:38:48+03:00 821 12

Не ослепях 🇧🇬

Валя, как само цяла нощ валя.
А ти за миг не се събуди, татко.
Дори и вятърът жесток вилня.
Нощта бе нощ съвсем за кратко.
Отровен почна този мрачен ден. ...

Anita765

Poetry

2015-08-19T11:17:31+03:00 605 1 6

Главоболие 🇧🇬

Здравейте, драги читатели!
Аз така, от време, понякога не точно навреме решавам да споделя душевните си терзания с вас. Този път обаче душичката ми е чиста, но от известно време имам главоболие. Та не се сърдете, но изпитах цялата фармацевтична индустрия върху русата си глава, не оставих знахари, ба ...

Anita765

Prose » Humorous

2015-08-06T20:47:06+03:00 1.2K 1 23

А е нощ 🇧🇬

Днес е ден, а е нощ тук, на земята.
Вятър пречупва крилото на птица.
Неумолима е всяка разплата,
щом светлината е вече къртица.
Брошката – нож, щом стои на ревера ...

Anita765

Poetry

2015-08-02T11:15:56+03:00 706 8

Дали е късно 🇧🇬

Няма нужда, няма нужда
някой до късно да ме теши
и тъгата в мен да прокужда.
По-добре с мен да мълчи,
докато тази нощ изтънее ...

Anita765

Poetry

2015-07-24T21:42:05+03:00 728 9

Той е там 🇧🇬

Той е там и е само на пет.
Домът му е прашната улица
и е син и на мен, и на теб,
и събира в очите си бурите,
без право да ги изплаче - ...

Anita765

Poetry

2015-03-14T19:12:04+02:00 844 1 12

Контрасти 🇧🇬

Те са там и си милват ръцете под масата.
Той отсреща поредния вестник чете.
На небето прибират в очите окраската,
а зад вестника тихо тъгата расте.
Те са влюбени, спират минутите с пръсти. ...

Anita765

Poetry

2015-02-14T22:39:23+02:00 1.1K 25

По пътя 🇧🇬

Не очаквай от мен да имам криле,
аз съм толкова, толкова земна.
Денем вятър във очите ми ще спре,
нощем тишина до мен ще седне.
Нямам във ръцете си вълшебства, ...

Anita765

Poetry

2015-02-10T21:20:00+02:00 696 5

Липса 🇧🇬

Броя часовете, когато те няма,
минутите капят студено във мен.
Нощта ме поглъща и разпилява.
Не съмва и липсва намек за ден.
Измислям те, в звук те преплитам, ...

Anita765

Poetry

2015-02-08T11:18:35+02:00 908 1 8

Силна и крехка 🇧🇬

Още ме има и още обичам.
Знам да мечтая и нося надежда.
Още понякога толкова ничия,
бурният вятър към мене поглежда.
Още студувам, когато е зима, ...

Anita765

Poetry

2015-01-29T18:03:53+02:00 785 17

Този ден не научи ли 🇧🇬

Аз съм тук, ти – отсреща.
По средата – кутия с писма.
Ти си онзи горещник
от следа на солена сълза.
Виж, блестят коловози, ...

Anita765

Poetry » Other

2015-01-20T20:23:45+02:00 711 6

Утре 🇧🇬

Скъса се небето, бабо.
Виж, как се изцежда в улука.
Този земен път, в който се страда,
стъпка по стъпка се пада на внука.
Плаче небето, а греят очите ти, ...

Anita765

Poetry

2015-01-17T17:58:13+02:00 675 1 11

Писане на стихове 🇧🇬

Светофарът е жълт и различен.
Погълнал е дневното слънце.
По небето звезди. Как само тичат.
А нощта по вратата ми стърже.
И стоя, дълго стоя в тъмнината, ...

Anita765

Poetry

2014-11-28T16:00:15+02:00 1.6K 12

Ноемврийски шепот 🇧🇬

Ноември е къс като ден,
носи вятър във шепи.
Оголва стария клен,
после в ухото ми шепне.
Разказва ми дълго за теб – ...

Anita765

Poetry

2014-11-17T18:22:48+02:00 800 14

Така се случи 🇧🇬

Беше дошла, не чух че почука,
а тя е стояла смирено до прага,
зъзнеща, заслушана в капчука,
по-тиха от изоставена гара.
Не я видях, отворих и тръгнах. ...

Anita765

Poetry

2014-11-07T00:04:47+02:00 788 17

Смразяване 🇧🇬

Този мраз как заключва
и пълзи, как пълзи,
и в сърцето се цели.
Толкова смътни следи
през комина висок ...

Anita765

Poetry

2014-10-30T00:09:35+02:00 763 11

Посветено 🇧🇬

Сине, ти недей се страхува,
този свят по презумция само е лош
и недей когато тъмното в него бушува,
да виждаш само стиснат в ръката на някого нож.
Има толкова слънце да свети, ...

Anita765

Poetry

2014-10-19T17:54:20+03:00 687 1 6

Няколко педи нагоре 🇧🇬

Трещя, гърмя и се срути небето.
Земята заплака горчиво с дъжда.
До дете се смалих, след което
разбрах, че водата оставя ръжда.
Отворих очи, бях в някакъв свят, ...

Anita765

Poetry

2014-10-17T21:52:15+03:00 761 14

Вдъхновидение 🇧🇬

Здравейте, драги читатели!
Аз пак искам да споделя нещо с вас. Този път имам идея как от коментарите в един небезизвестен сайт, да се черпят идеи за любовни, хумористични, прозаични, фантастични и даже криминални произведения. Дори гледам някои така се черпят в небезивестния форум, че чак не изтрезн ...

Anita765

Prose » Humorous

2014-10-14T10:19:44+03:00 1.7K 12

Твоето небе 🇧🇬

Понякога съм тъжно нелогична,
а цъфтят във есента ми маргарити
и споря с вятъра, но нищо лично,
пък той фучи, разпорвайки мъглите.
Понякога съм просто тънка струна ...

Anita765

Poetry

2014-10-11T20:15:18+03:00 783 11

Нека дълго се съмва 🇧🇬

Не заключвай вратата, по нощ ще пристигна,
във индигово синьо ще блести тъмнината.
И когато на пръсти към теб се повдигна,
ще усетиш как се люлее от нежност земята.
Как навън две птици плахо се влюбват ...

Anita765

Poetry

2014-10-08T22:27:26+03:00 740 2 12

Развиделяване 🇧🇬

Лаят кучета, сенки минават
и пробягват по тъмното котки.
Тишината почти не остава,
а луната е в локвата лодка.
Зад прозореца толкова тясно, ...

Anita765

Poetry

2014-10-05T21:47:31+03:00 849 10

Нарочно 🇧🇬

Аз вървя по тясната улица.
Дълго връщане все назад и назад.
Във очите ми малка безсъница,
от вървенето в тях я посях.
И се питам вече защо ли ...

Anita765

Poetry

2014-10-02T22:12:05+03:00 809 10

В търсене на... 🇧🇬

Здравейте, драги читатели!
Много искам да споделя с вас как преминава един мой творчески ден в търсене на рими – шедьоври.
Ставам, поглеждам се в огледалото и си казвам: „Боже, какъв талант се е пръкнал насреща ми, единствен в цялата Галактика!” (и това всяка сутрин, без изключения и грим), след кое ...

Anita765

Prose » Humorous

2014-09-27T21:59:48+03:00 1.6K 39

И няма, няма 🇧🇬

Пътеката с обрулени листа по нея.
Тревата прегоряла, чак до корен.
Дърветата тъгуват, а гнездата зеят.
Боледуващ е денят от спомен.
Минутите – затворени. Прояждат ...

Anita765

Poetry

2014-09-25T00:21:09+03:00 699 13

Не питайте 🇧🇬

И този август ще си иде,
неусетно, отеснял от ветровете.
Облаци с дъждовните си мигли
ще измият и последното му цвете.
Някъде, където хоризонта ...

Anita765

Poetry

2014-08-31T20:12:16+03:00 954 15

Тихо е 🇧🇬

Празна стая, две картини,
поолющен празен скрин.
Отдалече някъде звучи ми
тъжен, стар рефрен любим.
Сякаш две очи надничат ...

Anita765

Poetry

2014-06-06T21:25:42+03:00 814 10

Тежест 🇧🇬

Как малко ми трябва да мога –
да чуя как бие сърцето ти.
Загърбила малка тревога,
да гледам високо в небето си.
Да скитам през нощите будни ...

Anita765

Poetry » Other

2013-08-25T18:59:54+03:00 993 13

Плачът на чешмата 🇧🇬

Зреят житата, потракват каруците
кротко във знойното лято.
Отдалече припяват им птиците,
къпе ги слънцето във позлата.
Баирите гледат – така – отвисоко. ...

Anita765

Poetry

2013-06-30T15:17:21+03:00 1.1K 15

Днес искаш свое небе 🇧🇬

Сякаш вчера четох ти приказка,
мое малко момче, с очи на сърна.
И ме питаше, щом порасне Алиса,
може ли да се случват пак чудеса.
Сякаш вчера подскачаше в двора, ...

Anita765

Poetry

2013-05-24T14:17:30+03:00 806 13

Колко? 🇧🇬

Посветено...
Прекършени звезди угасват.
Черни облаци пускат воали.
Колко трябва да пораснеш,
да видиш истини приспани? ...

Anita765

Poetry

2013-05-12T17:09:07+03:00 797 11

Сънувай дълго 🇧🇬

на едно дете
Сънуваш ли?
Земята е притихнала
и нищо, че навън е есен.
Една звезда усмихната ...

Anita765

Poetry

2013-04-26T23:54:56+03:00 868 6

Защо? 🇧🇬

Виновността е само кръст човешки,
препъване от хиляди въпроси,
зад нея хвръкват низове от грешки
и се забиват в теб като откоси.
Щом пътят е мастилено индигов, ...

Anita765

Poetry » Other

2013-03-06T20:52:07+02:00 991 14