Anita765 (Ани Монева) - Works

След дъжда 🇧🇬

… Ех, ако знаеше, на коленете ти
как ми се иска да сложа глава…
Heartfel
Този роман ти така не дописа.
Скита навън сред порои дъжда. ...

Anita765

Poetry

2017-10-29T01:23:51+03:00 853 2 16

Без отговор 🇧🇬

Отново тази бяла лунна тишина
намира брод под сключени ресници.
Попивам цялата небесна висина
до дъното, в широките зеници.
Тактувам много дълго тишина по слух ...

Anita765

Poetry » Other

2017-10-27T09:24:14+03:00 698 3 15

Смаляване 🇧🇬

Малко супа и коричка хлебец,
ще стъкми и днес вечеря.
Той, животецът, на вид е дребен,
както и да го премери.
Само че огромно е теглило, ...

Anita765

Poetry » Other

2017-10-26T01:35:32+03:00 714 4 5

В коравото на живота 🇧🇬

И тази нощ осъмна на паважа
невръстен просяк, сред мъгла и киша.
Разтърка сънено очите влажни,
сълзичката избърса после скришом.
Размести вяло няколко кашона ...

Anita765

Poetry » Other

2017-10-19T10:08:42+03:00 3.4K 25 34

Без нищо лично 🇧🇬

И тази нощ е облачно, ще поръми.
Така – небрежно, тихо и на пресекулки.
Дочувам как въздиша старият комин.
Олекват къщите от тъмното сами.
Тъгата ли тече по облачните скули ...

Anita765

Poetry

2017-10-15T17:46:48+03:00 1.1K 5 14

Поличба 🇧🇬

Не искаше, не чакаше, то просто ѝ се случи –
вързопче бяло, с аромат на чисто и на хлад.
Протягаше към нея плахо мънички ръчички
и с плахата им крехкост срути целия ѝ свят.
Очите ѝ – герани два – до дъно пресушени, ...

Anita765

Poetry » Other

2017-10-12T16:02:11+03:00 603 1 4

Завръщане в сърцето на октомври 🇧🇬

По стъпките на стари калдъръми,
край зидани огради с дялан камък,
където чувството за дом осъмва
под покривите тихи по-голямо,
в началото на този плах октомври, ...

Anita765

Poetry » Other

2017-10-11T13:28:46+03:00 1.3K 4 11

За думите ми 🇧🇬

На човека, който им даде
посока и криле да летят.
Аз нямам сили да пилея мъртви думи
и много често с тишината си мълча.
Платила съм ги и с последната си сума ...

Anita765

Poetry » Other

2017-10-03T19:56:43+03:00 713 2 9

Зад прага - никой, никой... 🇧🇬

Тук изгревите идват много тихо.
На пръсти, бавно, със сирашка плахост.
Бушуват дълго залези, не стихват,
а помежду им дните тлеят прахово.
Размиват се, пресядат – кост в гърлата, ...

Anita765

Poetry

2017-10-02T02:04:25+03:00 1.3K 11 22

Изплакано 🇧🇬

Аз така си накуцвам, не е от артрита.
Окуцях в този скапан живот.
Таз душа в парцаливо кълбо ми е свита
и магаре съм, с тежък хомот.
Лани син ми отлитна, без дума замина ...

Anita765

Poetry » Other

2017-09-30T00:08:14+03:00 1K 4 17

Урок за хитрушковци 🇧🇬

Ванко днес му се играе,
за уроците си той нехае.
Имал няколко домашни…
Да си има! Няма страшно!
Анито му е съседка, ...

Anita765

Poetry » For children

2017-09-28T08:53:59+03:00 1.5K 4 9

Опрощение 🇧🇬

Стоя пред теб. Осъден съм за всичко.
Дълбоко в мен вините се прескачат.
Надеждата в зениците – мъниче,
на педя от сълзата. Ще заплаче.
И трупам укори, кънти – „виновен”, ...

Anita765

Poetry » Other

2017-09-26T13:22:43+03:00 742 4 15

Нелечимо 🇧🇬

Навярно има още повод да живее,
държи цигарата с трепереща ръка,
а времето с пречупената си стрелка
дали усеща, че в очите му старее
или е спряло, хлътнало дълбоко в синор ...

Anita765

Poetry » Other

2017-09-24T08:42:04+03:00 805 3 8

Като насън 🇧🇬

Есен е...
Гледа с очите на топлия залез.
После рисува. Рисува с оранжева четка.
Само гнездата не знае къде са.
Сляпа за тях, си развързва косата. ...

Anita765

Poetry » Blank verse

2017-09-21T23:13:30+03:00 959 1 6

Не те зазидах 🇧🇬

Нощта е по-коварна от отрова,
изпуска тъмнината на талази.
Луната ѝ – посърнала виновно,
зад гъсти облаци в небето лази.
В такава нощ сънят ми е наказан ...

Anita765

Poetry » Love, Strict forms

2017-09-20T22:36:40+03:00 953 5 6

За миг 🇧🇬

Запуснат, всеки ден линее дворът,
завил се с прегорялата трева.
По улиците – само шепа хора.
Денят протяга се като мълва.
Едно кутре болнаво си накуцва ...

Anita765

Poetry » Landscape, Other

2017-09-17T21:27:07+03:00 1.1K 5 14

До писък 🇧🇬

За него ли пееш, кажи ми, щурче,
в разгара на моята есен?
Защо ли така този глас ме влече,
попивайки толкова лесно?
Но пътят към него – измамно е къс, ...

Anita765

Poetry » Love

2017-09-15T12:31:40+03:00 1.4K 10 14

Където няма суета 🇧🇬

Тук липсва всяка малка суета
и каменно е, някак много тихо.
Стоя. Пред мен – затворена врата,
зад мене куп листа танцуват с вихър.
В очите ми сълзи се спотаиха ...

Anita765

Poetry » Strict forms, Other

2017-09-13T21:39:15+03:00 1.6K 10 21

Пътека за двама 🇧🇬

Измоли ме от вятъра, после приший ми криле,
да надбягам последния поривен вихър
и когато зовът на сърцето при тебе ме спре,
като гълъб покоя намерил да стихна.
Измоли ме от залеза – този оранжев пожар ...

Anita765

Poetry

2017-09-09T19:06:09+03:00 782 4 7

Септември 🇧🇬

Септември е вятър и циганско слънце.
Затворил вратата на знойното лято,
живее без покрив. Дъждовно е вънка.
На облаци бели е верен приятел.
Рисува листата с оранжеви краски ...

Anita765

Poetry

2017-09-05T09:05:48+03:00 1.3K 7 11

Кръгозори 🇧🇬

Нейният свят днес е твърде красив,
има си слънце да свети,
има си четка и даже статив,
има криле за небето.
Тя е такава, че често мълчи ...

Anita765

Poetry » Other

2017-08-23T13:40:44+03:00 659 3 13

По юлски 🇧🇬

Шепичка облаци плува в небето лениво.
Вятър люлее небесната люлка.
Залез тревите в оранжеви краски залива –
тихо очакване вечер, по юлски.
Грейва високо, зад облаци сърп месечинен, ...

Anita765

Poetry » Other

2017-07-17T10:42:55+03:00 760 8 12

За теб е стих 🇧🇬

Какво намираш още в уморените ми дни.
Отдавна в тях загнездил се е листопада.
Издигнала съм си решетки и стени
и в хаоса им въдворила съм порядък.
Там няма тишината никога да спре ...

Anita765

Poetry

2017-06-15T23:52:50+03:00 747 5 15

До днес каквото е било 🇧🇬

Какво посях до днес, какво ожънах,
дали е музика, дали кънтеж
и през вода или пустиня минах,
и как вървях – пешком или с летеж.
В омаята на нощ дали се раждах, ...

Anita765

Poetry » Other

2017-06-01T00:21:02+03:00 682 2 10

Стереотип 🇧🇬

Денят е заприличал на отшелник,
поспрял на датата си в календара.
Обикновен и най-невзрачен делник,
с история от памти века стара.
Където улици, стрехи и къщи ...

Anita765

Poetry » Other

2017-05-30T19:02:14+03:00 1.1K 5 16

Отдавна е така 🇧🇬

Зная, че когато
сводът на небето
натежи от лято и звезди,
ще сънувам…
Ще сънувам мъж, ...

Anita765

Poetry » Blank verse

2017-05-26T00:01:40+03:00 1.7K 3 4

Бялата 🇧🇬

Малка болнична стая. Блед таван, тук-там олющено по стените. Прозорец, през който едвам се процеждаше слънцето. Мирис на дезинфектанти, смесен с тоя на лекарствата. Желязно легло… помнещо много болки, много трепет, въздишки, усмивки на облекчение, благодарност и нея – Бялата. Болките се сменяха, идв ...

Anita765

Prose » Short stories

2017-05-24T00:40:59+03:00 752 1 5

Все се питам 🇧🇬

Отнемаш ми болката, хванал ръката ми,
държиш тишината ми в своите шепи.
Събираш ме днеска, взривена на атоми.
С какво те заслужих такава – нелепа?
Навярно, когато аз, с образа лунен ...

Anita765

Poetry » Love

2017-05-21T18:19:14+03:00 632 3 8

Дано 🇧🇬

Дълго се молих за дъжд.
Чу ли ме? В облаци спеше.
После в тъма изведнъж
капна и капка погрешка.
Хукнах и стомна да диря, ...

Anita765

Poetry » Other

2017-05-21T01:19:26+03:00 643 2 7

Незабрава 🇧🇬

По ръба на душата,
там, където се ражда горчилката
и си тръгва надеждата,
днес е само неверие,
метастази от спомени, ...

Anita765

Poetry » Blank verse

2017-05-18T17:01:44+03:00 919 4 6

Като въздишка 🇧🇬

Тъгата ми, тъгата ти, росата,
луната и навярно даже полъхът,
а може би е просто само времето
на извървяното ни вече лято,
което днеска ни напомня толкова ...

Anita765

Poetry » Other

2017-05-17T06:59:05+03:00 755 2 12

В зеницата на шепота 🇧🇬

В зеницата на шепота
Просторът свит е, точица в безкрая.
Животът се изнизва, сякаш пясък...
Дали била съм тук, понякога не зная.
Мъгла. И зад мъглата – нищо ясно. ...

Anita765

Poetry » Other

2017-05-16T00:37:37+03:00 927 7 16

Повярвай 🇧🇬

Стой далеч. Непотребно е всяко очакване,
щом звъненето още ме стряска.
Щом затварям прозореца, значи, че пак
боледува в очите ми ласка.
Стой далеч, че когато реши да си тръгнеш, ...

Anita765

Poetry » Other

2017-05-10T17:58:04+03:00 1K 4 9

Разшита душа 🇧🇬

Отива си този ден, в миг си отива.
От случки, от думи, от вик наранен,
от клади, от упреци той изгорен,
обръща гърба си и бавно се скрива.
Оглеждам за него, смълчана до залез, ...

Anita765

Poetry » Other

2017-05-07T23:52:18+03:00 477 2 9

Нещо за посоката 🇧🇬

В тиха случайност, когато не вярваш,
с поглед, след шумния ден ще потърсиш
дъното, стиснало твоята яркост,
хванало в обръч гласа ти и гърлото.
Мисли ще тръгнат – от тъмното призраци, ...

Anita765

Poetry » Other

2017-05-06T13:10:09+03:00 633 1 5

Не е за теб 🇧🇬

Прощавай, идвам, зная – късно.
Ще седна, пътят беше дълъг.
Виж, цвят на ябълка се ръсна
от кацнал на дървото гълъб.
А ти, че дъжд ли е помисли? ...

Anita765

Poetry » Other

2017-05-03T16:38:12+03:00 836 4 14

Полет 🇧🇬

В някаква улица прашна,
както така си вървях,
слънце в очите порасна,
рукна отнякъде смях.
Капчици дъжд прошумяха, ...

Anita765

Poetry » Other

2017-05-02T18:26:54+03:00 1.6K 6 9

Усмивка в стих 🇧🇬

Знак ли е, знак ли е всичко
в този живот костелив.
Бъркам пак в празна торбичка,
вадя един негатив.
Черно-бял спомен отвява ...

Anita765

Poetry » Other

2017-04-29T22:21:02+03:00 619 5 12

Защото съм любов 🇧🇬

Не ме помнѝ, светът е малък,
навярно утре ще ме срещнеш.
Навярно ще покълна в пламък
или пък в лятото горещо.
Не ме вини – невинен полъх. ...

Anita765

Poetry » Other

2017-04-29T00:03:17+03:00 3.9K 24 20

Малка тишина 🇧🇬

Тишината е малка, пълзи уморена
и по улици пусти се влачи.
Аз си мисля – след час, тишината стопена,
ще се скрие сама и заплаче.
Ще я види навярно днес само клошарят ...

Anita765

Poetry » Other

2017-04-25T20:06:23+03:00 1.4K 12 20