Anita765
296 results
… Ех, ако знаеше, на коленете ти
как ми се иска да сложа глава…
Heartfel
Този роман ти така не дописа.
Скита навън сред порои дъжда. ...
как ми се иска да сложа глава…
Heartfel
Този роман ти така не дописа.
Скита навън сред порои дъжда. ...
651
2
16
Отново тази бяла лунна тишина
намира брод под сключени ресници.
Попивам цялата небесна висина
до дъното, в широките зеници.
Тактувам много дълго тишина по слух ...
намира брод под сключени ресници.
Попивам цялата небесна висина
до дъното, в широките зеници.
Тактувам много дълго тишина по слух ...
457
3
16
Малко супа и коричка хлебец,
ще стъкми и днес вечеря.
Той, животецът, на вид е дребен,
както и да го премери.
Само че огромно е теглило, ...
ще стъкми и днес вечеря.
Той, животецът, на вид е дребен,
както и да го премери.
Само че огромно е теглило, ...
511
4
6
И тази нощ осъмна на паважа
невръстен просяк, сред мъгла и киша.
Разтърка сънено очите влажни,
сълзичката избърса после скришом.
Размести вяло няколко кашона ...
невръстен просяк, сред мъгла и киша.
Разтърка сънено очите влажни,
сълзичката избърса после скришом.
Размести вяло няколко кашона ...
2662
24
33
И тази нощ е облачно, ще поръми.
Така – небрежно, тихо и на пресекулки.
Дочувам как въздиша старият комин.
Олекват къщите от тъмното сами.
Тъгата ли тече по облачните скули ...
Така – небрежно, тихо и на пресекулки.
Дочувам как въздиша старият комин.
Олекват къщите от тъмното сами.
Тъгата ли тече по облачните скули ...
828
5
14
Не искаше, не чакаше, то просто ѝ се случи –
вързопче бяло, с аромат на чисто и на хлад.
Протягаше към нея плахо мънички ръчички
и с плахата им крехкост срути целия ѝ свят.
Очите ѝ – герани два – до дъно пресушени, ...
вързопче бяло, с аромат на чисто и на хлад.
Протягаше към нея плахо мънички ръчички
и с плахата им крехкост срути целия ѝ свят.
Очите ѝ – герани два – до дъно пресушени, ...
412
1
5
По стъпките на стари калдъръми,
край зидани огради с дялан камък,
където чувството за дом осъмва
под покривите тихи по-голямо,
в началото на този плах октомври, ...
край зидани огради с дялан камък,
където чувството за дом осъмва
под покривите тихи по-голямо,
в началото на този плах октомври, ...
1105
4
11
На човека, който им даде
посока и криле да летят.
Аз нямам сили да пилея мъртви думи
и много често с тишината си мълча.
Платила съм ги и с последната си сума ...
посока и криле да летят.
Аз нямам сили да пилея мъртви думи
и много често с тишината си мълча.
Платила съм ги и с последната си сума ...
504
2
9
Тук изгревите идват много тихо.
На пръсти, бавно, със сирашка плахост.
Бушуват дълго залези, не стихват,
а помежду им дните тлеят прахово.
Размиват се, пресядат – кост в гърлата, ...
На пръсти, бавно, със сирашка плахост.
Бушуват дълго залези, не стихват,
а помежду им дните тлеят прахово.
Размиват се, пресядат – кост в гърлата, ...
1012
11
22
Аз така си накуцвам, не е от артрита.
Окуцях в този скапан живот.
Таз душа в парцаливо кълбо ми е свита
и магаре съм, с тежък хомот.
Лани син ми отлитна, без дума замина ...
Окуцях в този скапан живот.
Таз душа в парцаливо кълбо ми е свита
и магаре съм, с тежък хомот.
Лани син ми отлитна, без дума замина ...
796
4
17
Ванко днес му се играе,
за уроците си той нехае.
Имал няколко домашни…
Да си има! Няма страшно!
Анито му е съседка, ...
за уроците си той нехае.
Имал няколко домашни…
Да си има! Няма страшно!
Анито му е съседка, ...
940
4
9
Стоя пред теб. Осъден съм за всичко.
Дълбоко в мен вините се прескачат.
Надеждата в зениците – мъниче,
на педя от сълзата. Ще заплаче.
И трупам укори, кънти – „виновен”, ...
Дълбоко в мен вините се прескачат.
Надеждата в зениците – мъниче,
на педя от сълзата. Ще заплаче.
И трупам укори, кънти – „виновен”, ...
545
4
15
Навярно има още повод да живее,
държи цигарата с трепереща ръка,
а времето с пречупената си стрелка
дали усеща, че в очите му старее
или е спряло, хлътнало дълбоко в синор ...
държи цигарата с трепереща ръка,
а времето с пречупената си стрелка
дали усеща, че в очите му старее
или е спряло, хлътнало дълбоко в синор ...
558
3
8
Есен е...
Гледа с очите на топлия залез.
После рисува. Рисува с оранжева четка.
Само гнездата не знае къде са.
Сляпа за тях, си развързва косата. ...
Гледа с очите на топлия залез.
После рисува. Рисува с оранжева четка.
Само гнездата не знае къде са.
Сляпа за тях, си развързва косата. ...
627
1
6
Нощта е по-коварна от отрова,
изпуска тъмнината на талази.
Луната ѝ – посърнала виновно,
зад гъсти облаци в небето лази.
В такава нощ сънят ми е наказан ...
изпуска тъмнината на талази.
Луната ѝ – посърнала виновно,
зад гъсти облаци в небето лази.
В такава нощ сънят ми е наказан ...
655
5
6
Запуснат, всеки ден линее дворът,
завил се с прегорялата трева.
По улиците – само шепа хора.
Денят протяга се като мълва.
Едно кутре болнаво си накуцва ...
завил се с прегорялата трева.
По улиците – само шепа хора.
Денят протяга се като мълва.
Едно кутре болнаво си накуцва ...
869
5
15
За него ли пееш, кажи ми, щурче,
в разгара на моята есен?
Защо ли така този глас ме влече,
попивайки толкова лесно?
Но пътят към него – измамно е къс, ...
в разгара на моята есен?
Защо ли така този глас ме влече,
попивайки толкова лесно?
Но пътят към него – измамно е къс, ...
1132
10
15
Тук липсва всяка малка суета
и каменно е, някак много тихо.
Стоя. Пред мен – затворена врата,
зад мене куп листа танцуват с вихър.
В очите ми сълзи се спотаиха ...
и каменно е, някак много тихо.
Стоя. Пред мен – затворена врата,
зад мене куп листа танцуват с вихър.
В очите ми сълзи се спотаиха ...
1190
10
22
Измоли ме от вятъра, после приший ми криле,
да надбягам последния поривен вихър
и когато зовът на сърцето при тебе ме спре,
като гълъб покоя намерил да стихна.
Измоли ме от залеза – този оранжев пожар ...
да надбягам последния поривен вихър
и когато зовът на сърцето при тебе ме спре,
като гълъб покоя намерил да стихна.
Измоли ме от залеза – този оранжев пожар ...
557
4
7
Септември е вятър и циганско слънце.
Затворил вратата на знойното лято,
живее без покрив. Дъждовно е вънка.
На облаци бели е верен приятел.
Рисува листата с оранжеви краски ...
Затворил вратата на знойното лято,
живее без покрив. Дъждовно е вънка.
На облаци бели е верен приятел.
Рисува листата с оранжеви краски ...
782
7
11
Нейният свят днес е твърде красив,
има си слънце да свети,
има си четка и даже статив,
има криле за небето.
Тя е такава, че често мълчи ...
има си слънце да свети,
има си четка и даже статив,
има криле за небето.
Тя е такава, че често мълчи ...
459
3
13
Шепичка облаци плува в небето лениво.
Вятър люлее небесната люлка.
Залез тревите в оранжеви краски залива –
тихо очакване вечер, по юлски.
Грейва високо, зад облаци сърп месечинен, ...
Вятър люлее небесната люлка.
Залез тревите в оранжеви краски залива –
тихо очакване вечер, по юлски.
Грейва високо, зад облаци сърп месечинен, ...
545
8
13
Какво намираш още в уморените ми дни.
Отдавна в тях загнездил се е листопада.
Издигнала съм си решетки и стени
и в хаоса им въдворила съм порядък.
Там няма тишината никога да спре ...
Отдавна в тях загнездил се е листопада.
Издигнала съм си решетки и стени
и в хаоса им въдворила съм порядък.
Там няма тишината никога да спре ...
564
5
15
Какво посях до днес, какво ожънах,
дали е музика, дали кънтеж
и през вода или пустиня минах,
и как вървях – пешком или с летеж.
В омаята на нощ дали се раждах, ...
дали е музика, дали кънтеж
и през вода или пустиня минах,
и как вървях – пешком или с летеж.
В омаята на нощ дали се раждах, ...
495
2
10
Денят е заприличал на отшелник,
поспрял на датата си в календара.
Обикновен и най-невзрачен делник,
с история от памти века стара.
Където улици, стрехи и къщи ...
поспрял на датата си в календара.
Обикновен и най-невзрачен делник,
с история от памти века стара.
Където улици, стрехи и къщи ...
803
5
16
Зная, че когато
сводът на небето
натежи от лято и звезди,
ще сънувам…
Ще сънувам мъж, ...
сводът на небето
натежи от лято и звезди,
ще сънувам…
Ще сънувам мъж, ...
1071
3
4
Малка болнична стая. Блед таван, тук-там олющено по стените. Прозорец, през който едвам се процеждаше слънцето. Мирис на дезинфектанти, смесен с тоя на лекарствата. Желязно легло… помнещо много болки, много трепет, въздишки, усмивки на облекчение, благодарност и нея – Бялата. Болките се сменяха, идв ...
514
1
5
Отнемаш ми болката, хванал ръката ми,
държиш тишината ми в своите шепи.
Събираш ме днеска, взривена на атоми.
С какво те заслужих такава – нелепа?
Навярно, когато аз, с образа лунен ...
държиш тишината ми в своите шепи.
Събираш ме днеска, взривена на атоми.
С какво те заслужих такава – нелепа?
Навярно, когато аз, с образа лунен ...
456
3
8
Дълго се молих за дъжд.
Чу ли ме? В облаци спеше.
После в тъма изведнъж
капна и капка погрешка.
Хукнах и стомна да диря, ...
Чу ли ме? В облаци спеше.
После в тъма изведнъж
капна и капка погрешка.
Хукнах и стомна да диря, ...
447
2
7
По ръба на душата,
там, където се ражда горчилката
и си тръгва надеждата,
днес е само неверие,
метастази от спомени, ...
там, където се ражда горчилката
и си тръгва надеждата,
днес е само неверие,
метастази от спомени, ...
627
4
6
Тъгата ми, тъгата ти, росата,
луната и навярно даже полъхът,
а може би е просто само времето
на извървяното ни вече лято,
което днеска ни напомня толкова ...
луната и навярно даже полъхът,
а може би е просто само времето
на извървяното ни вече лято,
което днеска ни напомня толкова ...
537
2
12
В зеницата на шепота
Просторът свит е, точица в безкрая.
Животът се изнизва, сякаш пясък...
Дали била съм тук, понякога не зная.
Мъгла. И зад мъглата – нищо ясно. ...
Просторът свит е, точица в безкрая.
Животът се изнизва, сякаш пясък...
Дали била съм тук, понякога не зная.
Мъгла. И зад мъглата – нищо ясно. ...
684
7
16
Стой далеч. Непотребно е всяко очакване,
щом звъненето още ме стряска.
Щом затварям прозореца, значи, че пак
боледува в очите ми ласка.
Стой далеч, че когато реши да си тръгнеш, ...
щом звъненето още ме стряска.
Щом затварям прозореца, значи, че пак
боледува в очите ми ласка.
Стой далеч, че когато реши да си тръгнеш, ...
830
4
9
Отива си този ден, в миг си отива.
От случки, от думи, от вик наранен,
от клади, от упреци той изгорен,
обръща гърба си и бавно се скрива.
Оглеждам за него, смълчана до залез, ...
От случки, от думи, от вик наранен,
от клади, от упреци той изгорен,
обръща гърба си и бавно се скрива.
Оглеждам за него, смълчана до залез, ...
289
2
9
В тиха случайност, когато не вярваш,
с поглед, след шумния ден ще потърсиш
дъното, стиснало твоята яркост,
хванало в обръч гласа ти и гърлото.
Мисли ще тръгнат – от тъмното призраци, ...
с поглед, след шумния ден ще потърсиш
дъното, стиснало твоята яркост,
хванало в обръч гласа ти и гърлото.
Мисли ще тръгнат – от тъмното призраци, ...
425
1
5
Прощавай, идвам, зная – късно.
Ще седна, пътят беше дълъг.
Виж, цвят на ябълка се ръсна
от кацнал на дървото гълъб.
А ти, че дъжд ли е помисли? ...
Ще седна, пътят беше дълъг.
Виж, цвят на ябълка се ръсна
от кацнал на дървото гълъб.
А ти, че дъжд ли е помисли? ...
623
4
14
В някаква улица прашна,
както така си вървях,
слънце в очите порасна,
рукна отнякъде смях.
Капчици дъжд прошумяха, ...
както така си вървях,
слънце в очите порасна,
рукна отнякъде смях.
Капчици дъжд прошумяха, ...
1009
6
9
Знак ли е, знак ли е всичко
в този живот костелив.
Бъркам пак в празна торбичка,
вадя един негатив.
Черно-бял спомен отвява ...
в този живот костелив.
Бъркам пак в празна торбичка,
вадя един негатив.
Черно-бял спомен отвява ...
410
5
12
Не ме помнѝ, светът е малък,
навярно утре ще ме срещнеш.
Навярно ще покълна в пламък
или пък в лятото горещо.
Не ме вини – невинен полъх. ...
навярно утре ще ме срещнеш.
Навярно ще покълна в пламък
или пък в лятото горещо.
Не ме вини – невинен полъх. ...
2727
23
21
Тишината е малка, пълзи уморена
и по улици пусти се влачи.
Аз си мисля – след час, тишината стопена,
ще се скрие сама и заплаче.
Ще я види навярно днес само клошарят ...
и по улици пусти се влачи.
Аз си мисля – след час, тишината стопена,
ще се скрие сама и заплаче.
Ще я види навярно днес само клошарят ...
1074
11
20
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
