Anita765 (Ани Монева) - Works

Привидно 🇧🇬

И тази нощ през себе си ще прекося.
Отдавна се научих да съм даже силна.
Ще ти напиша стих – от тъмното следа
и в тишината до зората ще осъмна.
В разсъмването през прозореца ще слушам ...

Anita765

Poetry

2013-01-23T23:23:54+02:00 1.1K 26

Този есенен дъжд 🇧🇬

провокирано от:
Заваля, заваля…
Този есенен дъжд
днес изми всички стъкла
и в олуците после се свлече. ...

Anita765

Poetry

2012-12-01T23:56:32+02:00 1.2K 17

Прозаично 🇧🇬

Така си крачим – често към умората
и влизаме във дневните аритмии.
Със себе си и други често спорим,
а вечер уморени тъжно стихваме.
Тогава почват да болят очите ...

Anita765

Poetry

2012-11-22T21:37:08+02:00 1K 20

Различно 🇧🇬

Като малка сълза, като бяла тъга,
като рима – отляво те нося,
а навън е дъждовно и пада мъгла.
Аз вървя, прекосявам я боса.
Като бурна река, като бистра вода, ...

Anita765

Poetry

2012-11-19T21:21:54+02:00 950 13

Луната е жена 🇧🇬

вдъхновено от:
Aко някога облак скрие луната,
ти недей, недей да тъжиш.
Има нещо в звука, в тишината,
навярно и в нея тъгата гнезди. ...

Anita765

Poetry

2012-10-31T00:10:36+02:00 1.6K 14

Някак си есенно 🇧🇬

Залези, залези, спящи слънца.
Прошумяват край тях тихо-китарено
стъпки в шумата на есента.
Гълъб кацнал там, в парка, на пейката.
Някога, спомням си, имаше два. ...

Anita765

Poetry

2012-10-27T19:52:17+03:00 1.1K 13

Прелистени думи 🇧🇬

Днес, хей така, имам нужда от думи.
Думи без час, без минути, без време.
Тръгвам бавно по техните линии.
Нищо, че всяка нещо от мен ще си вземе.
Прекосявам ги дълго, толкова дълго, ...

Anita765

Poetry

2012-10-14T14:44:23+03:00 1K 1 15

Последната свещ 🇧🇬

Изсъхна тревата на гроба ти, бабо,
до жълто прежули я слънцето.
На километри от тебе отдавна е дядо,
а аз при теб се връщам по съмнало.
Вървя по пътеката – бурен до бурен, ...

Anita765

Poetry

2012-10-06T16:14:50+03:00 1K 1 20

Синя луна 🇧🇬

Вдъхновено от:
Синя луна, толкова синя,
сякаш морето се впива във нея.
На масата пълна чаша с тъга,
ако заплача, и тя ще прелее. ...

Anita765

Poetry

2012-09-28T20:44:49+03:00 1.1K 15

Не знам 🇧🇬

Изваях те във думи. Не знам дали са стих.
Втъках те във сънища, нали си бил наяве.
Във вечерната си тишина те преоткрих.
Обичах я, защото исках в нея да останеш.
Скъсявах разстояния. Не знам дали можах. ...

Anita765

Poetry

2012-04-23T09:52:50+03:00 1.2K 2 19

И е сълзица 🇧🇬

И е бяло, до болка е бяло.
Как прилича на детство, на снежен човек.
Там, във времето, дето е спряло
и оглежда навярно безкрайно за теб.
И е тихо, до болка е тихо. ...

Anita765

Poetry » Other

2012-02-05T18:45:01+02:00 1.3K 1 30

Сънувай ме 🇧🇬

Влизам в съня ти боса, на пръсти,
с вятър в полите на бялата рокля.
Знам, ти си чакал снощи до късно.
Тази нощ идвам съня ти да стопля.
Сънувай ме дълго сред летен килим, ...

Anita765

Poetry

2012-01-22T16:23:04+02:00 1.9K 3 27

Дано е птица 🇧🇬

Забързан е ритъмът, гърчат се вените.
Луната – зад облаци скрита.
Едничка звезда и тя тихо стене.
Платеното – пак недопито.
Зениците свити, порязани с болка, ...

Anita765

Poetry » Other

2011-10-29T09:58:28+03:00 1.2K 20

Не само думи 🇧🇬

Не разпилявай думите напразно.
За истинската само помечтай,
че думите са обръч от желязо,
макар за тебе да са малък рай.
Умееш ги и лесно ги изричаш. ...

Anita765

Poetry » Other

2011-07-31T22:03:43+03:00 1.5K 25

Нарисувай миг 🇧🇬

Нарисувай ми, Художнико,
най-красивата измислица,
без да питаш скоро ли
ще я видиш някъде политнала.
Нарисувай първо синьото небе ...

Anita765

Poetry

2011-07-07T23:03:42+03:00 1.2K 14

Навярно 🇧🇬

Навярно някога ще се разлюбя с вятъра,
ако мога да се влюбя във зелената трева.
Ще съм смирена, няма да съм пагубна
и няма да завивам никого със моята тъга.
Навярно ще поседна хей така, на пътя си, ...

Anita765

Poetry » Other

2011-05-11T14:26:08+03:00 1.2K 13

Недорисувано 🇧🇬

Във съня си рисувам очите ти, мамо.
Помниш ли, купи ми цветни боички.
Във палитрата цветна взира се дядо.
Баба ме гледа. А пък аз съм самичка.
Все не стига синьото да ги довърша. ...

Anita765

Poetry » Other

2011-03-13T14:38:55+02:00 1.3K 16

Размяна 🇧🇬

“Денят се ражда от следа.
Или от думите за сбогом.”
Пламен Парнарев
Сутрин е. Рано. Зората разпуква.
Тръгва да рови в некосени треви. ...

Anita765

Poetry » Other

2011-02-27T20:33:32+02:00 1.2K 18

Зад прозореца 🇧🇬

В една такава нощ, когато луната потече по прозореца, той се сви на кълбо, обгърнат от невидима сфера, без пролука за изход. Извика спомените. Беше му много студено. Надяваше се, че те ще го стоплят. Потъна в тях, усмихвайки се на невидимите хора, преминали през душата му, но не спря студа. Той пълз ...

Anita765

Prose

2011-02-18T16:38:10+02:00 2.2K 1 13

С очите на мъж 🇧🇬

Моя любов закъсняла, нечакана,
пристигнала тихо на пръсти,
като чиста сълза неизплакана,
в душата ми ти се прекръсти.
Моя любов закъсняла, нечакана, ...

Anita765

Poetry

2011-02-13T20:14:11+02:00 1.3K 18

Чувство 🇧🇬

Назаем ли те взех като монета,
или измислих те – среднощен стих?
Навярно бил си и било е светло.
Но да държи в ръце кой може миг?
Сега е придошла съвсем реката, ...

Anita765

Poetry

2011-02-06T22:15:45+02:00 1.1K 1 23

Чудото в детска зеница 🇧🇬

вдъхновено от:
В тази утрин, когато се стелят мъгли,
леки снежинки танцуват със вятъра,
зад стъклата блещукат украсени елхи
и побеляла от сняг се смее земята ни, ...

Anita765

Poetry

2010-12-23T15:02:56+02:00 1.8K 24

Бяла сълза 🇧🇬

Сняг вали и вали...
Разравям заспали пътеки.
Издраскани стари следи
се показват полека.
Някой снощи рисува тъга ...

Anita765

Poetry » Other

2010-12-21T14:58:03+02:00 1.2K 22

Изпрати ме без грях 🇧🇬

Изпрати ме по мост, след мен го срути,
реката да може без свян да бушува.
Ако през рамо аз се обърна и загорчи,
да си кажа: “Горчи, но си струва”.
Изпрати ме по огън, след мен угаси ...

Anita765

Poetry

2010-12-15T17:25:47+02:00 1.2K 1 23

Оставена надежда 🇧🇬

Тази сцена е толкова тъжна...
Фокусник, клоун и няма принцеса.
Чувства, които от мрака покълват
и повдигат избелялата стара завеса.
Някой от втория ред тихо заплаква, ...

Anita765

Poetry » Other

2010-12-05T20:16:14+02:00 1.1K 24

Преседнала дума 🇧🇬

Врабчетата замръзнаха от чакане
някой тихичко да надроби коричка.
Тишината сърчицата им оплаква.
Съвсем сама. Прилича на трохичка.
След малко знаят, пак ще мръкне. ...

Anita765

Poetry » Other

2010-11-03T12:48:15+02:00 1.5K 1 22

И какво... 🇧🇬

И какво, че ти си трънче под нокът,
твойта обич не може да ми тежи,
тя не става за временна болка,
нито за грим на две лъжливи очи.
И какво, че ти си горещият огън, ...

Anita765

Poetry

2010-10-21T23:20:39+03:00 1.3K 19

Интервю 🇧🇬

Браздите на челото ти какво са?
Неуловените ми мигове горещи,
среброто на отлитащото лято,
разделите, превърнали се в срещи.
Тъгата във очите ти какво е? ...

Anita765

Poetry

2010-09-26T17:04:15+03:00 1.4K 2 29

Като тъжна мелодия 🇧🇬

И закапа звукът, и се сгуши в капчук,
в тишината прокрадна се вятърът.
Ненаскитан по пътища стигна дотук,
докъдето небето се слива с земята.
И дали е сълза или ручей забързан, ...

Anita765

Poetry

2010-09-22T22:54:54+03:00 1.4K 15

Само стих 🇧🇬

Аз съм думата, преминала през самотата,
шепотът от ромоленето на нощен дъжд,
стаеното очакване пред прага на вратата,
скритата искра в очите на будуващ мъж,
нечаканото от измислица във всеки сън, ...

Anita765

Poetry

2010-09-21T14:26:05+03:00 1.7K 24

Без любов 🇧🇬

"Сърцето без любов,
прилича на храм без Бог."
Л. Левчев
Усетиха. Вече няма никой във храма.
И започнаха да идват. Все различни. ...

Anita765

Poetry

2010-09-15T22:56:31+03:00 1.6K 30

Когато нещо си отива 🇧🇬

Вратата реши – отведнъж се затвори.
Изтръпна и́ прагът и после се сгърчи.
Във ден монотонен нощта проговори
и сякаш завиха хилядата вълци.
Луната се блещеше кръгла и ледена, ...

Anita765

Poetry

2010-09-14T11:46:17+03:00 1.6K 1 18

Нощта си знае 🇧🇬

Нощта е по-лукава и от пепелянка,
извива се, да пречи на звездите.
Нарочно с тъмното им прави сянка,
защото искам да валят в очите ми.
Провира се, намира път, по мене лази ...

Anita765

Poetry

2010-09-08T21:44:57+03:00 1.2K 1 24

Усещане 🇧🇬

Чакаш ме... Както брегът чака морето –
търпеливост, която прилича на вричане.
Щом те видя така, нещо в сърцето
преобръща се и започва да бие поличбено.
И не знам дали не си оня пристан, ...

Anita765

Poetry

2010-08-29T19:48:50+03:00 1.6K 1 22

Самотникът 🇧🇬

Той никога не подаряваше цветя,
пристигаше със тихите си стъпки.
Във шепите не носеше дори мечта
и в тишината шиеше си кръпките.
Той никога не влизаше във кръчма, ...

Anita765

Poetry

2010-08-27T09:19:59+03:00 962 17

Есенен дъх 🇧🇬

Търкулва се август и тръгва на път,
нарамил си шепичка слънце в торбичка.
Помахва му вятърът с есенен дъх,
поглежда след него морето самичко.
Посърва и плажът в една следлюбов, ...

Anita765

Poetry » Other

2010-08-22T20:50:21+03:00 1.4K 1 28

Урок 🇧🇬

Стиснал в шепи своята Вечерница,
по паважа стъпвал някакъв квартален луд.
Котките поглеждали го от кьошетата.
Лепнела мъглата. Впивала във вените му студ.
Някакво кутре отнякъде обаче ...

Anita765

Poetry

2010-05-31T00:29:04+03:00 1.1K 22

Думите ти в мен 🇧🇬

“Минувачи са моите думи -
зад ръба на деня
в мен надничат…”
П. Парнарев
Тръгвам по стъпките – ...

Anita765

Poetry

2010-05-21T20:23:07+03:00 1.1K 21

Като разстрел 🇧🇬

Окапали са керемидите на къщата,
гредите и́ в небето голи са се врязали.
И нищо, нищо няма как да бъде същото,
освен звездите, струпали се на талази.
Изглежда, че дуварът ей сега ще падне, ...

Anita765

Poetry

2010-05-19T14:16:16+03:00 1.2K 24

Завъртане 🇧🇬

Този свят е излязъл от своята орбита,
мимоходом прегръщал е снощи звездите,
после сложил табелата с надпис “затворено”,
закачливо подръпнал на луната полите.
И безгрижно - небрежен така се усмихвал, ...

Anita765

Poetry

2010-05-11T11:44:44+03:00 1.2K 1 19