BuRn_AliVe

193 results

Трябва да съм мъртъв 🇧🇬

Лежа изопнат на паважа,
по гръб, с опразнени очи.
Посред прахоляк и сажди
трупът ми бездиханен спи.
Лежа спокоен, неподвижен. ...
660

Тъгата 🇧🇬

Все тъй безжизнен е пейзажът
на тоя пуст, задушен град.
Тъгата – мълчаливата ни стража –
бди, докато всички други спят.
Врязани в познатия паваж ...
603 5

Толкова 🇧🇬

навярно бих могъл
да се погълна
някак в себе си
и в тая до полуда
сигурна обител ...
539 3

Покана 🇧🇬

Ела, ще ти покажа де живея.
Портретите - с избодени зеници;
душата ми до купчина костици
тук в ъгъла оглозгана линее.
Стените са с неравните ми думи ...
604 5

Поетът е мъртъв 🇧🇬

Празнуват нашир и надлъж -
поетът е мъртъв. Поета убили!
Безумната песен веднъж
и вовеки с кинжал покосили!
Затрили глупеца! И зная - ...
610 2

Докато изчезна 🇧🇬

заглъхва пирът
щом тя се яви
и жадно следят я
хищни очи
и е толкова тихо ...
631 2

Ще бъде свършено 🇧🇬

Ще бъде свършено,
всред полет спомени
снага прекършена
извият ли над клоните.
Ще се стаи един, ...
528 3

Ярко 🇧🇬

и бяхме
земята разтворена
захвърлено
бяхме небето отгоре ù
и бяхме две ...
493 1

Днес не ми се съществува 🇧🇬

Размътени трептят черти,
на времето в потока уловени,
и втренчено невиждащи очи
насреща вперени са в мене.
Те умират. Без утеха пак. ...
559 2

В своето безумие 🇧🇬

Слова, горещи като кръв,
когато неусетно рукнат,
заклевам се - най-вътре
ще те пари всяка буква.
И белег ще личи, където, ...
634 3

Избледняване 🇧🇬

покосен
от неизбежното
но неизбягал
и аз ще рухна
в сетния си ден ...
540 1

Без остатък 🇧🇬

Навярно бледен и невзрачен
неведнъж съм ви се сторил.
Своето раздадох ви обаче,
даже, мисля, мъничко отгоре.
Защо са ми метафори хиляда? ...
523

Проклятие 🇧🇬

Безумен би екнал смехът,
вопъл сподавил на болка.
В небето отправен, отвъд,
утихнал би скоро. И толкоз.
Величав, би увиснал обесен. ...
535 1

Тишина 🇧🇬

с мъжа си макар
да живееш отсреща
в събота сутрин
привикнах да чакам
писмата ти ...
566 2

Подкожно 🇧🇬

неудържима е
химерата на спомен
неканена дошла
целува и убива
ала по-жадувана ...
598 2

Жътва 🇧🇬

Привечер прага
преметоха, клети,
и свещ на перваза
остана да свети
ужким случайно ...
1.2K 1

Щастие 🇧🇬

шосето пустее
вятър премита
глухи дворове
от жълти фасади
изтупва прахта ...
634 5

Душата на мъж 🇧🇬

душата на мъж
решиш ли
да скършиш
в петите
недей се цели ...
610 2

Гибел 🇧🇬

с коси-усойници
разпуснати по раменете
и роклята
захвърлена небрежно
върху стола ...
610 3

Краят на въжето 🇧🇬

две-три глътки
евтин алкохол
отлежават
нецелунати
до изгрев ...
673 3

Безименно 🇧🇬

Лунно късче да заключи
в стария фенер тя може
и, намерила удобен случай
да влезе в сънното ти ложе,
внезапен вик ще изплете ...
618 5

Не те познах 🇧🇬

Пръстта ако не ме докопа,
на вратите незалостени
ще чуя как накрая хлопаш,
бледна, уморена, гостенко.
Разбудени от тежка дрямка, ...
1.2K 2

Ще се изгубя 🇧🇬

ако пропадна
вдън земя
ще сложиш ли
на гроба ми
свещица и цветя ...
761 5

Стенания 🇧🇬

тя е толкова
уморена и тъжна
нещастната
Кралица на купите
и вечно се чуди ...
552 1

Тъгата ù отива 🇧🇬

Тъгата ù отива, казват,
като бяла плащеница,
скрила в нежни пазви
две угаснали зеници.
Поспри и я послушай! ...
608 2

Дъждовна песен 🇧🇬

Косите ми, безкрайна есен,
беляза ли с невидим знак?
Сломен, дъждовната ми песен
доведе ме пред твоя праг.
Блести прозорецът и ясно ...
562 1

Непента 🇧🇬

И пак се вдигам срещу себе си.
Мълча, когато искам да крещя.
Изгубвам се из нерешени ребуси,
безсънен скитам надалеч в нощта.
Стъпки ако днеска се разделят, ...
635 2

Изпят 🇧🇬

Безброй ята проводих,
на тоя свят откак
изпървом съм ридал.
Човешки лик едва ли,
братко, днес у мене ...
557

На забавен (де)каданс 🇧🇬

Насън небе окървавено
да сее адски плам съзрях.
В пустош, от живот лишена,
вървях, вървях, вървях.
Земята, алчно-ненаситна, ...
598 2

Над смирената земя 🇧🇬

На позлатена ладия качен,
сред тия океани от печал
вечност цяла да живее кой
глупак нечуван би желал,
щом някой всеки божи ден ...
674 2

Димът на септември 🇧🇬

Почакай за миг.
Да пламне септември.
Калта да пробуди
чедата си черни.
Да вдиша асфалтът ...
669

Безмълвие 🇧🇬

Безмълвие. В есенна нощ.
Гонят сърдито клепки съня.
В стъклото опирам чело
и моята малка зелена луна
шепти ми на странен език. ...
738 4

Отричане 🇧🇬

Напускаш ме? Тъй скоро?
Нима настъпи тоя ден
- стъпките ти уморено
да заглъхнат вън, на двора?
Отиваш ли си? Е, сполай! ...
589 1

Неумолимо 🇧🇬

Ела и ме вземи такъв.
Не ми подхождат чужди роли.
На тоя свят не съм дошъл
да се преструвам. Ни да моля.
На някой прашен кръстопът ...
760 13

Теория на хаоса 🇧🇬

Ще бъда пръстта
под нозете ти.
По устните твои
ще бъда кръвта.
Комета ще бъда. ...
638 1

Буря 🇧🇬

За мъничко, страннице, нека,
нека забравим света.
Нощта е безмилостно кратка —
слушай ти само дъжда
как вечно трепти по паважа! ...
749 9

Реквием II 🇧🇬

На черквата ни
старите камбани
- години рой,
откак мълчат.
И зеят портите - ...
641 2

Вълчи времена 🇧🇬

Вратите нека да залостят.
От страх обзети, нека
срутят всички мостове.
Човек да бяга от човека.
Настават вълчи времена! ...
963 10

Пробуждане 🇧🇬

Идвам, смъртни брегове.
Откъсвам се със вик
от бездните на океана.
Сега съм сякаш сън -
жадуват чистото небе ...
711 7

От днес до края на света 🇧🇬

Мисля си, не ù е никак лесно.
Не ù е вечно на гърдите леко.
Дали зова я "майко", или "сестро",
- скита все по стръмните пътеки.
Но нека днес, на тоя ден поне, ...
666 1