dansyto (Данаил Таков) - Works

Почакай да заспя ако си тръгваш 🇧🇬

Ако си тръгваш, чакай да заспя,
недей да си жестока, разреши ми
сънят да грабне моята душа
и после следвай пътища незрими.
А аз ще бъда омагьосан, знам – ...

dansyto

Poetry

2021-10-31T09:05:57+02:00 565 4 7

Ехото на отмаляло лято 🇧🇬

Вървях самотен в есенните листи,
разравях ги полека насред пътя.
Оранжево-червени и златисти
с отблясъци от слънчева разлъка.
Дърветата събличаха се бавно ...

dansyto

Poetry

2021-10-24T23:15:57+03:00 979 5 13

Ненаситност 🇧🇬

Кажете как човек да се надмогне,
та той е просто плът и суета?!
Отричането ли ще му помогне
или приемането на света?
Че ние изтъкани сме от завист, ...

dansyto

Poetry

2021-10-22T07:12:39+03:00 568 2

Сълза и дъжд 🇧🇬

Не мога да ти кажа сбогом,
не мога, ти ще разбереш.
В очите си таиш тревога
и сили трябват да я спреш.
Но не е ли добре да плачеш – ...

dansyto

Poetry

2021-10-17T21:55:33+03:00 472 3 5

Път с табела „Щастие" 🇧🇬

Когато плача, знам, звезда
изгрява ярко на небето.
Когато смея се – сълза
се стича бавно по лицето.
Защо подобно в кръстопът, ...

dansyto

Poetry

2021-10-13T09:56:30+03:00 471

Вземи ме, лято 🇧🇬

Вземи ме лято с теб, вземи ме там,
където ще разливаш твойте ласки.
Не мога да остана тука сам,
сред ледени стени и сиви маски.
Как искам на крилете птичи, аз, ...

dansyto

Poetry

2021-10-01T00:05:42+03:00 551 4 12

Път 🇧🇬

Пред мен се беше ширнал път безкраен,
облян от изгрев – розово море.
Подканваше да тръгна – аз нехаен
не знаех, ни защо, ни за къде.
Ала не се стърпях, закрачих смело – ...

dansyto

Poetry

2021-09-30T06:18:14+03:00 822 4 12

Топлината ти нека да имам 🇧🇬

Ще си взема за зимата нещо,
за да срещна щастлив пролетта –
на септември лъчите горещи,
недокосвани от есента.
Ще си взема за зимата нещо – ...

dansyto

Poetry

2021-09-23T08:30:27+03:00 529 2 7

Предесенно море 🇧🇬

Приседнах на брега, ръце зарових,
тъй надълбоко в пясъчната плът.
Морето със безбрежността прогони
от мислите ми жаждата за път.
Чертаех хоризонта, а морето ...

dansyto

Poetry

2021-09-10T22:09:43+03:00 1.1K 2 7

Ако сбъднеш мечтите на някого 🇧🇬

Ако сбъднеш мечтите на някого,
ще проблесне дъгата след буря.
Ще изгрее пак слънцето лятно,
сред мъгливите сенки на утрото.
Ако сбъднеш мечтите на някого, ...

dansyto

Poetry

2021-09-05T23:27:57+03:00 969 2 9

За амбицията, успеха и стъпването върху другите 🇧🇬

До ръководни и властови постове рядко достигат морални и почтени хора, защото в повечето случаи това изкачване изисква съвсем друг тип „качества“ – лицемерие, сервилност към висшестоящите, комформизъм, лоялност, стигаща до участие в сговори за облагодетелстване на избрани лобита, интриганство, карие ...

dansyto

Essays

2021-09-04T22:29:54+03:00 1.5K 3 8

Българийо, целувам те с поклон 🇧🇬

Богата си, на всичко си богата –
гори, полета, планини, реки.
С природа уникална на земята
закърмени са нашите души.
Богата си с Родопа, и със Рила, ...

dansyto

Poetry

2021-09-01T22:50:25+03:00 1.4K 6 13

Суверенът - вечният виновник 🇧🇬

Какво поиска всъщност Суверенът –
че нещо все го спрягат напоследък?
Не дава на един властта, проблемът
остава за решаване – той гледа.
Той гледа и ги преценява всички, ...

dansyto

Poetry

2021-08-30T15:05:45+03:00 1.3K 5 12

Предчувствие за есен 🇧🇬

От есенните прелести ще пия,
от багрите разстлали се с любов.
Палитра от неистова магия,
родила се с напиращия зов
на дните в отминаващия август, ...

dansyto

Poetry

2021-08-26T01:04:38+03:00 666 2 13

Прошепни ми, момиче 🇧🇬

Прошепни ми, момиче,
че в полетата тичаш,
слънчогледи прегръщаш,
светлината поглъщаш.
Прошепни ми, момиче – ...

dansyto

Poetry

2021-08-23T07:50:17+03:00 627 1 8

Звънецът училищен пак ни зове 🇧🇬

Отново събрахме се всички сега –
звънецът училищен пак ни зове.
Септември е – носим в ръцете цветя
и тук сме със жадните си умове.
Учители, ние ще бъдем добри, ...

dansyto

Poetry

2021-08-22T01:37:22+03:00 1.1K 12

Гордейте се, Деца 🇧🇬

Гордейте се с България, Деца,
родината е нещо съкровено.
И нека там, във вашите сърца,
тя значи святост и любов безмерна.
Гордейте се – тук хиляди сърца ...

dansyto

Poetry

2021-08-17T00:16:56+03:00 952 3 10

Ноктюрното на южния вятър 🇧🇬

От южни ветрове, сега сърцето
подпали се, задрямало преди.
Усмивката не слиза от лицето –
аз следвам жадно твоите следи.
Защото трябва ми душа просторна ...

dansyto

Poetry

2021-08-16T15:58:00+03:00 484 3

Тайните на август 🇧🇬

Щурците са решили тази нощ
да свирят чак до пълна изнемога.
И в този музикален луд разкош,
да лягам ли да спя или да бродя,
сред меките ливади с полъх лек ...

dansyto

Poetry

2021-08-10T10:49:14+03:00 522 2 9

Дамгосани души 🇧🇬

С ръката си погалих слънчев лъч –
неволно сякаш спря се на дланта ми.
В полето бях, окичено със ръж,
приседнал покрай синори … и рани
от парещата жар на туй небе, ...

dansyto

Poetry

2021-08-06T23:12:36+03:00 445 1

В мен живее лято 🇧🇬

Топло лято в мен живее
и изпълва ме с лъчи.
А в прохладните гори,
птици нежни песни пеят.
Лилиите разцъфтели, ...

dansyto

Poetry

2021-08-01T21:46:06+03:00 457 3

Кръстопътно ... 🇧🇬

Не се плашете, всеки кръстопът
е повик към душата от небето.
Не се плашете, имате свой път,
посока щом избрало е сърцето.
Сърцето знае пътя без компас ...

dansyto

Poetry

2021-07-19T01:17:42+03:00 586 3 9

Жаравено сърце 🇧🇬

Зарових пръсти в пясъка горещ,
дочувах танца вихрен на водата,
а слънцето, разпалено във пещ,
мълчеше бездиханно в небесата.
Лъчите, сякаш огнени стрели, ...

dansyto

Poetry

2021-07-14T22:25:18+03:00 507 1 5

Мое лято, ти, мечтание за полет 🇧🇬

Мечта ли си, аз пак те преоткрих
и тръпнех да завземеш тая пролет.
От златните ти, бляскави лъчи
родиха се безброй мечти за полет.
За полет към безкрайни ширини, ...

dansyto

Poetry

2021-07-07T14:34:54+03:00 1.2K 6 14

Проглеждане 🇧🇬

Проглеждането винаги боли,
защото светлината дръзко пари,
отворените в първи миг очи –
зениците прегарят от пожари.
А все си мислех, че съм бил готов, ...

dansyto

Poetry

2021-06-30T07:13:44+03:00 699 4 12

Гневен съм ви 🇧🇬

Гневен съм ви, защото лъгахте чутовно,
защото крадохте без срам бъдещето.
Не ви ли стигнаха имотите огромни,
колите ви, парите ви и златото!
Гневен съм ви, защото чакате капачки, ...

dansyto

Poetry

2021-06-27T20:59:08+03:00 651 2 4

Чаках те, Лято 🇧🇬

Чаках те, лято, да дойдеш с усмивка –
Слънце, огряло с лъчи.
Глътка жадувана, сладко и пивко,
като мечта под звезди.
Чаках липите ти, чаках цветята ...

dansyto

Poetry

2021-06-22T11:20:54+03:00 478 2 9

Само есен ми остана, мила 🇧🇬

Не разчетох, че с любов дошла си,
не засякох плахите и́ знаци,
осенили твоя блян безбрежен.
Ех, прости ми моя безкопнежен
и облян в тего́би делник мрачен! ...

dansyto

Poetry

2021-06-21T00:19:31+03:00 599 3 12

Над всички е само небе... 🇧🇬

“Хората изпитват неистова нужда да определят нечие поведение като "девиация", така легитимират в морално отношение себе си. И в борбата за надделяване над другия, в днешно време, те са склонни да определят като девиация всичко, несъответстващо на техните разбирания, очаквания и представи за живота, ...

dansyto

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2021-06-19T23:34:07+03:00 1.2K 1 3

Родих ли се с вина на този свят 🇧🇬

Нима стоварила се е връз мен,
вината безгранична в тоя свят?
И ме държи като в заслужен плен,
тъй сякаш няма Рай, и няма Ад.
Годините се трупат и уви, ...

dansyto

Poetry

2021-06-16T13:46:07+03:00 1.3K 3 18

Слава ви навеки, Капитани! 🇧🇬

От възторг тя бе опиянена –
беше сбрала двете свои части.
Нашата родина наранена,
чакаща си първото причастие.
Но дойде ноември, с дръзка ярост ...

dansyto

Poetry

2021-06-15T11:55:25+03:00 519 2 6

Три цвята любов 🇧🇬

От твойто бяло няма по-искрящо,
родено там – сред снежни върхове.
Във морска пяна, пухкаво – изящна
и в гълъбово галещо перце.
Зеленото е в горските дъбрави, ...

dansyto

Poetry

2021-06-12T11:02:56+03:00 1.8K 3 6

Акациево 🇧🇬

Едно дърво превърнато в букет,
една гора ухаеща на сладост,
ухаеща на пролет и на мед,
дарена със неповторима благост.
С вълшебството на едри цветове, ...

dansyto

Poetry

2021-06-08T16:47:01+03:00 437 4 7

Нарисувай ми пъстра дъга 🇧🇬

Мое мило прекрасно дете,
ти ме учиш отново на святост.
Ще попивам когато растеш,
как изграждаш любов във душата.
Ти порастваш и в твойте очи, ...

dansyto

Poetry

2021-06-02T10:07:32+03:00 1.6K 6 21

Само броката ни липсва 🇧🇬

Сто и дванайс'то място -
слово със гриф „свобода“
В наш`те глави ли е тясно
или сме с робска душа!?
Хитрата сврака накрая ...

dansyto

Poetry

2021-05-31T11:28:57+03:00 460 2 4

Животът 🇧🇬

Какво животът е – луд взрив на клетка,
кодирана да се дели безброй,
да се множи в утробата човешка
и сетне да изригне с плачещ вой.
Какво животът е – следи от болки, ...

dansyto

Poetry

2021-05-25T13:32:54+03:00 1.1K 8 20

Какво стихът е, ако не е песен 🇧🇬

От писането мое „старомодно“,
не се срамувам, даже се гордея.
Сега ми казват – „Всичко е свободно,
подобно птица трябва да се рееш“.
„Тя, мерената реч те оковава“ – ...

dansyto

Poetry

2021-05-22T22:46:05+03:00 513 1 6

Спасяване на пролет 🇧🇬

Отде се взе, за Бога, тоя студ,
нали цъфтеше тука майска пролет!?
Душата сякаш потопи се в смут
и птиците забравиха за полет.
Обзе ме тишината като връв, ...

dansyto

Poetry

2021-05-19T09:24:40+03:00 1.4K 5 12

Конче 🇧🇬

Конче мое колко си напето,
блестят с любов очите ти добри
и гривата се вее на вълни,
когато с теб препускаме в полетата.
Потропваш със копитата вълшебни, ...

dansyto

Poetry

2021-05-15T11:29:10+03:00 478 2 3

Моят Май 🇧🇬

Ех, този Май се просълзи и ето,
проливните му пръски се разляха.
Разцъфналите люляци, лалета
окъпани в сребристи капки бяха.
По кестените лястовици бели ...

dansyto

Poetry

2021-05-13T09:00:37+03:00 1.4K 3 7