gerrda
408 results
1195
5
Когато ти е тъмно, ме боли
и думите ми стихват като есен.
Осъмвам като обич без мечти,
като изнервен вятър, бесен.
Когато ти е стръмно, ми горчи ...
и думите ми стихват като есен.
Осъмвам като обич без мечти,
като изнервен вятър, бесен.
Когато ти е стръмно, ми горчи ...
2169
16
849
1
7
Аз съм лека и тежка омара,
къс небе от Вселената бяла,
ситен прах - на съня ми в кошмара.
И съм капки тъга. Но съм цяла.
Аз съм звук, тишина - едновременно, ...
къс небе от Вселената бяла,
ситен прах - на съня ми в кошмара.
И съм капки тъга. Но съм цяла.
Аз съм звук, тишина - едновременно, ...
2679
1
15
Отиде си. С миража ми за слънце
през клепките на някакъв акорд.
А тишината глуха, като зрънце,
търкулна се в душевния ми двор.
Покълна репетиция по памет ...
през клепките на някакъв акорд.
А тишината глуха, като зрънце,
търкулна се в душевния ми двор.
Покълна репетиция по памет ...
943
17
624
7
Аз съм твоето светло момиче,
свежо утро в съня ти посърнал,
спомен, лудото в мене прегърнал,
който в дните ти тъмни наднича.
Аз съм твоето синьо момиче, ...
свежо утро в съня ти посърнал,
спомен, лудото в мене прегърнал,
който в дните ти тъмни наднича.
Аз съм твоето синьо момиче, ...
878
6
Из тихите резливи редове
на дните ми изниква сам въпросът,
дали са смели умните мъже
или съм си по принцип малко проста.
И все да се надявам чак до бяло, ...
на дните ми изниква сам въпросът,
дали са смели умните мъже
или съм си по принцип малко проста.
И все да се надявам чак до бяло, ...
567
3
Пада нощ. Хоризонтът е сипкава креда.
Къс небе - пергамент. И лъчи.
Милиметър любов по пътеката бледа
разпокъсва бордюри, мълчи.
Счупен път. Тишината напукана грачи. ...
Къс небе - пергамент. И лъчи.
Милиметър любов по пътеката бледа
разпокъсва бордюри, мълчи.
Счупен път. Тишината напукана грачи. ...
767
10
912
10
Изгубени дихания се раждат,
виновни и презрително страхливи,
във нощните ù длани - като кражба -
потайни и до болка мълчаливи.
Безлюдни и безкръвни, оглушели, ...
виновни и презрително страхливи,
във нощните ù длани - като кражба -
потайни и до болка мълчаливи.
Безлюдни и безкръвни, оглушели, ...
843
16
недокоснат мираж
от тревога ли устните зреят
или просто е сън
тази липса
отпила сезони ...
от тревога ли устните зреят
или просто е сън
тази липса
отпила сезони ...
920
6
облак захвърлен
млечно небе разбито
тътен заглъхва
~ ~ ~
бистра прохлада ...
млечно небе разбито
тътен заглъхва
~ ~ ~
бистра прохлада ...
733
7
594
5
На лятото в крайпътните надежди
разлива се лениво есента,
полепва по ръждясалите мрежи
на чувствата презрели. А дъжда
извира като пушек в кухи вени, ...
разлива се лениво есента,
полепва по ръждясалите мрежи
на чувствата презрели. А дъжда
извира като пушек в кухи вени, ...
596
5
Сто хиляди минути се изчерпват,
а в тях наистина те няма
и границите са ми адски тъпи
в малиново-неземно кухи торти,
родени за размазване всеобщо. ...
а в тях наистина те няма
и границите са ми адски тъпи
в малиново-неземно кухи торти,
родени за размазване всеобщо. ...
739
5
592
1
Днес съм тъмна,
почти като бяло,
и не мога да търся вини,
предпоставки и време
в закърпени, ...
почти като бяло,
и не мога да търся вини,
предпоставки и време
в закърпени, ...
839
3
540
1
Ако днес любовта ти поредна очаква
най-последната зима
от летен спектакъл,
ще запомни ли как
между истини чака ...
най-последната зима
от летен спектакъл,
ще запомни ли как
между истини чака ...
538
2
Аз мога да съм сън. Но и небе.
И всеки ден да бъда малко време,
в което тишината е съвсем
внезапен звук от бялото без тебе.
Аз мога да съм дъжд. И без море ...
И всеки ден да бъда малко време,
в което тишината е съвсем
внезапен звук от бялото без тебе.
Аз мога да съм дъжд. И без море ...
750
5
Четири шепи цветя
в мимолетния шепот
на смисъла
се изгубват - подобно лица,
заличени ...
в мимолетния шепот
на смисъла
се изгубват - подобно лица,
заличени ...
744
8
Сега ли да говорим за любов и рани,
за принципните недоверия; и думи -
"дали наистина?". За чувства? Е, едва ли
ще стоплим тишината помежду ни.
Защо ли да си спомняме за лято, ...
за принципните недоверия; и думи -
"дали наистина?". За чувства? Е, едва ли
ще стоплим тишината помежду ни.
Защо ли да си спомняме за лято, ...
821
3
Перото с гняв
разсича листа
и търси истината жадно,
което е любов, порок
и смисъл, ...
разсича листа
и търси истината жадно,
което е любов, порок
и смисъл, ...
759
8
Аз не искам насън тишина да си спомням,
нито чакане в нощ полудяла.
Ретроспекция в скучно премерена роля
обезсмисля изрично началото.
Не желая извечният смисъл, неточен, ...
нито чакане в нощ полудяла.
Ретроспекция в скучно премерена роля
обезсмисля изрично началото.
Не желая извечният смисъл, неточен, ...
631
7
844
4
761
8
764
5
705
4
1157
2
785
6
В дълбокото на залеза ръми
опушената вяра на мечтите.
И думите превръщат се в игли,
пробили суеверието на дните,
които ме обричат да съм път, ...
опушената вяра на мечтите.
И думите превръщат се в игли,
пробили суеверието на дните,
които ме обричат да съм път, ...
1363
29
1366
10
Не мога да повярвам, че се случваш,
че лятото отново има смисъл,
че вятърът до вчера беше скучен,
а днес е очарован и е писал
по дланите на сляпото ми утро, ...
че лятото отново има смисъл,
че вятърът до вчера беше скучен,
а днес е очарован и е писал
по дланите на сляпото ми утро, ...
1131
15
743
4
937
1
13
881
6
815
2
1046
8
От яловите признаци
за утро
избяга безпощадно
и без срам,
вината, че небето си ...
за утро
избяга безпощадно
и без срам,
вината, че небето си ...
816
5
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
