gerrda
408 results
Дали разбра, че ме докосна
и сладост си в очите ми солени,
дали ме помниш и дали те радват
ръцете ми, към тебе устремени...
Дали се раждаш в мен като магия, ...
и сладост си в очите ми солени,
дали ме помниш и дали те радват
ръцете ми, към тебе устремени...
Дали се раждаш в мен като магия, ...
896
12
остават слънчеви лъчи
в косите на нощта
след залеза на времето
и топлят утринния дъжд
и самотата му ...
в косите на нощта
след залеза на времето
и топлят утринния дъжд
и самотата му ...
848
12
бе пламък в илюзия сива
~~
безконтролната жажда
~~
за допир ...
~~
безконтролната жажда
~~
за допир ...
742
7
Непонятно красив ще остане,
/
изсвирил последния вятър
/
с ръце, отлетели в морето, ...
/
изсвирил последния вятър
/
с ръце, отлетели в морето, ...
1027
19
Пробудих се в разгара на мечтите,
преди да си помисля, че съм стара.
От изгрева останаха лъжите,
пречупени в загиващата вяра,
запомнила на прага си лъчите ...
преди да си помисля, че съм стара.
От изгрева останаха лъжите,
пречупени в загиващата вяра,
запомнила на прага си лъчите ...
872
18
572
3
днес ще те забравя
за да мога да плувам спокойно
из липсата
на обикновени мечти
с достойнство ...
за да мога да плувам спокойно
из липсата
на обикновени мечти
с достойнство ...
899
15
Безшумно се стопяват опустели
ръцете на луната, като нежност;
през восъчната нощ разляла вени,
в които циркулира неизбежност.
Луната всеки ден вали сама. ...
ръцете на луната, като нежност;
през восъчната нощ разляла вени,
в които циркулира неизбежност.
Луната всеки ден вали сама. ...
915
21
И без да знам с какво си ме дарила,
как по-могъща и от всички си била,
как най-жестоко в мен си отброила
последния ми пулс към вечността...
На теб дължа престоя си в безкрая. ...
как по-могъща и от всички си била,
как най-жестоко в мен си отброила
последния ми пулс към вечността...
На теб дължа престоя си в безкрая. ...
569
6
В очите ми се вписа като болка,
която дълбините им изрича.
Но никога не ме запита колко
е дълга тишината ми без тебе.
В ръцете ми остана като белег ...
която дълбините им изрича.
Но никога не ме запита колко
е дълга тишината ми без тебе.
В ръцете ми остана като белег ...
979
22
вместо тихи надежди
в несбъднати спомени
мъгла и отдавнашен сън
рисувам градини
в прозрачни нюанси ...
в несбъднати спомени
мъгла и отдавнашен сън
рисувам градини
в прозрачни нюанси ...
883
7
През времето на този свят безкраен
ще прекосяваме планетата гореща
и в някакъв единствен миг, случаен,
пресичайки се, непременно ще се срещнем.
Не се ли спрем, а само се разминем ...
ще прекосяваме планетата гореща
и в някакъв единствен миг, случаен,
пресичайки се, непременно ще се срещнем.
Не се ли спрем, а само се разминем ...
779
20
от точка необятна тишина
развързах само две посоки
дълги до оттатък
събирах мислите си
в мраморен сегмент ...
развързах само две посоки
дълги до оттатък
събирах мислите си
в мраморен сегмент ...
991
16
Да нарисува по очите ми надежда
-
денят избърза. Даже му повярвах.
-
Опита да ме стопли. Но изглежда ...
-
денят избърза. Даже му повярвах.
-
Опита да ме стопли. Но изглежда ...
770
9
947
20
секундите доверие
остават на масата
в непотърсени очи
в делника
зад стъклата ...
остават на масата
в непотърсени очи
в делника
зад стъклата ...
877
9
739
5
Вали
(както винаги)
в кръглия дом
на звездите,
препушили с вино ...
(както винаги)
в кръглия дом
на звездите,
препушили с вино ...
1022
10
"Ръката ти, протегната за сбогом,
е дълга километри...
И никога не ще я стигна аз..."
Иван Пейчев
Душите ни ...
е дълга километри...
И никога не ще я стигна аз..."
Иван Пейчев
Душите ни ...
1087
21
заради две преспи внимание
трябваше ли да съм истина
или да вярвам в неслучайности
на метър от реалността
нали нямаш ...
трябваше ли да съм истина
или да вярвам в неслучайности
на метър от реалността
нали нямаш ...
719
10
Умориха се дните ми, глухо се скършиха,
потъмнели от студ в непредвидена зима.
Отънелите нежности все не научиха
безболезнено как да умират...
Избледняха посоките сини. Не съмна. ...
потъмнели от студ в непредвидена зима.
Отънелите нежности все не научиха
безболезнено как да умират...
Избледняха посоките сини. Не съмна. ...
894
16
788
8
напълно изсветлявам
даже времето
обича ме
целунало деня
излъгано за кратко ...
даже времето
обича ме
целунало деня
излъгано за кратко ...
758
14
"Целувам те" - така умира времето
във празните си опити за дъжд.
Удобната реалност от спокойствие
ми казва, че понякога си мъж.
"Довиждане" е всеки спомен къдрав, ...
във празните си опити за дъжд.
Удобната реалност от спокойствие
ми казва, че понякога си мъж.
"Довиждане" е всеки спомен къдрав, ...
603
10
Ще се стопи от зима вехнещата нежност,
под пръстите на люляците
свита.
Очите на морето
ще излеят ...
под пръстите на люляците
свита.
Очите на морето
ще излеят ...
651
10
по здрач съм гола
преплитам се
с въжени мостове
над сухи реки
безропотно ...
преплитам се
с въжени мостове
над сухи реки
безропотно ...
720
9
Някога в твойте ръце,
само ще мога да кажа,
че си тъмно, но синьо море
и в съня ми си капка безбрежност.
Всеки ден ще рисувам деня, ...
само ще мога да кажа,
че си тъмно, но синьо море
и в съня ми си капка безбрежност.
Всеки ден ще рисувам деня, ...
726
5
отиваш си
а вятърът ме пита
защо крещят вратите
незаключени
защо от извънредност ...
а вятърът ме пита
защо крещят вратите
незаключени
защо от извънредност ...
849
11
(личен акро-мотив)
мастилници прашни се пръскат в очите на слънцето
астрално превзели ръцете ми
вечно вплетени в сърдечна аритмия
уморени са думите ...
мастилници прашни се пръскат в очите на слънцето
астрално превзели ръцете ми
вечно вплетени в сърдечна аритмия
уморени са думите ...
789
8
сутрин
като се събудя на
триста осемдесет и четвърта улица
спирам да тичам
из къдравите завои на времето ...
като се събудя на
триста осемдесет и четвърта улица
спирам да тичам
из къдравите завои на времето ...
839
11
Почти полунощ е. На път за леглото
съм вече, а как ми се иска
да потънем със принца ми бъдещ в лоното
на страстната нощ тъмнолика.
---------------- ...
съм вече, а как ми се иска
да потънем със принца ми бъдещ в лоното
на страстната нощ тъмнолика.
---------------- ...
785
12
През призмата на вечните съмнения
разтваря се на капчици светът,
катери своеволни недоверия,
преносени от трудния ни път.
Из глухите въздишки на пороя, ...
разтваря се на капчици светът,
катери своеволни недоверия,
преносени от трудния ни път.
Из глухите въздишки на пороя, ...
2960
2
43
тиха и вярна
сега ме отнема
от сивото време
в протяжно глисандо
твоята болка ...
сега ме отнема
от сивото време
в протяжно глисандо
твоята болка ...
610
8
Изтичам в безпределното ти лято,
домогнато от влажен птичи крясък,
изронена от истини в стакато
и бегло нарисувана от пясък.
........ ...
домогнато от влажен птичи крясък,
изронена от истини в стакато
и бегло нарисувана от пясък.
........ ...
848
16
душата ми не може да изгаря
тя
само като слънце види
срамува се
почервенява ...
тя
само като слънце види
срамува се
почервенява ...
837
14
3151
1
1
докато не чаках
във вечното чакане
ти дойде
така ненадейно
и толкова хубав ...
във вечното чакане
ти дойде
така ненадейно
и толкова хубав ...
755
12
3111
2
Всички ледени думи искрят във акустика,
даже плюш във душата не ще ги попие.
Всеки миг споделен до вчера бе музика,
а от днеска мъглата започва да вие...
даже плюш във душата не ще ги попие.
Всеки миг споделен до вчера бе музика,
а от днеска мъглата започва да вие...
659
5
3324
2
7
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
