gerrda
408 results
Аз знам,
че без да искаш
(може би)
разсейваш тъмнината
във ръцете ми. ...
  950  19 
Приключиха
сезонните копнежи
за вяра,
суета
и нокти. ...
  715 
Съблякох се,
разкрих ти всички мисли,
в душата ми безкрили
дето плуват.
Дарявах ти ...
  916  24 
Кога ще ми покажеш слънцето,
в очите ти изгряващо за мене?
С ръцете си кога ще ме целунеш -
дъхът ми в безтегловности да стене?
Кога ще ме погалиш с мисъл, ...
  946  12 
тъжат
секундите на времето
вторачени в илюзиите
бледни
и недостатъчни ...
  686 
Под късни слънчеви лъчи
и вятър, смугло развълнуван,
ще си говорим само със очи,
ръцете ни сами ще се целунат.
Ще повървим, от близост мълчаливи, ...
  750  10 
Мисъл моя,
пак ли да те сбирам,
все към невъзможности летиш,
към трудни тишини
и към пороя ...
  748  10 
Докато се взирам
в прашинките безвремие,
настръхвам.
Но вече не сънувам.
Може би не липсвам, ...
  645 
Уча се да бъда споделена.
Не в любов.
А с вятъра приказвайки.
С пръстите на вярата,
с умората, ...
  812  10 
Само ти си
на спомена лятото,
очаровал последната зима,
дето топли с дъха си съзвездия
и се стича ...
  2228  23 
По улиците хорските следи
са тъжна есен, листопадна,
във шепите си стиснали мечти,
които тихичко животът им ограбва.
Дърветата се вричат във дъжда, ...
  993  23 
Една нахална бабка от квартала
нервите ми всеки ден яде.
Не спирам да умувам, до премала,
как да я накарам да се спре.
Пристига сутрин в офиса и почва ...
  974  10 
съм бяла
само вятър пих
от сребърните струни
на луната
погребах си илюзиите ...
  796  16 
Прочети ме
като тънка есен,
която си подклажда
зимата.
Като мечта, ...
  771  13 
нощта рисуваше усещане
за някаква далечна близост
красиви
нежни очертания
въздишаха ...
  905 
Не в далечни утопии,
а в живия ден
те откривам
вълнуващ
и топло безбрежен. ...
  744  11 
Тишини неизбежни,
като сънени влакове,
се топят безнадеждно
в черно-бяло очакване.
Непосилни обрати, ...
  731  11 
Краят се губи
във няколко капки сърце.
Мракът през сълзи се ражда,
вятърът не може да диша.
Струи феерична печал ...
  771  17 
Ако в бяла случайност се срещнем
и не знаем защо сме се спрели,
нека в полет усетят душите ни
колко мъка с любов ще разсеят...
Ако в болка се крие жестокото, ...
  1180  16 
раздвижиха се ставите на времето
покълна диафония
и обещанията за дъжд катастрофираха
в огромни буци ледено мълчание
но и в синхрон ...
  604 
копнея за мигове
да сме двамата
истински
да ни слива
във звук ...
  816 
Замина пак. И времето замръзна.
И стана много тясна тишината.
Луните всяка нощ ме връщат
в очите ти, попили светлината.
Отиде. А ръчицата остана ...
  781  21 
светлинки
мъждиви
проблясват понякога
в тъмното
предизвикват усещане ...
  838 
Не е тихо.
Само безмълвно
разменихме очите си.
Потънах в твоите
и надраскаха тръпно ...
  686 
дните
отмират
умират
замират
в розови букли ...
  601 
съмва се
в тунелите
на нишката
на някакво доверие
изстинало ...
  677 
Тази нощ те изплаках за дълго
и избърсах следите от грим,
дето мажеш по себе си мълком
и ги криеш, когато заспим.
Тази нощ те прочетох изцяло, ...
  744 
Перото с гняв
разсича листа
и търси истината жадно,
което е любов, порок
и смисъл, ...
  700  18 
в черна безутробна нощ
ще се събудя
да попитам вятъра
дъждовен
защо лети към теб ...
  796  15 
стоплих вятърните мелници
наяве
рисувах слънчеви вторници
защото са зелени
или поне дъждовни ...
  781  14 
След всеки ден замира нежността
и топлото в гласа реверберира
в кристален лед от синя самота;
изгрява полъхът и си отива.
Ръцете на страстта се разпиляват ...
  666 
отива си знойният ден
и жаркото слънце заспива
обрамчени в зрак
сетива
зрънца задушевност събират ...
  801  17 
облачни мълнии
вещаят прогноза за слънце
над виолетова пустиня
дъждовна
очароваща стихия ...
  739 
системи за цветни стъкла
не приемам
рецепти без чесън и load
нямат смисъл
можещи облаци ...
  575 
Живеем във ехо, в каруци от спомени,
мълчим работливо и спим без очи.
Рисуваме смях, от детството стоплени
(каквото не всеки ще има, уви).
Говорим безгрижно за злободневия, ...
  790 
хоризонтални хрипове
смущават вертикално
възпаления мозък
на неизреченото
и истините изсветляват ...
  887 
понякога за кратко
се изгражда
а друг път се гради с години
любовта
из която се раждат ...
  805  13 
лети между два парапета
мечтае насън
не жадува
чуждия полет
следите ...
  647 
сънувах антракта
и южния вятър
от зимния двор
на мечти
зашити с надежди ...
  865  18 
Утопичният сезон
почти премина.
Погали ме със жажда
свободата.
Сурова е, признавам. ...
  643  10 
Random works
: ??:??