ИнаКалина
532 results
  920  14 
Следите ми пътуват с автостоп
и тук-там пренощуват при надежда.
Семафори, траверси, расо, поп,
а утре щяло пак да е валежно.
Но ти се приготви за слънчев ден, ...
  943  16 
Върху гърба на тишината идвам,
сърцето ми е леко като бриз.
В косите си кое от теб да скрия??,
а ти мълчиш, мълчиш, мълчиш, мълчиш...
Не смея да разчупя тишината, ...
  802  12 
В пауново око върти земята
утробата на белоснежен сън.
Аз бях момиче, а сега съм вятър,
заплел мъглите си на кичест трън.
Не стана дума, а пък стана късно ...
  306  11 
Божигробска ръка с броеница
всеки ден ни скъсява платното.
Ти си гледай във твойта паница –
ароматните билки в сеното!...
Благодарност! – така ме накара ...
  892  16 
Начертах си прозорец с два ръба,
с две кафета с утайка от ръж,
всеки час беше кръгъл, двугърбен,
тръгнах – никъде, ти – изведнъж.
Бита, нощна сметана – небето, ...
  315  14 
  1149  31 
Понякога съм тънка като свещ,
от тези дето трудно се запалват.
Запалят ли се - капе лед от пещ
на късна зима, лепкаща и кална.
Тогава бях куршумена вода ...
  456  11  12 
Каталясах от службите делнични –
да разтъпквам житейската плява.
От горещия камък на мелница,
Господ нощни слънца не създава!
Върху твърдия одър на клада, ...
  357  11 
Ти си лъка
от думите пленен,
изпънат
от нарочените ми грешки
и може би ...
  315  12 
Разменихме си стъпки и жар
и пледирахме, че сме невръстни,
пренаехме животът зидар,
да зазида и кривите пръсти.
Аз съм сигурна – пази нишан ...
  387  10 
В бална рокля и стара карета,
побеляла от зимните рози,
аз залагам сърце за морето,
но брегът накъде ли ме вози?
За любов е оставено място, ...
  384 
Тъй както си дошъл без нищо – гол,
такъв и втора дата те намира.
Прокиснал е вкусът на хляб и сол
от ви́но. Вятърът е топла диря.
От дирята откраднах щипка прах ...
  487  10  12 
Обичам си римушките,
за вас оставям пушките
да стреляте по тях, но за беля:
и мерникът изкри́вен е,
героят ми наивен е, ...
  449  13 
И за безкрилите щом иде реч-
за птиците, които не гнездят,
над вярата, когато падне меч
отсечени крилата им летят!
Как бурята от слънце да ги спре ...
  469 
Преплувам ли в очите ти студа,
измия ли на залеза лицето,
какво да искам, всичко си си дал –
безцеремонно, ценно, незаето.
Не беше сън, небето нощ рида́, ...
  360 
Докарах ти отново главоболие,
но ти не бързай, закъсней със зимата.
И аз не исках новини и молих те,
един през друг да не говорим тримата.
Той винаги неканен идва, спорим ли, ...
  1050 
Подгънеш коляно, гредата улучиш,
от пръстите става юмрук!
Закана ли? Не! Така си научена –
да бъдеш корава напук.
Щом мислиш, че можеш - със сигурност можеш! ...
  503  11  11 
През зимата
Не е бяло. Нито достатъчно шоколадово.
Студено е. И топло.
Там, където кръвта е моят цвят.
А небето е твоето око. ...
  620  11 
Под шума́ на листата
заровихме стъпките,
под дъждовната шатра
на есенни станове.
Зреят лилии бели, ...
  473  11 
Слушай, да ти кажем, мойто положение:
в гърлото ме стяга тройно напрежение.
Гледам и не виждам... сто светулки кацат.
Бас! Половината са дошли от Враца!
Могат и летят си, никой не ги спира, ...
  749  20 
Два тиквени ластуна мед наливат,
полюшва паякът бохем хамак,
а въглен от стърни́щето на нива
догаря в чашката на пламнал мак.
Мъхът е с кисел вкус на дюла дъ́хава. ...
  629  11  16 
Събудих се на босо. Пусто бързане.
Защо ми е чадър... от мен вали.
До шепот е душата ми претърсена,
претръпна търпеливо да боли.
Внимавай, че в небето синьо менче ...
  715  11 
Уж казахме си всичко, пак остана
за тишината между два живота.
Пиши, ще го преглътна като стана.
Костилка ми заседна от компота,
от вишната на пролетните чувства. ...
  1009  10  17 
Не го намирам в късното ми лято,
когато пеперудите заспиват,
но пак съм жадна, вече е посято,
ожънато, раздадено, изпито.
Надничам крадешком зад скъсан облак: ...
  1148  19  32 
Поръчах си да пия тишина
и двеста грама пълномаслен залез.
Поръчах още: режеща луна,
два пръста залив с бриз, но неовалян.
Погледна ме – поръчах и за теб. ...
  1551  10  14 
- Две кашкавалки и една боза!
- На млякото защо се мръщиш?
- Защото ми мирише на коза,
... от нивата – направо в къщи!
- На баницата пък какво и́ има? ...
  756  18 
Опитвам близо да застана
съвсем до тротоара грапав.
На паяжина в дъждобрана,
стои си слънцето на капки.
Попило синьо от росата ...
  606 
Крилете ми дали ще пуснат корен
в незримото й някъде напред?
Разчоплям темата, въпросът – спорен,
добре ли бях или не съм наред?!
Нагазих бла́тото любовно, много! ...
  1271  22 
Ти искаш за любов да ти напиша?
Тя е кралицата на двойни роли:
с развалини играе в Могадишу
или звездите ва́ди ги от гьола!
Светът ли, тоест винаги сме ние! ...
  1796  12  33 
На рамото ми премижа́ калинка.
Събира полет в полъх от дъха́.
В косите есента премята бримка.
Води ме моля те, накрай света!
Където птиците ...
  840  10  19 
От вятъра уших си шорти,
от облаче – буфан ръкав!
Дъждът, не щеш ли, ме изпорти.
Помля́ ме – луд и въртоглав!
С целувки по́чна ме на капки, ...
  961  10  13 
Точката ми падна от полата –
няма да се връщам да я взема!
(и без друго точка е Земята!)
Гледай я Луната – с диадема,
кипри си смокиновите устни! ...
  1664 
В Луната влез... на чупката да седнем!
Брадичката подпрях си на коляно.
Под ментата са първите ми седем –
мохито се брои по преживяно!
Садя́ целувки – нищо! Никне плява ...
  770  10  10 
Млечна дундеста Луна
на нощта кросното стяга.
Най-накрая – хладина!
Аз ще дойда, ти си лягай!
Искам да подишам злак ...
  1257  12  14 
Дали на кок или на плитка, в косите си звездите носиш
и лудостта във тебе митка - за нищо няма да се косиш! :)
Щом сгазиш лука без сандали, плети чорапи да ти мине.
Пляс-пляс въртете се педали - това е самодисциплина!
Дъгата нека да си свети, ти чаткай с новите чорапи ...
  771  10 
Разтворих аспирин на морна вечер.
В очите – плувнали пожари.
Да, су́шав юлски ден и крак повлече,
та вятърът я доожари.
Луната пе́ри се. Мурафетлийски ...
  651 
Всеки ден е като паяк, кротичко тъче платно.
Дъжд Луната му избая, нося му сапун – Дано,
с лютото да се изплаче! Тротоар е този свят:
в ъгъла заспа сираче... най-накрая – неопят.
Всяка нощ е като квачка, люпи мрак и самота: ...
  807  13 
На припек срещу слънцето или с обърнат към живота гръб,
държал се на каишката, изтъркала се до самия ръб
с един пирон, (забравил си годините, с прическа тип ръжда,
без формите за монокини, рисувани за сесия в дъжда),
до сянката изкудкудякала, или на спънат калдаръм, ...
  717  16 
Защо и за кого е този спомен,
ако не мога утре да те срещна?!
Съдбите ни са кучета бездомни
оръфани до кокал – твърде грешни!!
Обратното на „грешност“ идва нощем, ...
  760  12  16 
Random works
: ??:??