iverado
75 results
Чувства есенно пъстри се ронят.
Носталгично се спуска мъгла.
Куп листа закачливо се гонят.
Скъпа есен, добре си дошла!
Все така пъстроцветна и зряла, ...
  673 
По пътека вървя, тук за мен непозната,
между къщи отдавна забравени.
Идва есен и всичко се къпе в позлата.
Само спомени има оставени.
Стъпвам тихо и слушам. Всеки двор ми нашепва ...
  462 
Обичам те, Българийо – похулвана, отричана,
разкъсвана, ограбвана от чужди и от свои!
Посрамвана, обиждана и как ли не наричана,
но знаеща да ражда във трудности герои.
Обичам те, омайнице – рисувана, възпявана, ...
  1307 
Едно сърце, а как да побере
във себе си любов и отчуждение?
Отвън борби, отвътре страхове.
Туптежна страст за обич и спасение.
Едно сърце, за радост и за мъка, ...
  589 
Като обрулени от вятъра листа
полека капят дните преброени.
Откъснат спомен, скършена мечта,
несбъднат миг във опит за летене.
Копнежен полъх с дъхави послания ...
  589  13 
Не живеем ли толкова бързо и сложно?
Не пилеем ли сили в нечовешки борби?
В този свят на разруха дали е възможно
да усетим душата как от болка крещи.
Изнурена до дъно. Окована в лъжи. ...
  623 
Различни на цвят са мечтите на всеки –
копнежът за святост, гладът за любов.
Изпъстрени с трудност житейски пътеки
в променлив живот от щастлив до суров.
Доброто, изглежда, е в ярка окраска ...
  540 
Гладът за любов ни изгаря отвътре.
Любов да получим. Любов да дадем.
Копнежът за нежност от днес, не от утре,
задвижва живота в нестихващ подем.
Любов не за власт, за пари и за слава, ...
  586 
Сподавен стон. Преглътната сълза.
Изстрадана молитва за прощение.
Виновност. Срам. Наведена глава
в очакване на страшно обвинение.
Минута... две. Пресъхнала уста ...
  599 
Да можеше светът да е в ръцете на разумните,
на хора с чувства и със интелект.
По-лесно ще понасяме безумните,
такива с умствен, не с физически дефект.
Да можеше светът да е в ръцете на красивите, ...
  480 
Потърсих Те, Господи...
сред тътена на мощни водопади,
сред вятъра над бурните вълни,
сред ритъма на морските каскади,
в прибоя на крайбрежните води, ...
  843 
Когато студ скове ми сетивата
не от развихрен северен циклон.
Когато мрак покрие ми душата.
Когато нямам глас дори за стон.
Когато спускат се сълзи – потоци ...
  536 
И какво е животът? Кратък миг от безкрая.
Нежен полъх на вятър минал тайно в нощта.
Като пролетно цвете, днес уханно мечтая.
Утре есенно жълта – прегоряла трева.
За какво е животът? Шепа дни на забрава. ...
  511 
Всеки има мечта. Има звезден копнеж.
Страстно търси любов и успех ден след ден.
Някой пада в едно, в друго има летеж.
Гони някаква цел и върви устремен.
Знам, че мъдър човек не без смисъл е казал, ...
  420 
Полудяхме ли всички за власт, за пари?
За надмощие, сила и още какво?
А животът безмилостно в кръг се върти.
Някой пита ли всъщност, защо?
Полудяхме ли в търсене на земни блага? ...
  1661  10 
Сънувах небето – къс синя безбрежност.
Протегнах ръка да докосна звездите.
Вълнуващ момент на прочувствена нежност.
Безкрая над мен припозна ми очите
и в тях се разля като приказна вечност. ...
  460 
Поспрях за миг и някъде в безкрая
отекна песен на една душа.
Заслушах се в среднощната омая
и тихо заповтарях песента.
Красиви думи, нежни обещания ...
  450 
Артисти сме. Животът е пиеса,
а ние главнодействащи лица.
Един играе роля на принцеса,
а друг приема образ на слуга.
С годините сюжетът се променя – ...
  533 
Малки капки паднаха от небесата.
С погледа си проследих ги и съзрях:
като утринна роса покриха те тревата,
други в шепата си ги побрах.
Плисна дъжд и сякаш чудо стана. ...
  862 
Какво делим под общото небе?
Не сме ли всички Божии творения?
В гонитба да открием светове,
намираме все същите съмнения.
В копнеж да надделеем с мисълта, ...
  477 
Не се нуждая от логично обяснение
как точно е възникнал този свят.
Аз вярвам в онзи миг на сътворение
и Авторът не ми е непознат.
Не знам как Той прострял е небесата, ...
  428 
Вземи от мойта топлина и с този огън
възпламени сърцето си студено.
Кажи"– Обичам те", наместо "– Сбогом".
Извикай гласно всичко спотаено.
Животът е един, а любовта – безкрайна. ...
  543 
За малко спри и погледни назад.
Не е ли миг живяното до тука.
Живот, като на празничен парад,
примесен от емоции и скука.
Живот, като диханието кратък, ...
  510 
Докосни ме. Дори да е само веднъж,
ще ме стопли през дългите нощи.
Като жадна земя, напоена след дъжд,
ще поискам, ще моля за... още.
Утоли моя вътрешен, огнен копнеж. ...
  562 
Аз съм миналото. Бъдеще си ти.
Но във настоящето сега сме двама.
Ти се учиш още да летиш.
Аз отдавна знам, че съм голяма
да летя със хиляди мечти ...
  479 
Аз чувам музика, облечена във нежност.
Усещам допир, пълен с топлина.
С очи обхождам цялата безбрежност
и търся пак онази светлина.
Отпивам глътка въздух и долавям ...
  704 
Какво са годините? Някаква сума
събрала и тъжни, и радостни дни.
Не може дори и прецизната гума
и ред да изтрие. Остават следи,
които показват живота реален - ...
  563 
Поглеждам небето – безрадостно, сиво.
Природата тъне в безцветна мъгла.
Денят ме притиска и страшно, и диво.
Изпадам в бездънна печал и тъга.
Да, всъщност това е житейското бреме. ...
  488 
Не си отивай никога, любов.
Намерих те и здраво те прегърнах.
Дали дочух случайно твоя зов
или нарочно някъде те зърнах?
Не си отивай, ако през деня ...
  731 
Ако погледна изгрева, когато
едва пробива мрака на нощта.
И видя птици, подредени в ято,
когато се завръщат у дома.
Ако загледам цветето красиво, ...
  525 
Като напукана пръст от безводие,
като пустееща, тъжна земя,
като сезон, ощетен в плодородие,
като слепец, закопнял светлина,
като море, замечтано за лятото, ...
  426 
Все търся себе си! Не знам ще се открия ли?
В детето, което немирно на двора играе.
В момичето с поруменели от слънце страни
или в жената, която отново мечтае.
Ще се открия ли? В ято чайки над любимия град. ...
  622 
Един груб кръст. Лъжливо обвинение.
Една присъда. Жертвата светец.
Жестока смърт, но славно възкресение.
Могъща сила на един Творец.
Невинна кръв, която ни спасява. ...
  536 
Обичам тишината на нощта,
безкрайната пътека на луната,
разкъсващата мрака светлина,
разпукването нежно на зората,
шума на вятър в пръснати листа, ...
  404 
Животът на Господ клонеше към края.
Смъртта Го погледна очи във очи.
Неравен и кървав бе пътят към рая,
по който Исус вдигна кръст да върви.
"– Разпни Го!"– крещеше тълпата отсреща ...
  460 
Random works
: ??:??