kaziyka
100 results
Бледи доспехи
проблясват -
последната битка
застина на устните.
Не си струва ...
  599 
Не бях единствена,
затова първа
си тръгвах.
Всеки ме питаше
защо съм сама... ...
  590 
Една цигулка
простена в мрака.
Струните почувстваха
жарта,
която разгоря ...
  1382 
Млечно-сивото кълбо по
Божиите индигови Длани
се спука като стъкло
и се разпиля в жарта...
на човешките рани. ...
  721 
Малко преди полунощ
ми се счупи обувката,
докато тичах
да търся доверие
в лоното на ледена нощ. ...
  1281  12 
Не чувам
до болка усилени думи.
Тъгата ми беше стряха
и хора по улици -
карат се. ...
  649 
Тръгвам си като
залеза,
очаквана...
и в червено.
Душата ми - ...
  700 
Чакането ме покрива
с напрежение.
Казват: "Времето лекува",
но за мене време
значи също и порутените къщи. ...
  760 
Хлипаща,
с торбички под очите -
тя, моята надежда
тичаше
по пролетни поля. ...
  1089 
Върнах си всичките заеми,
а ти искаш и мене да вземеш
от лихвите в папката "Вчера" -
там кънтят единствено...
празните ми молитвени клетви. ...
  632 
Тежи ми най-много въздуха,
когато я пъдя...
свободата ми!
Но е толкова глуха
и се задавям с писъци. ...
  555 
Дали бяха хубави,
докато плачех...
очите ми!
Или сега
са само сух, напукан ...
  682 
Не ми е нужна
свободата ми!
Когато са изпити
силите от пътя,
под прашен въздух ...
  738 
Вървя през град,
просмукан със цигарен дим.
Нощта ми пак,
изгонена от скрина на деня,
се спуска плахо, ...
  580 
С бясна нежност,
с излекуван кикот...
в очите -
така ме намираш
в твоята стая, ...
  694 
Още ми е трудно...
да мечтая.
Кафето е...
преднамерено горчиво,
като аромата на страха, ...
  719 
Опитах се да гледам
оптимизма в очите,
но очите му бяха...
изтрити,
сякаш от възглавниците... ...
  567 
Кратки, глухи писъци,
обляни в слънчевото време.
Сълзите се превръщат
... в свитъци,
които никой няма ...
  587 
Мечтаеш за живот,
за който нищо не знаеш!
Отсреща ти намигва от
... огледалото...
оная, която искаш да бъдеш. ...
  852 
Чистото небе
и само вятър,
тананикащ мелодия.
Не прилича на зима!
По езерото тича блясък - ...
  784 
Сенките ми казват повече -
особено твоята,
когато си тръгваш,
дъхът ти сякаш плаче.
И вместо тебе, ...
  743 
Най-добър приятел ми е изгревът,
когато идва към 6 сутринта
и се събужда в мене скитникът
с чаша кафе, ароматно, в ръка!
А се прозяваме двамата мудно, ...
  558 
Съвсем тихо
часовникът отброява минути,
лятото отлита плахо-
кула от мечти бавно ще се срути
...а мечти имаше много! ...
  552 
Когато дъждът се посипе
по изморената потна земя
и студът почне да щипе
бузите нейни - на радостта,
тогава глухо потръпват ...
  1169 
Стичат се капки
от старата чешма.
Надежда, разделена на хапки
от вчерашна трапеза.
Вчера беше отдавна, ...
  563 
Под студени лъчи
на розово слънце
хората зъзнат,
а розовото мълчи.
Любовта е едно зрънце ...
  598 
Продънено корито,
ама изплуваме...
Животът е сито,
не с хора,
а с човечета! ...
  811 
Луната - горда и могъща,
аз - свита и безпомощна.
Слушаме...
трополящи сенки по терасите -
все така сънливи и немощни. ...
  860 
Сякаш заробени,
млади,
а така изморени
...луните,слънцата
се гонят ...
  561 
Ако досега всеки
е късал по страница
от моите,
от мене
и я е разпилял по пътеки, ...
  1259 
И капе гордост
от онези силните,
извисените...
без срок на годност.
Да чакам ли? ...
  1205 
Подминавайки нищото,
се чувствам невзрачна
Без допир с героичното
облак залязва
над руините с миризма ...
  542 
След изветрели сълзи
нахлува студ в очите.
Сенки тихи от минало
се блъскат в днешното,
в дните... ...
  851 
Ще се видим пак някога,
може би все там...
и ще сме някакви
Ще се чува... шум сам -
най-новата музика ...
  928 
Небето днес иска да плаче.
За всичко, за всички, обаче
знам, някой ще изгрее пред мен,
ще е топло, ще е сухо в
дъждовния ден. ...
  865 
Не го прави...
тя не го заслужава!
В нощта блести,
навярно мисли,
че те притежава ...
  626 
Свита в ъгъла,
като гладуващо кученце,
което сънува есенни сънища
и в съня си скимти
Сега и тогава-различни пътища, ...
  626 
В крилата на бурята
цинично се сгушва желание
и онази вулгарно-другата
в ръцете му се превръща в стенание
Небето мрази пурпурните мъгли, ...
  799 
Небето сякаш пада
и ме обгръща с индиго...
Греховете изгарят на синя клада,
непорочното боли непоносимо
Нощите стават студени, ...
  521 
Все се чувстваме затворени
в свят,
в който все нещо се чупи.
Загубим ли нещо,
сме като отровени, ...
  864 
Random works
: ??:??