laramaylin
1,436 results
Ех, тези наши синове...
Обичаме ги прекомерно -
единствените богове
във нашето небе вечерно.
Прощаваме им сто вини. ...
  5624 
Вятърът на флейта свири
из поляни, по баири.
Нощем тайно и умело
свири на виолончело.
Сребърната му цигулка ...
  361 
Търся си парченца лято
под окапалата шума.
Спори с някого мъглата.
Облаци се карат шумно.
Светлината се процежда ...
  365 
Чудотворецо, спаси ни!
Вярваме във чудеса.
Дай ни път и отвори ни
съкровени небеса.
Научи ни да се молим - ...
  374 
На Петя Дубарова
Едно момиче слънчево и топло
ни прави крехки, весели вълшебства.
И светва кротко доброта наоколо.
Завръщаме се в синьото си детство. ...
  511 
Всичко ми е безразлично.
Даже чувствата ти вече.
Не, не го приемай лично...
Просто времето изтече -
влюбеното, лудо време - ...
  892  17 
На последния топъл есенен ден
Днес всичко е различно. Пее.
Небето лъскаво - сатен.
И слънцето различно грее
в последния прекрасен ден. ...
  394 
На Богдана
С теб съм. И ти давам сили.
Винаги, щом са ти нужни.
В твоята душа вали ли,
моята е също тъжна. ...
  433 
На сина ми
Видях ги. Голям и малък човек.
Ръка за ръка се разхождаха двама.
А пътят им беше и лесен и лек.
И малкият каза : " Да тичаме, мамо!" ...
  437 
Опитваме се "над нещата"
да се издигнем безуспешно.
Притиска ни с крило тъгата
и ангели сме, ала грешни.
Препускаме си "през нещата" ...
  417 
Така геройски кукурига,
че да го чуе даже глух.
Със него утрото пристига,
събужда се и моят слух.
Изпъчил гордо на стобора ...
  352 
Гората е облечена клошарски -
с широки и раздърпани поли
със много кръпки шарени, хипарски -
до жълтото червеното гори.
Полето е самотно без житата, ...
  560 
Няма я къщата. И няма минало.
Гледа с око укорително яма.
И с нас е същото. Вчера ни имало,
а днес, уви, вече ни няма.
Остават мислите. И тихи спомени ...
  374 
„Харесвам как косата ти минава край ушите”
Смиф (Валентин Евстатиев)
На сина ми
Харесвам как отмяташ оня кичур,
немирно разпилял се по челòто. ...
  678 
Най-прекрасна! И двайсетгодишна.
С бяла рокля на сини цветя.
От любов той не смее да диша.
Всички мисли открадна му тя.
Знойна хубост на трийсетгодишна. ...
  620 
От утре започва световната седмица,
посветена на добрите дела
Какво добро направи днес?
Прошепна ли най-мила дума
на някой просяк без адрес, ...
  1600 
Когато тръгнеш, затвори вратата.
Не я оставяй като паст да зее.
Недей – да не избяга самотата,
дори без нея трудно се живее.
И вятърът внезапно да не влезе. ...
  606 
Някой ми каза: „Красива жена!”
„На 50 ли?”, засмях се.
„Зле е с очите, но няма вина...”
мислех си и двоумях се...
Все ми се искаше някак си... (Да, ...
  437 
Защо му казват "циганското лято"?
Дали защото бедно е, неуко?
Или защото стопля ни сърцата -
на слънцето за нищо не му пука?
Усмихва ни се "циганското лято". ...
  398 
„Тъгата прави костите чупливи”
Георги Господинов ”Физика на тъгата”
Тъгата – капчици катран в сърцето –
оглозгва го като бездомно куче.
Раздира ни, зачерква ни небето. ...
  659 
„По-добре да остаряваме като катедрали,
а не като цървули” Момо Капор
Кой ще държи ръката ми, когато остарея
и ще ме води бавно през този шумен свят?
Косите ми ще милва, макар и побелели ...
  444 
Детенце намери старинна парица
във прашния бабин, тайнствен долап
и стисна я в своята малка ръчица.
Със нея реши да си купи бял хляб,
че вечно горчеше му хлябът им чер. ...
  336 
Докато още имам сетива
за твоята любов, люби ме, мили.
Бъди ти влюбен лък, аз – тетива,
оставяй ме задъхана, без сили!
Изследвай всяка гънка и екстаз ...
  1039 
Един човек в тролея си говори.
На себе си шепти най-нежни думи.
Със собствените дяволи заспорил,
не иска да изглежда много умен.
Прогонил с пръчка нейде самотата, ...
  608 
Една секунда все не ми достига.
Тролеят под носа ми заминава.
Купуват преди мен последна книга.
В последния момент сама оставам.
А щастието тихо си отива ...
  621 
Пролетта е девица,
непознаваща грях.
Има глас като птица,
като ручейче смях.
Лятото е невеста - ...
  380 
Подарете ми ден, в който всички са равни.
Няма болести, суша, войни.
Любовта над света възцарява се бавно
и зелена надежда гори.
Завистта е дълбоко, навеки заспала. ...
  433 
Тя е красива. Такава една -
със топло, златисто сияние,
с прекрасни: глава, рамена, колена -
забележими от разстояние.
Добра е. Спокойна. Гальовна дори. ...
  456 
1
Жените над четирийсет се подмладяват
със сенки, със червило, с фон дьо тен.
Те оптимистки са – не се предават.
Не вярват – старостта е просто ген. ...
  457 
Без спирачки искам да живея
и на сто процента диво, лудо.
Грешна ли съм - в миг да онемея.
Праведна ли съм - да сторя чудо.
Да летя и да крещя от радост, ...
  442 
Лилàва есенна тъга
в очите кротки на полето.
Танцьорки сякаш от Дега.
Усмивка тиха на лицето
на Есента. Без стон и звук. ...
  581 
Заглавието е взаимствано от пиеса
Прошепнах в ухото на вятъра думата "сбогом".
Дали ще я вейне до теб, няма как да узная.
Изпратих прощално писмо по луна еднорога.
Дано го получиш, когато огрее тя твоята стая. ...
  451 
Нека да си имаме с тебе малка тайна.
Нека да е думичка кратка и случайна -
като зрънце проста, като цвете жива,
само наша думичка, бяла и красива.
Тя да ни отваря всички трудни двери. ...
  467 
Имало е смях и болка.
Нямало - сълзù и радост,
грешки (е, какво пък толкова!)
в необмислената младост.
Имало е обич, ревност. ...
  457 
Идея и заглавие от :
Благодаря!
Как тихо стъпва Есента.
Печална е като вдовица.
Ни звук, ни стон от песента ...
  457 
Заглавие и идея - от Скорпиънс
Изпрати ми ангел – да ме пази,
да ме чака и да ме обича.
Да отблъсква подлости, омрази,
само светли чувства да привлича. ...
  564 
Във стъпките на Лятото внимателно се вглежда
Септември и небрежно си свирука.
Очите му са сиви от несбъднати надежди,
глъсът му по е чист от камертона на капчука.
Преметнал е износено, с протрити лакти яке, ...
  434 
Дрехите не ми говорят
и не искат да ги нося.
Гребенът с косите спори -
имал някакви въпроси.
Телевизорът нехае ...
  427 
Разплаках думите. И те ми се разсърдиха.
Поникнаха от листа зли и кървави,
като река потекоха по нищото,
обледениха съчките в огнището.
Назряваха болезнени, безсмислени, ...
  406 
Времето люлее се сънливо
по стрехùте на старинни къщи.
А по калдъръмите свенливо
спомени пристъпят и ме връщат
към далечен мирис на смокини, ...
  509 
Random works
: ??:??