natiii
377 results
Прегръдка нежна на брега,
очите впити в синевата
и гали пристана върха,
прокарал вени през скалата.
Красиво утро, въздух чист, ...
  319 
Така ми липсваш,татко,
а болката не спира
и в спомените сладко
душата се простира.
Опитвам се да върна ...
  287 
Обичай всяко свое сетиво
и скрито късче от душата твоя.
Обичай и наивно, и добро
и тръпка от любов, и рана своя.
Приемай се такъв, какъвто си - ...
  327 
Юлско утро, летен топъл бриз
и надежда в новото начало.
В календара първи юлски лист
и сърце тъй волно затуптяло.
Поглед вперен в първи слънчев лъч, ...
  326 
Чистилището дава втори шанс
да осъзнаем и да се покаем.
Понякога подава ни аванс
и време, спомена да разгадаем.
Чистилището връща ни назад ...
  288 
Дребните душици жалки
искат постове - слушалки
и си мислят, че разбират,
като злобата простират.
Търсят временна наслада, ...
  346 
Жетварка сърпа захваща,
глава със вяра
поклаща.
Ръкойка първа прерязва
и с почит притча разказва. ...
  278 
Ръцете помнят всяка топлина,
докосвала свенливата им кожа
и всяка незасъхнала следа
от кървавото острие на ножа.
В постелята на звездните мечти ...
  292 
На Видовден небето се разтваря,
земята коленичила ридае.
Пристъпва на съдбата господарят,
присъдата за нас да завещае.
На всеки отредено е по нещо, ...
  285 
Когато нещо си отива,
не се опитвай да го спреш.
Усмивка нова те залива
и чака да я избереш.
Отива си пресъхнал извор, ...
  401 
Най-страшно е, когато си сломен
и сринат от най-близките си хора.
С обида и сълза си съкрушен,
захвърлен кат' ненужна вещ на двора.
Разбираш, че раздавал си любов, ...
  334 
На детството в очите погледни,
преди да тръгнеш с утринното слънце
и вярата в съдбата запази,
с надеждата на мъничкото зрънце.
На детството с ръцете прегърни ...
  291 
Грешим, рушим, презираме и мразим,
загърбваме покорство, доброта.
На истината спомените газим
и чакаме фалшива свобода.
Прекършваме стеблото на живота ...
  477 
Мълчи душата в ъгъла стаена,
с измъчени от треската очи.
И знае, че макар несподелена
една любов извира и сълзи.
Не иска да се рее с ветровете ...
  359 
На хората показа правотата
и Дявола дори го съжали,
с любов изпрати вяра на земята,
за всички справедливост възкреси.
Бог не изрече укор към човека ...
  368 
Селото, в което съм родена
и поела глътката живот,
е за мен единствена Вселена
и неповторим подслон и брод.
Селото на детството ми свидно, ...
  415 
Животът не е просто колело,
а стръмен лабиринт от непокорство.
И няма да е пристан и легло,
ако не го живееш със достойнство.
Не ще отвори огнени врати ...
  322 
Завистта не може да мълчи,
тихо се прокрадва по стените.
Сгърчените ѝ и зли очи
чакат жадно да заспят звездите.
Никога не може да прости ...
  361 
Мъдрост е, когато си приел
истинските стъпки във живота,
и когато кротко си превзел
стълбите към стръмната Голгота.
Мъдрост е, когато си открил ...
  330 
Хората приличат на цветята,
някои търсят сянка, други - пек.
За едни е важна красотата,
а за други - пътят да е лек.
Някои са крехки и красиви, ...
  617 
Да кажеш извинявай не е трудно,
но егото си трябва да сведеш,
да пазиш откровението будно
и другия с душа да разбереш.
Да приземиш фалшивата фасада, ...
  276 
На хорските прищевки не робувай
и слуховете превъзмогвай с чест.
Когато друг скърби не тържествувай,
съпреживявай всяка тежка вест.
На хорската трапеза не присядай, ...
  323 
Ще заспя в прегръдката на вятъра,
за да се докосна до звездите,
а душата ще плени спектакъла,
претворил реалност от мечтите.
Ще се сгуша в облака на тайните, ...
  326 
От една шега нелепа
тръгна болката проклета.
Всичко стана ненадейно
и отчасти лицемерно.
От игра на телефона ...
  333 
Приспах разголените мисли,
привидно ласкавия ден,
а самотата се замисли
за фалша от деня роден.
Пречупи залезът небето ...
  340 
Тръгнала на бал Марийка,
гримосана кат чалгийка.
Стъпвала яваш, напето
и въртяла си вратлето.
Всички хора да я гледат, ...
  363 
Пробуждах се и силна, и сломена,
и с весели, и с вехнещи очи.
Заспивах и щастлива, и ранена,
но винаги с нестихващи мечти.
Обичах и сърдечно, и привидно, ...
  301 
Научим ли сърцето да прощава,
а устните да сдържат яростта,
душата безвъзвратно завещава,
да не политнем нивга в пропастта.
Научим ли ръката да подава, ...
  365 
На този свят дошли сме от любов
и за любов сме земна сътворени.
Създадени сме с божий благослов
и мигове щастливо споделени.
Дошли сме, за да търсим своя път ...
  402 
Случайности в живота няма
и всяка стъпка е завой -
дали към слънчева поляна
или към морския прибой.
Не са случайни чудесата ...
  655 
Жената е и нежна, и сурова,
и истинска, и с маска на лице.
Тя носи и блаженство, и отрова
в голямото пулсиращо сърце.
Жената е и вярна, и невярна, ...
  670 
Пролетните слънчеви лъчи
съживяват земните одежди,
вятърът притихва и мълчи
в чест на непресъхнали надежди.
Пъпките разлистват рамене ...
  377 
Марта здраве ни предрича,
истински ни тя обича.
Късмет верен ни зарича
и на вяра ни обрича.
Да подаваме ръка ...
  364 
От всеки взех по нещо в сърцето
и дадох по нещо от мен.
Дори да звучи тъй нелепо
прозрях всеки поглед и ден.
Пресявах отпор и сърдечност, ...
  325 
Останете в България, млади надежди,
раздайте таланта на родна земя!
Достойнство не идва с красиви одежди,
а в тръпка от стисната с обич ръка.
Посейте сърцето си в родни простори, ...
  446 
Не искай всичко от живота,
а само босата мечта.
Не ставай роб на суетата,
прегръщай малките неща.
Когато утрото настъпва, ...
  717 
Ти хората не категоризирай
и думите претегляй на везна.
Човешкото достойнство не презирай
и не руши издигната стена.
Не си мисли, че само ти си важен ...
  350 
Няма съвършенство в този свят.
Може би във другия ще има?!
Но не чакай приказен палат,
може би и там вилнее зима.
Няма красота без чест и труд ...
  322 
Съдбата ни прегръща и ранява.
Загърбва ни или ни дава знак.
Понякога спокойно ни прощава,
друг път ни чака на отсрещен бряг.
Затваря ни врати и хоризонти ...
  630 
Пази се от неблагодарни хора,
които скришом ти подлагат крак.
Те дишат от ядрото на раздора,
у всекиго отсреща търсят враг.
Пази се от усмивката с отрова, ...
  263 
Random works
: ??:??