natiii
377 results
Омразата не се всели в душите,
разделяме се с чувства най-добри
и ще запазим спомена за дните,
в които неразделни сме били.
Разводът не прекърши в нас доброто, ...
  1419  20 
Окови тежки, стегнали нозете,
кънтят във тишината на нощта,
в молитва са протегнати ръцете
и нижат се безмълвните слова.
Затворникът молитвата изрича, ...
  1186  16 
Загасва и последната надежда,
родена от безкрайната тъга
и тъмнина душата ми повежда,
за да се срещне с твоята душа.
За първи път обичам тъмнината, ...
  1246  21 
Не се измъчвай и не се наказвай,
не изтезавай бедната душа!
Вина в очите сини не показвай
и не мълви поредната лъжа!
Не ме щади от болка и обида, ...
  710  17 
Лежиш безжизнен в болничната стая,
а вярваше в доброто в този свят,
предчувстваше, че наближава края
на тайнствения дяволски палат.
Но дяволът коварно те премаза, ...
  961  18 
Защо са тази завист и коварство?
Защо са злобата и ревността?
Нали градим човешкото си царство,
за да отпиваме от радостта.
Нима не осъзнаваме, че всеки ...
  963  17 
Денят заспива в нощната прегръдка,
щастлив, че с много радост е дарен.
Луната го обгръща със милувка
и го приспива с глас благословен.
Звездите топлят меката постеля, ...
  1146  28 
Една любов излита през комина,
разперила безпомощно крила.
Напуска остарялата камина
и се превръща в есенна мъгла.
Разхожда се сама по тротоара ...
  853  20 
От баба Марта ден си избери,
дано усмихнат той да те посрещне
и да се сбъднат всичките мечти,
годината от щастие да блесне!
Че Марта е жена, събрала всички ...
  866  12 
Да можех да изтръгна ревността,
терзаеща душата ти смутена
и да я хвърля нейде в пропастта -
издигната от бездна разярена!
Да залича завинаги страха ...
  915  16 
Оголена душата ми се скита
и търси пристана на любовта,
към изгрева уверено полита
и моли да и върне радостта.
Лъчите я обличат в златна роба ...
  840  20 
Отчупи от сърцето ми частица,
отвори и закрачи мълчешком,
а то простена - в миг ранена птица -
очакващо надежда крадешком.
А как жадуваше да те настигне ...
  1413  22 
Назад във времето сънят ме връща
и спомените оживяват пак.
Не искам утрото да се завръща -
сама да чакам утрешния влак.
Не искам да си спомен, а реалност, ...
  935  17 
Изплува и отново се потапя
душата ми в студената река,
а ледовете слънцето разтапя
с единствен лъч - протегната ръка.
Студът разтърсва немощното тяло ...
  794  12 
Пристъпи бавно и чаровно,
с усмивка грейнала в захлас.
Изрече словото любовно,
с треперещ и пресипнал глас.
Червена роза ми поднесе, ...
  818  13 
Къде си, мое мъничко детенце,
празнуваш ли рождения си ден?
И късаш ли поредното цветенце
от приказния рай благословен?
Тъгуваш ли за майчината ласка, ...
  1000  23 
Родината за него беше свята
и пътя си за нея извървя.
Макар че не дочака свободата,
в душата си отдавна я видя.
В замяна не очакваше награда, ...
  785  14 
Разкъсан между мен и нея,
притваряш със тъга очи
и търсиш тихата алея,
която да те приюти.
Да можеше да ни запазиш ...
  1347  21 
Когато съм се раждала, навярно
и зрънце е пропукало пръстта.
Огрявано от слънце лъчезарно -
несигурно подавало глава.
Затуй обичам пролетното слънце ...
  929  22 
Не ми е нужно вече огледало -
оглеждам се във сянката сега.
Душата ми е птиче ослепяло,
подхвъркащо безпомощно с тъга.
Осиротя сърцето от въздишки ...
  808  24 
Вървим в една посока устремени,
а самота в душите ни пълзи.
Изгубиха се дните ни засмени,
пресъхнаха любовните сълзи.
Говорим си, но вяло, безразлично, ...
  820  19 
Романтика и нежност ни залива
и трепетно притваряме очи.
Душата от вълнение прелива
в очакване на влюбени лъчи.
Цветя, сърца и чудни сувенири, ...
  850  10 
С космическа любов бяхме дарени,
горяхме в необятния пожар
и мислите ни бяха споделени,
телата се докосваха със жар.
Но завидя ни някой и предрече - ...
  711 
Една сълза отронва се безшумно
и плъзва се по ледената плът,
едно дете в стенание безумно
притиска разтуптялата се гръд.
Не може да приеме, че съдбата ...
  872  14 
Казино на живота
Прекрасна нощ се спуска над града
и светлини на приливи проблясват.
Сковава се като кристал леда,
пътеките като светулки блесват. ...
  895  14 
Приятелко, защо ми го отне,
защо погази святата ни клетва?
Сърцето му с лъжа защо превзе -
нима за мен сърцето ти не трепва?
А бяхме близки с теб, като сестри, ...
  926  12 
Изчезна плътското привличане,
изчезна привързаността.
Напразно беше туй заричане,
че ще те следвам до смъртта.
Заблуда в себе си таяла съм, ...
  855  12 
Обещай, че без мен ще живееш,
обещай, че без мен ще гориш!
Обещай, че без мен ще умееш
все така устремен да пламтиш!
Обещай ми, че няма да плачеш ...
  828  12 
Кога ще разбереш, че всичко свърши,
че изгоря любовният тефтер,
че пролетното цвете се прекърши,
затворено във тъмния килер?
Опитва се отново да поникне, ...
  760  10 
Деца нещастни на света родени,
жадуващи за малко топлина.
Деца от свободата си лишени,
сковани от бездънна празнина.
Деца невинни, тягостно израсли, ...
  836  10 
В живота с тебе много роли имах -
любовница, съпруга и жена.
И всеки образ от душа приемах,
за да запазя жива любовта.
В дома ни бях съпруга всеотдайна, ...
  1120  14 
Любимият учител бавно влиза,
поглежда към дъската със тъга.
Неволно мачка старата си риза,
а от очите му искри вина.
Последният учебен час започва, ...
  26688  17 
Живуркаме, а мислим, че живеем,
сънуваме, а мислим, че летим.
Презираме, а мислим, че милеем,
застиваме, а мислим, че горим.
Обичаме, а ревност ни разяжда, ...
  1020  10 
Един моряк във изгрева се взира
и със любов поглежда своя син,
а болката в душата го раздира
и гърлото посипва със пелин.
Несподелени мигове, години ...
  713 
Тъга! Вина! В ръката - револвер...
И мрак, сковал до болка тишината.
Проблясва светлинка на стар фенер
и сянка, отразена до вратата.
Едно сърце се бори със страха, ...
  900  12 
Любимите ми хора ме посрещат,
а във очите им блестят сълзи.
Навярно скритата тъга усещат
как тайничко по устните пълзи.
Опитвам се да скрия празнотата ...
  1388  10 
Прошка (посвещавам на татко послучай рождения му ден - 25.01.2008г.)
Прости ми, тате, времето, когато
измъчваха те грижите по мен!
Прости ми, тате, приказното лято,
в което имах миг несподелен! ...
  1144  12 
Обида
Отхвърлих го, тъй както го обикнах,
в душата си не можех да простя.
Със болката в сърцето някак свикнах -
от мен самата нещо отлетя. ...
  3049  10 
СЪДБА
Един бедняк по улицата крета
и с дъх притопля ледени ръце.
С надежда търси звездната пътека,
потрива пребледнялото лице. ...
  745 
Сбогуване с детството (на Мими, с обич!)
Порасна мойта мъничка принцеса
и се превърна в прелестна жена.
Прилежно сгъна детската завеса
и тайничко въздъхна със тъга. ...
  976  13 
Random works
: ??:??