nevestulka
109 results
Любовта е измислица на скучаещи поети.
А аз имам работа да върша – слънцето преваля.
Някой се прострелял в слепоочието заради Нея.
А аз от труд не мога и гърба си да изправя.
Любовта е приумица на славеи и щурци. ...
А аз имам работа да върша – слънцето преваля.
Някой се прострелял в слепоочието заради Нея.
А аз от труд не мога и гърба си да изправя.
Любовта е приумица на славеи и щурци. ...
587
1
1
И пръстите отчаяно удрят клавишите,
Не, това не е хармония, не е акорд.
Това е хаосът на един луд живот.
Не, пианото не обича сълзи.
И бледите пръсти преследват тоновете, ...
Не, това не е хармония, не е акорд.
Това е хаосът на един луд живот.
Не, пианото не обича сълзи.
И бледите пръсти преследват тоновете, ...
475
Говореха за мравките.
Навън бушуваше война.
Единият им син беше на фронта.
Другият някак се беше отървал.
Но те говореха за мравките. ...
Навън бушуваше война.
Единият им син беше на фронта.
Другият някак се беше отървал.
Но те говореха за мравките. ...
869
Погледни в очите ми –
Залезът се оглежда в тях.
В черното на зениците ми
Слънцето трепти и залязва.
Погледни в очите ми – ...
Залезът се оглежда в тях.
В черното на зениците ми
Слънцето трепти и залязва.
Погледни в очите ми – ...
457
Понякога гримът ми е размазан.
Надявам се никой да не забелязва.
Понякога падам и се търкалям.
Надявам се никой да не забелязва.
Знам, че е въпрос на време. ...
Надявам се никой да не забелязва.
Понякога падам и се търкалям.
Надявам се никой да не забелязва.
Знам, че е въпрос на време. ...
385
Ден като ден, пътя си извървях.
Отминах един уличен музикант.
Прескочих просяка на стъпалата.
Няколко гълъба се разхвърчаха.
Гладни ли бяха? Мен ли чакаха? ...
Отминах един уличен музикант.
Прескочих просяка на стъпалата.
Няколко гълъба се разхвърчаха.
Гладни ли бяха? Мен ли чакаха? ...
378
1
1
Направи ми една услуга, брате.
Знам, че искам от тебе много.
Но малко ли вино и сълзи изпихме
С тебе двамата на тая маса?
Отрежи ми ръката, брате. ...
Знам, че искам от тебе много.
Но малко ли вино и сълзи изпихме
С тебе двамата на тая маса?
Отрежи ми ръката, брате. ...
834
1
2
Танцувам сиртаки. Бавно премятам крак.
Завъртам тялото. Погледът – забит в земята.
Този дрезгав, плачещ глас, тази гръцка драма,
Преплитаща огнена страст с бездънна печал.
Танцувам сиртаки. Узото душата ми изгаря. ...
Завъртам тялото. Погледът – забит в земята.
Този дрезгав, плачещ глас, тази гръцка драма,
Преплитаща огнена страст с бездънна печал.
Танцувам сиртаки. Узото душата ми изгаря. ...
480
Хайде да играем на война!
Ще си ушия униформа,
Ще си закача сребърна звезда.
Ще тичам и ще се оглеждам –
Отвсякъде ме дебне врагът. ...
Ще си ушия униформа,
Ще си закача сребърна звезда.
Ще тичам и ще се оглеждам –
Отвсякъде ме дебне врагът. ...
396
Пиша ти в писмата, че ми е студено.
Че ми замръзват ръцете и краката.
Че камината сега не гори, а само тлее.
Че нищо вече не е като едно време.
Ти ми пишеш да си оплета вълнен шал. ...
Че ми замръзват ръцете и краката.
Че камината сега не гори, а само тлее.
Че нищо вече не е като едно време.
Ти ми пишеш да си оплета вълнен шал. ...
489
4
Ти ще ми построиш замък.
Ще се повъртя и ще изляза.
Твърде висок му е таванът.
И няма достатъчно светлина.
Ти ще ми направиш зимна градина, ...
Ще се повъртя и ще изляза.
Твърде висок му е таванът.
И няма достатъчно светлина.
Ти ще ми направиш зимна градина, ...
481
1
Нима есента е истинска есен,
Ако не мирише на тиква и кестени?
Ако не нижеш чушки и не сплиташ чесън?
Нима есента е есен, ако не се готвиш за зимата?
Нима есента е есен, ако не дими казанът за ракия? ...
Ако не мирише на тиква и кестени?
Ако не нижеш чушки и не сплиташ чесън?
Нима есента е есен, ако не се готвиш за зимата?
Нима есента е есен, ако не дими казанът за ракия? ...
400
Посегнах да те погаля,
Но ти ударих шамар.
Поисках да те целуна,
Но пак те разплаках.
Нима твърде груба е ръката ми? ...
Но ти ударих шамар.
Поисках да те целуна,
Но пак те разплаках.
Нима твърде груба е ръката ми? ...
430
3
Спал си под моста, било ти е студено.
А аз тука ти плетях вълнен шал.
Ял си корички, натопени в локвата.
А аз тука ти задушавах джолан.
Скитал си от град на град, бос и уморен. ...
А аз тука ти плетях вълнен шал.
Ял си корички, натопени в локвата.
А аз тука ти задушавах джолан.
Скитал си от град на град, бос и уморен. ...
710
1
3
Имаш вкус на теменужки.
И ме пристрастяваш.
Опитвам се да те поема
На малки глътки
И се задавям. ...
И ме пристрастяваш.
Опитвам се да те поема
На малки глътки
И се задавям. ...
1082
Дойдох при теб, море,
За да ти бъда скала.
Знам, ти нямаш нужда от мен.
Имаш брегове за подкопаване,
Имаш кораби за потопяване. ...
За да ти бъда скала.
Знам, ти нямаш нужда от мен.
Имаш брегове за подкопаване,
Имаш кораби за потопяване. ...
431
2
Понякога дърпам шалтера и съм сама.
Поглеждам навън – небето е синя печал.
Залезът е обагрил стъклата отсреща в лава,
Но скоро ще загине безмълвно и той
В очакване на поредното прераждане. ...
Поглеждам навън – небето е синя печал.
Залезът е обагрил стъклата отсреща в лава,
Но скоро ще загине безмълвно и той
В очакване на поредното прераждане. ...
478
Спуснаха въжето, примката се залюля.
Слънцето, и то кръгло като нея,
Провря се и в очите ми се заигра.
Отметнах палав кичур, разпилял се над челото.
Пристъпи палачът, не разменихме и поглед. ...
Слънцето, и то кръгло като нея,
Провря се и в очите ми се заигра.
Отметнах палав кичур, разпилял се над челото.
Пристъпи палачът, не разменихме и поглед. ...
385
1
Когато потропа на вратата ми
И насочи автомата срещу мен,
Подадох ти парче хляб
И изтрих потеклата сълза.
Не, ти не си мой син, ...
И насочи автомата срещу мен,
Подадох ти парче хляб
И изтрих потеклата сълза.
Не, ти не си мой син, ...
408
1
Десет котлета вода
Донесох от чешмата,
Излях ги в герана –
Дано прихване.
Сухият геран погълна ги ...
Донесох от чешмата,
Излях ги в герана –
Дано прихване.
Сухият геран погълна ги ...
906
2
3
Вретеното се върти, върти се лудо и не спира.
Гледам го, не отмествам поглед и ме хипнотизира.
Вретеното разказва истории от други времена.
Когато баба била е млада, а дядо – непокорен и пиян.
Вретеното превръща овчата вълна в тънка нишка. ...
Гледам го, не отмествам поглед и ме хипнотизира.
Вретеното разказва истории от други времена.
Когато баба била е млада, а дядо – непокорен и пиян.
Вретеното превръща овчата вълна в тънка нишка. ...
541
1
Лежа на тревата с отворени очи.
Лешоядът над мен бавно кръжи.
Ще почакаш още малко, приятелче.
Нека погледам как облакът пълзи.
Лежа на земята с разперени ръце. ...
Лешоядът над мен бавно кръжи.
Ще почакаш още малко, приятелче.
Нека погледам как облакът пълзи.
Лежа на земята с разперени ръце. ...
483
Жените месят козунаци и пеят.
Станали са рано, росата е в очите им.
Тестото бързо под пръстите им набухва.
Празникът ги обвива в тайнствена магия.
Жените бършат потта от челото си. ...
Станали са рано, росата е в очите им.
Тестото бързо под пръстите им набухва.
Празникът ги обвива в тайнствена магия.
Жените бършат потта от челото си. ...
479
1
Лебедите в паника се разхвърчават,
Хвърлят отронените си бели пера.
Литват без посоки да се спасяват.
Буря идва. Буря надвисва над света.
Облаци обвиват слънцето в мъгла. ...
Хвърлят отронените си бели пера.
Литват без посоки да се спасяват.
Буря идва. Буря надвисва над света.
Облаци обвиват слънцето в мъгла. ...
976
В неделя домакините правят кексове,
Кварталът замирисва на какао и ванилия.
В неделя семействата сядат заедно на масата.
Смеят се, шегуват се и вдигат наздравици.
В неделя домакините сервират печено със сос. ...
Кварталът замирисва на какао и ванилия.
В неделя семействата сядат заедно на масата.
Смеят се, шегуват се и вдигат наздравици.
В неделя домакините сервират печено със сос. ...
488
1
Моите приятели – белите стени,
Понякога ми дават лоши съвети.
Понякога гледам крушката как виси
И си мисля, че това ми харесва.
Таванът е надвиснал над мен. ...
Понякога ми дават лоши съвети.
Понякога гледам крушката как виси
И си мисля, че това ми харесва.
Таванът е надвиснал над мен. ...
431
Колко години я гледам тази бреза?
Застанала точно срещу моя прозорец.
Разлиства се, цъфти, гине и се възражда.
И все там си стои. Като паметник.
Колко години през тоя прозорец гледам? ...
Застанала точно срещу моя прозорец.
Разлиства се, цъфти, гине и се възражда.
И все там си стои. Като паметник.
Колко години през тоя прозорец гледам? ...
473
Свисти тихо вретеното в нощта.
Баба преде овча вълна за чорапи.
Навън пролайва Буба понякога.
Но нищо не може тишината да заглуши.
Баба преде цяла нощ, очите сълзят уморени. ...
Баба преде овча вълна за чорапи.
Навън пролайва Буба понякога.
Но нищо не може тишината да заглуши.
Баба преде цяла нощ, очите сълзят уморени. ...
630
3
Дядо беше казанджия. Ходеше всеки ден там.
Вонеше на джибри и винаги се смееше.
Пушеше лула. Даряваше радост на хората.
Дядо си беше същински шаман.
Правеше чудеса. Сакати прохождаха, слепи проглеждаха. ...
Вонеше на джибри и винаги се смееше.
Пушеше лула. Даряваше радост на хората.
Дядо си беше същински шаман.
Правеше чудеса. Сакати прохождаха, слепи проглеждаха. ...
570
3
Децата с кални галоши,
копнеещи за захарно петле.
Никой не ги помни вече.
Сега имаме други приоритети.
Децата с вълнени чорапи и сополи, ...
копнеещи за захарно петле.
Никой не ги помни вече.
Сега имаме други приоритети.
Децата с вълнени чорапи и сополи, ...
333
Черно-белите ми снимки,
Цигарата, карираната риза,
Вързана небрежно на кръста.
Очите – с черната спирала,
Побрали цялата вселенска драма ...
Цигарата, карираната риза,
Вързана небрежно на кръста.
Очите – с черната спирала,
Побрали цялата вселенска драма ...
410
Едно люлеещо се пред прозореца кресло,
Карирано одеяло върху безсилните крака.
Един следобеден лъч се размазва на стъклото.
Навън се сипе порой от разноцветни листа.
Толкова романтична ли е старостта? ...
Карирано одеяло върху безсилните крака.
Един следобеден лъч се размазва на стъклото.
Навън се сипе порой от разноцветни листа.
Толкова романтична ли е старостта? ...
479
1
Една сутрин се събудих и бях дете,
Баба вареше мляко за попара,
На двора кукуригаше петел.
А на мен още не ми се ставаше.
Една сутрин се събудих и печката гореше, ...
Баба вареше мляко за попара,
На двора кукуригаше петел.
А на мен още не ми се ставаше.
Една сутрин се събудих и печката гореше, ...
281
Един ден ти ще дойдеш.
Ръцете ти от старост ще треперят.
Трудно ще ти е да ме намериш,
За да положиш двата карамфила.
Един ден ти ще дойдеш. ...
Ръцете ти от старост ще треперят.
Трудно ще ти е да ме намериш,
За да положиш двата карамфила.
Един ден ти ще дойдеш. ...
343
3
Листата, разхвърляни по масата,
Омазани с петна от мастило,
Надраскани грозно от ръката ми...
Искаше ми се това писмо да е красиво.
Нямах много какво да кажа. ...
Омазани с петна от мастило,
Надраскани грозно от ръката ми...
Искаше ми се това писмо да е красиво.
Нямах много какво да кажа. ...
331
Не, нямам лице, лицето е скрито зад бомбето.
Няма нужда от лице, лицето е душа, душата е от дявола,
От небето идва само скръбта. Само и единствено скръбта.
Лицето е скрито зад чаша уиски, зад издялана от камък лула.
Лицето е никому ненужно. Оставете го да се радва на скръбта. ...
Няма нужда от лице, лицето е душа, душата е от дявола,
От небето идва само скръбта. Само и единствено скръбта.
Лицето е скрито зад чаша уиски, зад издялана от камък лула.
Лицето е никому ненужно. Оставете го да се радва на скръбта. ...
405
Култ към личността? Имам само огледало.
Ще си създам партия, народ и страна.
И там горе на трибуната ще застана.
И ще разказвам за славната революция,
За героичното минало и светлите бъднини. ...
Ще си създам партия, народ и страна.
И там горе на трибуната ще застана.
И ще разказвам за славната революция,
За героичното минало и светлите бъднини. ...
309
Остави малко от червената боя за накрая.
Когато изчерпаш портретите на венециански гълъби,
Гондоли, куполи, сънено утро и дъжделива мъгла.
Остави в палитрата една капка от светлия кармин.
Когато изхарчиш лимоненото и небесния кобалт. ...
Когато изчерпаш портретите на венециански гълъби,
Гондоли, куполи, сънено утро и дъжделива мъгла.
Остави в палитрата една капка от светлия кармин.
Когато изхарчиш лимоненото и небесния кобалт. ...
1057
5
4
Там някъде в стената на хамбара
е скрит един ключ,
бе чул някой да казва на някого,
не помнеше друго.
Не помнеше кога и къде, ...
е скрит един ключ,
бе чул някой да казва на някого,
не помнеше друго.
Не помнеше кога и къде, ...
310
Плисваш бензина, мяташ клечката и бягаш,
Бягаш много бързо, както се бяга от смъртта.
Бягаш дълго, безкрайно, до самия ръб на света.
После падаш на колене и плачеш до полуда.
Сам си, няма на кого да споделиш как боли, ...
Бягаш много бързо, както се бяга от смъртта.
Бягаш дълго, безкрайно, до самия ръб на света.
После падаш на колене и плачеш до полуда.
Сам си, няма на кого да споделиш как боли, ...
425
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
