nevestulka
109 results
Любовта е измислица на скучаещи поети.
А аз имам работа да върша – слънцето преваля.
Някой се прострелял в слепоочието заради Нея.
А аз от труд не мога и гърба си да изправя.
Любовта е приумица на славеи и щурци. ...
  654 
И пръстите отчаяно удрят клавишите,
Не, това не е хармония, не е акорд.
Това е хаосът на един луд живот.
Не, пианото не обича сълзи.
И бледите пръсти преследват тоновете, ...
  544 
Говореха за мравките.
Навън бушуваше война.
Единият им син беше на фронта.
Другият някак се беше отървал.
Но те говореха за мравките. ...
  1049 
Погледни в очите ми –
Залезът се оглежда в тях.
В черното на зениците ми
Слънцето трепти и залязва.
Погледни в очите ми – ...
  522 
Понякога гримът ми е размазан.
Надявам се никой да не забелязва.
Понякога падам и се търкалям.
Надявам се никой да не забелязва.
Знам, че е въпрос на време. ...
  455 
Ден като ден, пътя си извървях.
Отминах един уличен музикант.
Прескочих просяка на стъпалата.
Няколко гълъба се разхвърчаха.
Гладни ли бяха? Мен ли чакаха? ...
  459 
Направи ми една услуга, брате.
Знам, че искам от тебе много.
Но малко ли вино и сълзи изпихме
С тебе двамата на тая маса?
Отрежи ми ръката, брате. ...
  1107 
Танцувам сиртаки. Бавно премятам крак.
Завъртам тялото. Погледът – забит в земята.
Този дрезгав, плачещ глас, тази гръцка драма,
Преплитаща огнена страст с бездънна печал.
Танцувам сиртаки. Узото душата ми изгаря. ...
  551 
Хайде да играем на война!
Ще си ушия униформа,
Ще си закача сребърна звезда.
Ще тичам и ще се оглеждам –
Отвсякъде ме дебне врагът. ...
  467 
Пиша ти в писмата, че ми е студено.
Че ми замръзват ръцете и краката.
Че камината сега не гори, а само тлее.
Че нищо вече не е като едно време.
Ти ми пишеш да си оплета вълнен шал. ...
  553 
Ти ще ми построиш замък.
Ще се повъртя и ще изляза.
Твърде висок му е таванът.
И няма достатъчно светлина.
Ти ще ми направиш зимна градина, ...
  557 
Нима есента е истинска есен,
Ако не мирише на тиква и кестени?
Ако не нижеш чушки и не сплиташ чесън?
Нима есента е есен, ако не се готвиш за зимата?
Нима есента е есен, ако не дими казанът за ракия? ...
  466 
Посегнах да те погаля,
Но ти ударих шамар.
Поисках да те целуна,
Но пак те разплаках.
Нима твърде груба е ръката ми? ...
  504 
Спал си под моста, било ти е студено.
А аз тука ти плетях вълнен шал.
Ял си корички, натопени в локвата.
А аз тука ти задушавах джолан.
Скитал си от град на град, бос и уморен. ...
  771 
Имаш вкус на теменужки.
И ме пристрастяваш.
Опитвам се да те поема
На малки глътки
И се задавям. ...
  1344 
Дойдох при теб, море,
За да ти бъда скала.
Знам, ти нямаш нужда от мен.
Имаш брегове за подкопаване,
Имаш кораби за потопяване. ...
  490 
Понякога дърпам шалтера и съм сама.
Поглеждам навън – небето е синя печал.
Залезът е обагрил стъклата отсреща в лава,
Но скоро ще загине безмълвно и той
В очакване на поредното прераждане. ...
  541 
Спуснаха въжето, примката се залюля.
Слънцето, и то кръгло като нея,
Провря се и в очите ми се заигра.
Отметнах палав кичур, разпилял се над челото.
Пристъпи палачът, не разменихме и поглед. ...
  439 
Когато потропа на вратата ми
И насочи автомата срещу мен,
Подадох ти парче хляб
И изтрих потеклата сълза.
Не, ти не си мой син, ...
  480 
Десет котлета вода
Донесох от чешмата,
Излях ги в герана –
Дано прихване.
Сухият геран погълна ги ...
  1030 
Вретеното се върти, върти се лудо и не спира.
Гледам го, не отмествам поглед и ме хипнотизира.
Вретеното разказва истории от други времена.
Когато баба била е млада, а дядо – непокорен и пиян.
Вретеното превръща овчата вълна в тънка нишка. ...
  610 
Лежа на тревата с отворени очи.
Лешоядът над мен бавно кръжи.
Ще почакаш още малко, приятелче.
Нека погледам как облакът пълзи.
Лежа на земята с разперени ръце. ...
  550 
Жените месят козунаци и пеят.
Станали са рано, росата е в очите им.
Тестото бързо под пръстите им набухва.
Празникът ги обвива в тайнствена магия.
Жените бършат потта от челото си. ...
  542 
Лебедите в паника се разхвърчават,
Хвърлят отронените си бели пера.
Литват без посоки да се спасяват.
Буря идва. Буря надвисва над света.
Облаци обвиват слънцето в мъгла. ...
  1073 
В неделя домакините правят кексове,
Кварталът замирисва на какао и ванилия.
В неделя семействата сядат заедно на масата.
Смеят се, шегуват се и вдигат наздравици.
В неделя домакините сервират печено със сос. ...
  576 
Моите приятели – белите стени,
Понякога ми дават лоши съвети.
Понякога гледам крушката как виси
И си мисля, че това ми харесва.
Таванът е надвиснал над мен. ...
  500 
Колко години я гледам тази бреза?
Застанала точно срещу моя прозорец.
Разлиства се, цъфти, гине и се възражда.
И все там си стои. Като паметник.
Колко години през тоя прозорец гледам? ...
  529 
Свисти тихо вретеното в нощта.
Баба преде овча вълна за чорапи.
Навън пролайва Буба понякога.
Но нищо не може тишината да заглуши.
Баба преде цяла нощ, очите сълзят уморени. ...
  681 
Дядо беше казанджия. Ходеше всеки ден там.
Вонеше на джибри и винаги се смееше.
Пушеше лула. Даряваше радост на хората.
Дядо си беше същински шаман.
Правеше чудеса. Сакати прохождаха, слепи проглеждаха. ...
  625 
Децата с кални галоши,
копнеещи за захарно петле.
Никой не ги помни вече.
Сега имаме други приоритети.
Децата с вълнени чорапи и сополи, ...
  393 
Черно-белите ми снимки,
Цигарата, карираната риза,
Вързана небрежно на кръста.
Очите – с черната спирала,
Побрали цялата вселенска драма ...
  475 
Едно люлеещо се пред прозореца кресло,
Карирано одеяло върху безсилните крака.
Един следобеден лъч се размазва на стъклото.
Навън се сипе порой от разноцветни листа.
Толкова романтична ли е старостта? ...
  537 
Една сутрин се събудих и бях дете,
Баба вареше мляко за попара,
На двора кукуригаше петел.
А на мен още не ми се ставаше.
Една сутрин се събудих и печката гореше, ...
  324 
Един ден ти ще дойдеш.
Ръцете ти от старост ще треперят.
Трудно ще ти е да ме намериш,
За да положиш двата карамфила.
Един ден ти ще дойдеш. ...
  403 
Листата, разхвърляни по масата,
Омазани с петна от мастило,
Надраскани грозно от ръката ми...
Искаше ми се това писмо да е красиво.
Нямах много какво да кажа. ...
  385 
Не, нямам лице, лицето е скрито зад бомбето.
Няма нужда от лице, лицето е душа, душата е от дявола,
От небето идва само скръбта. Само и единствено скръбта.
Лицето е скрито зад чаша уиски, зад издялана от камък лула.
Лицето е никому ненужно. Оставете го да се радва на скръбта. ...
  456 
Култ към личността? Имам само огледало.
Ще си създам партия, народ и страна.
И там горе на трибуната ще застана.
И ще разказвам за славната революция,
За героичното минало и светлите бъднини. ...
  372 
Остави малко от червената боя за накрая.
Когато изчерпаш портретите на венециански гълъби,
Гондоли, куполи, сънено утро и дъжделива мъгла.
Остави в палитрата една капка от светлия кармин.
Когато изхарчиш лимоненото и небесния кобалт. ...
  1188 
Там някъде в стената на хамбара
е скрит един ключ,
бе чул някой да казва на някого,
не помнеше друго.
Не помнеше кога и къде, ...
  386 
Плисваш бензина, мяташ клечката и бягаш,
Бягаш много бързо, както се бяга от смъртта.
Бягаш дълго, безкрайно, до самия ръб на света.
После падаш на колене и плачеш до полуда.
Сам си, няма на кого да споделиш как боли, ...
  494 
Random works
: ??:??