Patrizzia (Надежда Ангелова) - Works

Лава, свила и тротил 🇧🇬

На мен пък ми се пише всеки ден,
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.
Но крие лава, свила и тротил, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-05-23T14:29:54+03:00 558 5 5

А тази що избрал си – не е тя 🇧🇬

Е, чуй ме, принце, беше от кристал
пантофката. И счупи се накрая.
Принцесата, която си избрал,
безпаметно се влюби, в глашатая.
А ти върви си! Чакат те на бал, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2024-05-23T08:15:15+03:00 730 3 4

В съня ѝ неспокоен мен ме няма 🇧🇬

И тази нощ я чаках да залезе,
а тя се крие в облачен воал.
А мракът – от мечтите ми разглезен,
се прави на не чул и не видял.
Преситените – те заспиват рано, ...

Patrizzia

Poetry

2024-05-21T14:58:24+03:00 738 6 8

Дванайсет е и просто няма как 🇧🇬

По шевовете вече се прокъса,
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Strict forms

2024-05-17T06:09:39+03:00 570 6 9

Безпътните най-смели са 🇧🇬

Понеже пак до вътък промени ме
по женски непокорната съдба,
откъртих я табелата без име,
стрелите си извадих от гърба
и тръгнах, а небето бе посока ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-05-16T22:53:54+03:00 740 7 8

C мен ги измълчи 🇧🇬

Тръгни до мен! Не питай: Накъде ли?
Далече е... И хората са кът.
Пладнуват тихо слепите недели
и лятото се връща. Всеки път.
Тръгни до мен! Отдавна го намери ...

Patrizzia

Poetry

2024-05-16T14:20:11+03:00 453 10 12

Аз съм само река 🇧🇬

Аз съм само река – отразила света огледално,
водна нимфа душата ми – болка по пътя влече.
Щом звездите свещици в небето среднощното палнат,
се надпявам до съмнало с някое тъжно щурче.
Аз съм само река. Постоянството камък оглажда. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-05-15T19:12:28+03:00 789 18 20

Виновна 🇧🇬

Нощта е цялата душа,
сърце – разбито на комети.
Стих пиша – да я утеша,
звезда рисувам – да засвети.
Коя съм аз и откъде ...

Patrizzia

Poetry » Love

2024-05-11T23:45:16+03:00 706 7 32

Cамо звук съм, душа 🇧🇬

Чувствам, дишам... Дали?
А животът е кратък.
Все боли и боли,
пускам... Давам нататък.
И април, или май, ...

Patrizzia

Poetry

2024-05-09T22:00:03+03:00 381 3 2

Hапук на всички земни суети 🇧🇬

Денят дойде – скандално гол и грешен,
тълпата гракна: Как? Без облекло?
От триста километра си личеше,
в очите му – билото е било.
Захвърлил бе обноски и одежда. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-05-08T09:24:44+03:00 482 4 4

Да не видят нормалните 🇧🇬

Как? Какво? И защо? Питаш, питаш, но кой да ти каже?
И безсънните нощи кроиш, прекрояваш... и пак,
и усещаш навярно – сънят е съвсем маловажен,
щом очакваш съдбовния скрит от Вселената знак.
И го чуваш в душата си онзи рефрен късно нощем, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-05-07T07:48:20+03:00 428 2 7

Заета бях 🇧🇬

Заета бях. Прегръщах борове бодливи,
кората грапава изплакваше смола,
разказвах как сметта купувах вместо сливи
и порта бях, и праг... какво не съм била?
Заета бях. Шептях на камъните сини: ...

Patrizzia

Poetry

2024-05-05T18:29:40+03:00 402 6 10

Pазпъвам се до Тебе 🇧🇬

Светото Възкресение нали,
е вече факт. Не бях нощес на черква,
а някъде над трупове вали,
войната и религии зачерква.
Отците пеят. Мирис на тамян, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-05-05T05:11:17+03:00 939 2 5

Най-тъмно е пред края и началото 🇧🇬

Такава пролет тъжна и не влюбена,
дори и на септември не отива.
Поглъщат локви времето за губене.
И мокри са ми всичките огнива.
Над стряхата трепери недочакала, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-05-03T22:21:31+03:00 430 4 2

Попитай Бог какво е да обичаш опак... 🇧🇬

По някаква съвсем неведома причина,
(а Господ сигурно се попиля от смях),
отказвах да съм като всички, като тях.
И път да няма, казвах си: Все пак ще мина!
И спрягам някак все неправилни глаголи, ...

Patrizzia

Poetry

2024-05-02T22:49:30+03:00 356 3 2

Сутрин притихнал е старият град 🇧🇬

Сутрин притихнал е старият град,
гълъби пият вода в шадраваните,
в цъфнали кестени тихо гнездят,
светли надежди и пеят калканите.
Думите връщат се - птичи рояк, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2024-05-01T08:31:03+03:00 488 2 2

Kухо 🇧🇬

Минорен дъжд. Съседът слуша джаз,
а мене всяка нотичка ме дразни.
И уж съм меломан, но съм си аз,
кънтят на кухо и са някак празни,
разкъсаните звуци на дъжда. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2024-05-01T00:48:23+03:00 397

За пролет този свят не е готов 🇧🇬

Не знам защо и колко ще тъжи,
а уж е пролет – цъфнала и бяла,
началото на всичките начала,
напук на всички болки и лъжи.
Куршумите ви огнен, зъл откос, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic

2024-04-29T19:06:54+03:00 826 2 1

Сънуваш ли? Добре. А аз летя 🇧🇬

Поиска стих, но малко е това,
словата ми предълго ли мълчаха?
Не знам. Нощес за теб ще позова
луната тук, под скромната си стряха.
Понеже обещах ти и сега, ...

Patrizzia

Poetry

2024-04-28T22:14:52+03:00 664 11 7

Щом седем пъти... 🇧🇬

Което дадох – беше даром,
което взеха – го платих
и ден за ден сега я карам,
намятам дрипавия стих.
Разкъсан е и страшно духа, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-04-28T16:56:17+03:00 446 2 2

Стиха по-силен от самата смърт 🇧🇬

По мекичкото гръбче те погали
тъгата моя тихо вместо мен.
И в сребърните струи засияли,
изплакваш стих – от спомена роден.
А толкова отдавна аз го нося ...

Patrizzia

Poetry » Other

2024-04-27T21:05:15+03:00 527 5 6

Дъждовен блус 🇧🇬

Създавам я от клечици и кал,
но пак е приказка. И е вълшебна.
Където и без мен да си живял,
безмълвията по ъглите дебнат.
Създавам я от стъпки в девствен сняг ...

Patrizzia

Poetry

2024-04-26T00:31:28+03:00 426 6 8

Сърцето ми е стих – неписан 🇧🇬

Език така неразбираем
ли ползвам? Дяволът ме взел!
И той ме взема все на заем,
и все ме връща. Не поел
така нелеката задача, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-04-24T18:35:03+03:00 447 1 9

Да можех (не мога) душа да ви дам 🇧🇬

Такъв е светът ви, да точно такъв,
какъвто сами си го правите.
Парите ви даже миришат на кръв,
какво като? Вие сте правите!
И кой ли го каза и писа и как? ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic

2024-04-23T22:54:27+03:00 511 2 3

Поне го прави от любов... 🇧🇬

Поема съм – несподелена,
от птичи стъпки в пясък – стих.
От звуци мъничка Вселена,
сред нотите сърцето скрих.
И лист съм – скица на картина, ...

Patrizzia

Poetry

2024-04-22T20:31:33+03:00 410 3

Ни малко, ни много 🇧🇬

Ни малко, ни много, а толкова колкото
побира надеждата в двете си шепи.
Любов – да отнеме в сърцето ми болката,
с която се лутам сред глухи и слепи.
Ни малко, ни много. За мен отреденото, ...

Patrizzia

Poetry

2024-04-20T23:19:59+03:00 411 3 1

Hа мене лудите ми викат: Мамо! 🇧🇬

Разбира се – април е откачен.
А някой да отрича? Ето, няма.
Знам, че прилича мъничко на мен
облякъл дъгоцветната пижама.
Ще скочи и в най-гъстия трънак, ...

Patrizzia

Poetry » Humorous

2024-04-18T21:04:32+03:00 544 5 5

Да ме разплаква пушек? Да. Но надали! 🇧🇬

„Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.”-
Жорж Санд - "Индиана"
Да хвърлям бавно лист по лист сега в камината?
Не, нямам време! Виж, отдавна зазори,
трънлива, козя е пътеката измината, ...

Patrizzia

Poetry

2024-04-16T22:07:48+03:00 519 4 2

Cини сънища 🇧🇬

В разнищеното крайче на небето,
безсъние втъкава нежен стих
и кръстопътят води докъдето
стоя си между бих или не бих.
Сама съм, нощни птици няма даже, ...

Patrizzia

Poetry

2024-04-14T01:15:05+03:00 478 5 6

Сега съм тиха, много тиха 🇧🇬

Сега съм тиха, много тиха
и някак все ми се мълчи.
Ресниците ми всичко скриха,
в пресъхналите ми очи.
Пожарища димят все още, ...

Patrizzia

Poetry

2024-04-13T16:58:41+03:00 422 2

А всъщност всичко е съвсем наред 🇧🇬

И шоуто върви си, до припадък,
се забавлява и крещи светът,
какво, че мозъкът е все по-гладък?
С изкуствен интелект ще заменят,
сърцатата ни душите... Вече слепи, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic

2024-04-12T01:13:32+03:00 546 3 15

Животът ми е песен! И летене 🇧🇬

Спокойна, че не мога да летя?
Това, което бавно ме убива –
букетът от откъснати цветя
и все на глътки да се чувствам жива.
Врати не съм разбила, но стени, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-04-10T20:32:59+03:00 742 5 2

И струни къса с порив равнозначен 🇧🇬

Понякога така ми дотежава
уж двайсет грама, а каква душа,
че питам: За какво ми е такава,
ту я разплача, ту я утеша.
При хората е все една и съща, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-04-09T21:29:38+03:00 894 1 5

Това, че съм – пределно ясно 🇧🇬

Понеже от пера ми писна (от пух и прах се задуших),
животът гълъб бе – увиснал безкрил и тъжен в моя стих.
Светците ли? Около мене – богоизбран до призован...
Жадувам обич и летене, а те линчуват ме. С катран,
заплашват ме. Кошмари разни, вини вменяват... Ден след ден. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-04-09T07:50:23+03:00 466 4 5

В слабостта ми е моята сила 🇧🇬

Намерете ми малка хралупка,
дребничка съм, ще ме побере.
Да, добре съм, съвсем съм добре!
Само пулса да спра – да не тупка
в мен сърцето. Почти в изнемога, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2024-04-07T18:23:32+03:00 520 7

И... 🇧🇬

Знам – и зла, и добра, и обичаща – все ме познава.
И душата – светлик, и безоката, дето е никоя.
И когато звездите са зърно, сърцето – ми плява,
казва: — Има любов! Има, твоя е. Само повикай я!
Знам и с път, и без път е до мене, лети и катери ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-04-06T17:22:54+03:00 417 2 2

Hебето е на хвърлей, ей го – близо 🇧🇬

Не знам дори и колко време мина.
Една такава мъничка, но вечност.
Небето бе студено и далечно,
Луната – пълна с кратери пустиня.
Ветрищата през скъсаното вяха, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-04-05T22:22:10+03:00 484 1 1

*** 🇧🇬

Гърмян заек се не стига,
тактиката наизуст,
знам я. Да напиша книга –
като "Кукла"-та на Прус...
Толкова дебела, тежка ...

Patrizzia

Poetry » Other

2024-04-05T08:18:20+03:00 380

Добре, че хората не разговарят с птици 🇧🇬

А пролетта ми – кротка заблудена есен,
в очите нейни и сама не се познах.
Мъгливо - сиви са, изплакват всяка песен,
дори и на врабците станали за смях.
Зеленото ли? То е само камуфлажът, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-04-03T20:16:31+03:00 455 4 5

Сега съм лъч и мирис на цветя 🇧🇬

Спокойствието тихичко кълни
и облаците вятър е издухал.
Разчиствам стари болки и вини,
във въздуха се носят прах и мухъл.
А току-що измитите стъкла, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-04-03T09:13:53+03:00 497 2 6