Patrizzia
2,058 results
Аз съм котката нежната, дивата,
дето даже в съня ти мяука,
денем дебне те скрита в копривата,
нощем слиза без звук по улука.
И съм черна, по-черна от гарвана, ...
  223 
И времето ни е такова – тъжно,
мизерия, пандемии, войни,
небето се е свило, до окръжност,
усмивката съвсем ни изменѝ,
прихвана с пръсти рокля пъстроцветна ...
  567  15 
Ти отдавна мълчиш, но Те има
и го знам, безпогрешно го знам,
а в сърцата ни – ядрена зима,
Теб – всесилният – няма Те там.
Всички църкви и всичките свещи, ...
  275 
И светлината все е по-оскъдна,
лъчите падат косо, на верев
и всеки сън от лятото – несбъднат,
затварям в раковина – от седеф.
Забързано успях ли да прегърна ...
  278  17 
Дали поради криза повсеместна
попара всички правят си? С оцет.
И щом от простотията се стресна,
аз клюмвам, от съмнения обзет,
че май не съм частица от тълпата. ...
  542 
Дори не знам защо тогава ме поиска
и сякаш в ступор пред капана се сковах.
Жената в мен усети в теб душата близка,
вълчицата за първи път се сви от страх.
Дори не знаех кой си и какво ще стане, ...
  521  15  23 
Пак ли книга? Хайде стига!
Те са мъка цяла!
Слънчо смига, дечурлига
чакат ме в квартала.
Казва кака – есен чака ...
  882  16 
И не остана моят ангел с мене,
от людската наивност изморен
окапваха перата ден след ден.
Крилата закърняха от вървене.
Дори поетът – от жена роден, ...
  276  11 
Август се изниза по налъми.
Накъде? Не искаме да знаем!
Джапанките някой му потъми,*
риза – от плашилото назаем.
Ризата съвсем е избеляла, ...
  317  17 
"Или другата първо ще жалиш с цветя,
кислорода ѝ сам щом изключиш?"
Пепа Петрунова
Щом стряхата прокапа, като сито
и вече да си тръгнеш си готов, ...
  235 
От капчиците пропиляна нежност
налива грозде своя сладък сок,
а август си отива – неизбежно,
с последно ято литнал – до възбо̀г.
Небето хлипа в безутешна жалост, ...
  400  10 
С две куки сребърни наплита
тя поопърпания ден
и не, че някой я попита,
но той за нея е рожден.
Години къта търпелѝво ...
  403  15  24 
Въртят се тихо-тихо в танц унесен
листенцата – балетен танц без звук,
обзет е от предчувствие за есен
и знае август – есента е тук.
Опитва се да бъде още скрита, ...
  290  13 
Поет от мен не става май. Уви!
Пегасът ми е магарица – куца.
Дано като критик ми провърви.
По нервите на всички ще "скрибуцам".
Отритнала ме музата? Дали? ...
  290  20 
Цял живот все летя – буревестник –
дето други от страх не летят.
По маршрути – на Бога известни
следвам онзи – на смелите път.
Виждам хората – сенчици бледи, ...
  297  12 
Жасминът в своя сън сега цъфти,
долавят само луди аромата
и с болка в ляво сладка и позната,
сред тези луди си щастлив и ти.
И още миг и с нас ще се прости ...
  250  11 
Измълчах до един всички гневни и черни куплети,
тишината помолих в нозете ми да поседи,
чак додето пречистен в сърцето ми свито засвети
месец млад – над обиди, лъжи и незнайни беди.
И поканих онези бездомни, добри музиканти, ...
  283  13 
„Дий, воле, дий!"– "На нивата"–
Пейо Яворов
Дий, воле, дий! В бразда позната,
напъвай жили и издръж.
Ори, ори, пълни хазната ...
  280 
Тя е красива, защото е ничия,
знае, в нозете ѝ ляга градът.
Сластни очи етикети лепят,
върху челото ѝ, ала обича я,
август – покорно заситнил подире ѝ, ...
  473  11 
Цял живот ги събирам – обиди от камък по-тежки
и си мисля къде ли аз в свойта наивност греша?
А денят ми спасява се с тромави, хроми прибежки
и теши ме със стихове: — "Виж, оцеляхме, душа!"
Моят разум налага отдавна на чувствата вето, ...
  717  15  28 
Душата премълчава, че скърби,
че нощем горко в стиховете стене,
че е една, но с хиляди съдби
и цяла нощ се моли на колене.
Очите си измива призори, ...
  534  14  16 
Поседна август дъх да си поеме,
дъждът стогласа песничка поде,
възпява слънчогледовото време,
папуняк шарен литва. Накъде?
Посоката от Бог предначертана, ...
  213 
И няма шанс да ме подминат!
Уви, те нямат моя хъс,
обръгналата ми гърбина,
фитил – до невъзможност къс.
Какви ли псета след кервана, ...
  300 
Сама ли у дома остана
в главата ми се ражда план
и тичам бързо на тавана,
а боят ми е обещан.
Поскръцват тихичко гредите, ...
  870  17 
Там се роди - сред бардака, на мръсната дрипа,
майка му беше пияна, почти до несвяст.
— "Копеле! – някаква курва протяжно изхлипа,
гладна уста. Пък и как ще живее сред нас?"
Мъничък, слабичък сграбчил бе в сбръчкани шепи, ...
  578  11  20 
Дори сами не помним откога
се храним с плът, отравяме земята,
молитвата отдавна не е свята,
светците до един са ни с рога.
И роби сме на вещи, и пари, ...
  625 
Тънко препредена нишчица есен е,
в още зелени корони.
Август от златна кочия понесен е,
сенки на влюбени гони.
Сутрин пред съмване вятърът леден е ...
  244 
Дали е станал с дупето нагоре,
или е тръгнал с лявата нога?
Повярвайте, не спира да мърмори,
по тъмно почна, та и досега.
Че ръбест и на буци бил матракът, ...
  334  14 
Предвождани от шайка от дебили,
набиват делниците в строя крак,
душите си в юмрук от страх са свили,
различните кълват ги – няма как,
че някак на живот се осмелили, ...
  745  10 
Шепа точици само, хвърляй злото през рамо!
Многоточие лесно се пише.
Сред житейската драма, този свят е за двама,
а такъв е и планът Всевишен.
И в реалност горчива, сякаш днес си отива ...
  334  10  14 
Сред облаци розовопръсти,
с надежда юли се прекръсти,
сълзите си избърса сам
и хукна нейде – свят голям.
А август – конче звездочело, ...
  251 
Казват, имало в селцето
малка къщичка, където
някога живял един
малко странен господин.
Имал хубава градина ...
  647  15  32 
Политаме и пътьом ги кроим
крилата – неукрепнали, несмели,
и бягаме от тъжните недели,
че младостта без маска е и грим.
Не се свени и гола да е даже, ...
  366  10 
Изтънеят ли селските къщи до сенчица бледа
и по прашните улици вятърът скита се сам,
всеки мъртъв стопанин отива пред сън да нагледа,
двете мършави кравички, коня си в стария дам.
По прозорците висват накриво изтлели завеси, ...
  545 
Полягат окосените треви,
душата им на мащерка мирише,
а вятърът покорно се преви
без тях е кротък, тъжен и излишен.
Косата съска тихо - не щади ...
  413  13  12 
Политам уж – а все съм карта бита
озъбва се загърбеният страх.
Край мен тълпа – за шута вярна свита.
Кралица на сърцата май не бях.
От думите – пелин горчива пита. ...
  433  12  17 
Глава подпряла на корава длан
усмихва ми се моята неволя.
В проблемите си делникът е взрян,
а тя пък вечно чака да я моля.
Спокойствието зная, че е мит ...
  370 
Луната ниско до речицата пак слиза
и бърза рокля от брокат да съблече.
Уханна нощ е и звездите светят близо,
а на брега сребрист захласва се щурче.
Чия ли обич то изплаква в ракитака? ...
  431  13  25 
Аленее не кръв, а срамът по чела на герои,
грозни хули – дамгосват навеки рода и боли.
Всички чужди са толкова мили, добри и са свои,
а от своите чакай кама, или нож и дали,
от децата си свидни на глас неведнъж поругана, ...
  264 
Не умирай сега, моя пъстра дъга!
Малко чудо си днес най-потребното.
Че от гняв и лъжи днес небето тъжи,
но напразно светкавици дебнете.
Знам, че тъжен баща, нявга Бог обеща, ...
  365  11 
Random works
: ??:??