Patrizzia (Надежда Ангелова) - Works

Сега съм лъч и мирис на цветя 🇧🇬

Спокойствието тихичко кълни
и облаците вятър е издухал.
Разчиствам стари болки и вини,
във въздуха се носят прах и мухъл.
А току-що измитите стъкла, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-04-03T09:13:53+03:00 498 2 6

Вълчица 🇧🇬

Като сива вълчица – дълбоко в бърлогата свряна,
нощ, след нощ близах рани. Солено-горчивата кръв,
е от лапа, която прегризах, щом щракна капана,
носех волна душа, а се хванах на мишата стръв.
Да боли, не боли, само дивото в мене възкръсна, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-04-01T12:35:46+03:00 420 2 2

Хвани мига! 🇧🇬

Не искам да съм тъжна. Не, не искам!
Напъпилите клони крият смях.
Облякъл пъстроцветната си ризка,
април намига весело над тях.
Очите му говорят: — Все по-близко, ...

Patrizzia

Poetry

2024-03-31T21:15:19+03:00 482 3 5

Hа парсек - два от тук 🇧🇬

В безгласното ни време, като риба,
на сухо зяпа пак чалгар "велик"
и окончанията нервни шиба,
гласът му като удар от камшик.
Стотина ли възглавници да сложа? ...

Patrizzia

Poetry » Civic

2024-03-31T19:30:33+03:00 542 1

А в мен любов и ириси кълнят 🇧🇬

След хиляди години в сивкав цвят,
мълчанията в мене изтрезняват.
Живях ли, вегетирах ли? Такава
не се познавам! Да ме променят,
допуснах. А в сърцето непознат, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2024-03-30T11:04:48+02:00 800 3 5

Kарфици на кръст 🇧🇬

Когато от безсъние започна,
света да прекроявам пак и пак,
и совите са тук, и всичко – точно,
безумие ме взема за чирак.
Невидимо завързва ми конците, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2024-03-29T23:35:08+02:00 421 3 7

Една целувка някой не изми 🇧🇬

На М.
Целувката на чашата личи,
стъклото я прие без съпротива,
а сенчицата в моите очи –
звезда е и е толкова щастлива! ...

Patrizzia

Poetry » Other

2024-03-27T21:40:51+02:00 428 1 2

C омраза, но ще ги обичате 🇧🇬

И как сама да разбера,
каква ли сила все ме тласка,
да съм и лоша, и добра,
камшичен удар, плаха ласка.
В сто заклинания орисала, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-03-26T21:34:30+02:00 474 2 2

Възкръсване е всяка малка смърт 🇧🇬

Сред ръфащи крилете остри камъни,
в измамно огледалния покой,
научих се на имане и нямане.
И колко лъже думичката "свой".
Сред тровещо душата дребнотемие, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-03-26T06:19:03+02:00 845 6 7

Hа птица волна сянка, ако хванете 🇧🇬

Трагедиите – малките – големите,
те си вървят – говорят по човека,
но сянката му как ще я отнемете?
Душата му? От нея е по-лека.
И следва той на слънчицето друмите, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-03-22T21:22:22+02:00 478 1 3

Ти искаш ли, не искаш ли – все тая 🇧🇬

И просто има планове, в които,
съдбата ти, духът ти непокорен,
изтръгват те от хилавия корен
и смеят се – доволно, дяволито.
Ти искаш ли, не искаш ли – все тая, ...

Patrizzia

Poetry

2024-03-19T11:30:44+02:00 737 2 6

Hай-тъжните ви дни да засияят 🇧🇬

Каква е тази моя птичата душа?
Магия носи – скрита и от мене,
дори плътта да падне на колѐне,
с бял стих и две-три ноти я теша.
Объркана изглежда, плаха пред съда, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-03-18T08:09:03+02:00 443 1 6

Отровата е сладка и е пивка 🇧🇬

Отрова – непреглътната прелива,
преглътнах ли я? Сто пъти по сто.
Зелена станах, тиха, мълчалива,
корав комат – от клисаво тесто.
Сега трева съм – дъх да ме разклати, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2024-03-17T12:45:41+02:00 776 2 2

Това го мога 🇧🇬

На връхче на игла събрах
тъга и радост. Ум – за плява.
Сърцето уча да прощава,
не греховете. Не е грях,
че ти си земен. Аз? Ще бъда. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2024-03-17T10:50:39+02:00 508 2 8

Животът ли? Две шепи и лъжичка 🇧🇬

Какво се случи? Май голяма драма?
Бавачката ти взе че абдикира?
Я стига - тя е сурогатна мама,
минаваш просто от коняк на бира.
А дал ти Бог (и още да ти дава!), ...

Patrizzia

Poetry » Other

2024-03-16T23:18:22+02:00 485 5 10

Kомуто трябвам – там да ме намира 🇧🇬

Таа, значи, ето вече време е дошло!
Достатъчно седях сама и в мрака!
Метлата стягам с реактивното витло,
два-три парцала, аз и котарака,
поемаме където вятър отнесе, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2024-03-16T17:39:17+02:00 1K 2 4

Погребани клавиши на пиано 🇧🇬

Погребани клавиши на пиано,
изтляла под звездите серанада,
денят – нанякъде забързал рано.
И късен сняг, в душата ми нападал.
Три ключа сол, във въздуха висящи, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2024-03-15T21:00:57+02:00 634 2 2

А ако бях слабачка като тях 🇧🇬

Денят върви по облачния ръб.
Обажда се животът – да се чуем,
а всичките му напъни са всуе,
ту прави се на евтин, ту на скъп.
Ту шут е, ту палач е и не зная ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-03-15T09:22:07+02:00 809 5 8

Дори и да ме няма пак съм тук 🇧🇬

Дори и да ме няма пак съм тук,
живея в ноти, в думи, в нечии рани,
в перца на птици – призори събрани,
с тях кърпя си крилете. Светъл звук,
самотен славей, на нощта напук, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

2024-03-15T00:06:33+02:00 475 3 4

Тълпата вън си тръгна полугладна 🇧🇬

Какъв ли вихър сбъркан днес я лашка?
Пътеки кози някакви – към бялото.
Нормални пред дома ѝ на опашка,
очакват си сеира. От началото.
Навярно иска стълба да направи, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2024-03-13T21:44:51+02:00 944 2 2

Този сбъркан в зачатие свят 🇧🇬

Ти изгрей, ти изгрей, ти изгрей,
ясно слънце в небето над мене!
Птичка Божия съм – чичопей,
сбирам сили сега, за летене.
Черен страх, черен страх, черен страх, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-03-12T09:07:42+02:00 854 2 3

Аз съм приказка 🇧🇬

Аз съм приказка дълга с поука съвсем непотребна,
имам скрити вълшебства, но вече почти не летя,
от чудовища скрити, които по ъглите дебнат,
уморих се до смърт всяка нощ да спасявам света.
Аз съм приказка... мен не побира дебелата книга, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-03-11T08:44:23+02:00 720 5 14

Защото свикна да е тиха, саможива 🇧🇬

Копнежът неин в сив темел вграден е,
денят е златна клетка. В нощ без брегове
при отлив само е морето до колѐне,
луната с глас на нощна птица я зове.
Съвсем смалена слуша твари невидими, ...

Patrizzia

Poetry » Other

2024-03-10T16:17:21+02:00 453 2 4

Вселена за луди 🇧🇬

Загадъчните ноти ромолят,
луна в прозореца е отразена,
понеже отесня ми този свят,
от звуците създавам си Вселена.
Крилете ми сияят. Тъне в мрак ...

Patrizzia

Poetry » Other

2024-03-09T18:58:34+02:00 877 5 9

Жена съм и си ми отива 🇧🇬

Жена съм и си ми отива,
усмихнато да плача с глас.
Да съм копринено бодлива,
различна – в профил и анфас.
След мен изгарят негатива, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-03-08T20:33:20+02:00 759 2 6

Аз цветето съм, дето подари ми 🇧🇬

Между турнири, кухни и катедри,
забравих бързо своя женствен лик.
Сама си подарявам многолик
и нежен стих. Те, думите, са щедри.
Под ризницата – тялото на чужда. ...

Patrizzia

Poetry » Other

2024-03-08T07:37:19+02:00 793 2 6

И затова политай, пряко сили 🇧🇬

Каквато вчера и да си била –
среднощно черна, или снежнобяла,
то всеки полет, крах или раздяла,
перце са ново в твоите крила.
Които все те носят, висинето ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-03-07T09:41:21+02:00 479 3 6

*** 🇧🇬

Когато ти не търсиш мъдростта,
дори без път тя ще открие тебе,
за нея той дори не е потребен,
сълзите ти в нозете ѝ блестят
и осветяват дирята едва, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-03-06T15:20:25+02:00 765 2 1

Път ме чака 🇧🇬

Настане време някакво проклето
и все недостижимо е небето.
Напук на теб се мръщи и вали,
и питаш се: Ще литна ли? Дали
са лунните пътеки странно къси, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-03-05T12:25:43+02:00 878 3 2

А дойде ли сънят ми – не е чакан 🇧🇬

Косите си с един почти нехаен
и мъничко объркан сякаш жест,
отмятам. И се чудя – дали знаеш –
за тебе беше всяка мисъл днес.
В очите ми отдавна не денувал, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2024-02-29T22:47:43+02:00 472 2 5

Сред всичките условности е сам... 🇧🇬

Сред всичките условности е сам
поетът в мен. И тих, и непотребен.
До втръсване повтарям си и знам,
не трябва да обичам. Не и тебе.
Сред всичките им приказки за грях, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2024-02-28T23:00:37+02:00 525 3 4

Топъл стих 🇧🇬

На стрък зелен три капчици тежат,
светът по-хубав в тях е, озарен е,
врабците – уморени от летене,
под стряхата притихват. Благодат.
Кокичетата – само спомен бял ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2024-02-28T17:06:14+02:00 809 4 7

За седем вечности 🇧🇬

Това съм аз – каквато ме извая
зад миглите ти поривът прикрит.
Жена съм, виж ме! Другото е мит,
на длан люлея ада, а и рая.
Не мога и сама да се позная, ...

Patrizzia

Poetry » Love, Strict forms

2024-02-27T20:59:34+02:00 644 6 7

В измислен свят... 🇧🇬

А по небето пилигрими
на поклонение вървят.
Звездите – станали незрими,
не осветяват пътя свят.
И този изгрев руменѝ, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2024-02-27T10:18:06+02:00 500 1 4

Стих от долната земя 🇧🇬

От долната земя си нося стих,
един такъв ръбат и непокорен,
сама изтръгнах жилавия корен,
а уж веднъж за век го посадих.
Отровна почва, там не е за мен... ...

Patrizzia

Poetry » Love

2024-02-26T17:14:27+02:00 511 2 10

Луда съм. И слава Богу! 🇧🇬

От брътвежите, заканите,
пулсът в гърлото ми чука.
Знам ги наизуст капаните
на етап съм – не ми пука.
И ще хукнат окрилените ...

Patrizzia

Poetry » Other

2024-02-25T11:29:56+02:00 759 6 7

Зениците ми – вързани на възел 🇧🇬

Зениците ми – вързани на възел,
зад миглите залязва неизгрялата
едничка мисъл, че към мен си бързал,
но кукувича прежда е раздялата,
препънала е порива за полет, ...

Patrizzia

Poetry

2024-02-24T16:53:00+02:00 750 3 2

А сутрин до възглавето ми свети 🇧🇬

Безмълвно поседя и без да каже
защо тъга в сърцето ѝ горѝ,
разсърди се по повод маловажен
нощта и си отиде призори.
Такава си е – горда, саможива, ...

Patrizzia

Poetry

2024-02-23T09:26:22+02:00 450 1 4

Помня го така 🇧🇬

Отдавна беше. Помня го така,
като че ли преди минута беше,
притихнал вятър, ням и безутешен,
върби напролет, луднала река –
изпила жадно снеговете бели – ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

2024-02-22T20:49:12+02:00 505 2 2

В нас самите крие се Всемирът 🇧🇬

Отвори ми! Нося думи две,
другите – къде не съм пиляла?
Виж луната, как от сън кове,
края на безкрайните начала.
Отвори ми! Нося три мъгли, ...

Patrizzia

Poetry » Love

2024-02-22T10:09:54+02:00 468 4 6