Романтик
396 results
Напред, назад се люшкам във годините.
Във спомените, сгушени в главата.
А те като отминали лета и зими са,
ту стоплят, ту смразяват ми душата.
Напред, назад пътуват мойте пътища. ...
  1350  34 
( По действителна история)
Елка лежеше свита на леглото и слушаше пиянските крясъци на баща си в другата стая. Караше се с по-малката И сестра.
- Мръсница... курвантия... Нямаш ли си дом, ами се скиташ по нощите с разни мъже. Май не само те черпят, а? Сигурно те минават... кажи, ма?
Сестра И мълчеше ...
  1456  21 
Недей погубва любовта си!
На чувствата си „STOP” не слагай!
Животът не е в правилата,
живей го и не съжалявай!
Недей се вслушва в хорски думи, ...
  1094  34 
(Дъ ни съ чите от ора, дека ни страдат от чуфство за смех)
Да ти кажа, сестро, да ти се оплача. Не че съм такъф чиляк, ама ей на кът съм рекъл дъ са почна с нящу полезну и опс, секнаха мъ. Ей тъй изведнъш. От кво ли? Завис сигур и ревнос. Да ти расправям отначало.
Нали мъ знайш, сестро, дека съм кме ...
  1338  18 
По стиха на Jane_d(Деси Инджева) – „Неразбрано!”
Застивам, уморен от обвинения,
изречени в поредната лъжа,
подхвърлени зад ъгъла...
съмнения, ...
  1634  43 
Много рядко ми се случва да почивам на празници. Вече почти петнайсет години работя на смени и ми се събират от сила три–четири празника да съм ги изкарвал със семейството си. Все на работа. Тази година ми се случи, че на 31 декември излязох сутринта от последна нощна. По закона на Мърфи „За подлост ...
  946  21 
Безплодно притихват нахапани думи,
изплакани, мътни се стичат сълзи,
бледнеят без обич следи пристрастени,
без ласки пресъхват... белеят коси...
По тъмните друми свистят ветровете, ...
  786  36 
(Разказът е по мотиви от филма „Груз 200". Самият филм е по действителни събития.)
Полковникът отпи от чашата с бира и избърса изцапаните си устни с пяна.
- Кажи сега, Толя, за мама има ли?
- Има, Никита. И за нея съм донесъл две чанти. Ще и стигнат за дълго време.
Никита погледна през балкона и каза: ...
  1534  25 
Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
Угасва времето, във дланите ми скрито...
Болезнено изстена... безвъзвратно отлетя.
Не се поспря, за нищо не попита,
погледна тъжно... и помаха ми с ръка. ...
  903  41 
Автобусът наближаваше София. Хората в него оживено разговаряха. Нетърпеливи да се приберат по родните места за Коледа, за Нова година. Само Александър не се вписваше в целия този шум. Поводът да се прибира в България беше смъртта на дядо му. Единственият човек, който го обичаше и разбираше.
...
„ – ...
  1448  33 
Не се препоръчва за хора без чувство за хумор! Весели Коледни празници!
Седеше дон Хуан в кабинета си и четеше пощата си. Какви модерни времена! Едно време дойде пощальон, донесе писма, вестници, каже някоя клюка. А сега с тези технологии... нищо. Седи си в кабинета и натиска копчетата на клавиатура ...
  1524  40 
Всеки път, когато сядах на кафе в градинката на барчето, я наблюдавах внимателно. Мъничка и миловидна, късо подстригана и с момчешка фигура. Големи, замислени очи. Тя беше единствената, която сядаше при мен без да се страхува или притеснява от белезите ми. Другите бягаха от мен като от прокажен. Всъ ...
  1043  21 
Получи дон Хуан известие,
специално, препоръчано писмо,
сеньора Милагрос му пише,
от китно българско село.
За Хорхе, в него тя се жалва, ...
  836  37 
Автори Любовта и Романтик (Христо Костов)
Здравей, любима! Липсваше ми!
... Много...
Хей, миличък... и ти на мен...
... Здравей! ...
  1947  48 
Живеем ние в евроград,
всичко ни е евро – ври.
Дупките ни европейски
и цените ни, уви.
Получавам аз заплата, ...
  812  35 
Александра застана на ръба на скалата. Пред погледът й се разкриваше страхотна природа. Погледна надолу. Там някъде беше дъното, което я очакваше. Вдигна главата си и погледна отново напред. Не й се разделяше с цялата тази красота. Но нямаше избор. Отдръпна се назад няколко крачки. Засили се и скочи ...
  1233  31 
Не те попитах – В теб защо ме няма?
Като отминал сън на сутринта – изтри ме.
Превърна ме в поредния... и толкоз...
Във списъка със Нищо – нареди ме.
Не ме попита – Още ли боли ме? ...
  1503  41 
Анонимче, анонимче, бързичко се покажи
и огромна, тлъста двойка незабавно ми дари.
Анонимче, анонимче, стига спа, ами стани,
гледай още колко има, я недей да те мързи.
Анонимче, анонимче, чакат те „добри” дела, ...
  975  44 
По стиха на Mili4ka (Мила Нежна) – „Кажи ми кога...”
Кажи ми кога ще се сбъднат мечтите?
Кога две тела ще се слеят в нощта?
Кога във екстаз ще заплуват душите?
Кога ще отпият на екс любовта? ...
  995  38 
Разсече ме с делата си – греховно слепи,
остави в мене белези... дълбоки рани,
отнесе вятърът далеч сълзи изплакани,
лежаха някъде погребани мечти неизживяни.
Разби ме на парчета със фалшивото обричане, ...
  743  34 
Посвещавам на всички онези, различни в усещанията си, хора. Нека не забравяме, че те също обичат и са част от обществото ни. Нека бъдем толерантни!
Не се харесвам. Цял живот съм все така. Усещам с цялото си съзнание, че не съм аз. Тялото ми и моето „Аз” са съвсем различни неща.
Още от малка все глед ...
  2018  43 
Обичам да те любя.
Денем и нощем.
... Винаги.
В младостта ми ме връщаш...
Живот ми вдъхваш... ...
  1337  45 
Излъскват паважа редици смълчани,
отгоре ги стрелкат студени очи,
понасят се думи във цветни премяни
и пропаст дели ги... и глухо мълчи.
..... ...
  760  47 
Дълъг вятър къси мисли гони,
рошаво поле фантазии събира,
гърбава гора снага извива,
крив поток през нея се провира.
Посиня небето и отмина, ...
  1109  43 
Фил и Джина Мей тъкмо привършваха вечерята си, когато на входната врата се позвъни. Фил отвори и вътре заедно със студения въздух влезе колегата му Лио.
- Хайде, стягай се! Тръгваме веднага!
- Чакай, Лио! Къде?
- Обадиха се по телефона. Всички, които са свободни, да тръгват. Циклонът е бил силен. В ...
  1677  41 
Двайсетината мъже се движеха едва-едва под палещите лъчи на слънцето. Дори сламените им шапки не можеха да ги спасят от горещината. Всичките бяха облечени в мръсни дрехи, отдавна изгубили белия си цвят. Четиримата надзиратели яздеха около тях и от време на време им подвикваха грубо. До плантацията н ...
  2305  38 
Автори Jane_d (Деси Инджева), Мili4ka (Мила Нежна) и Романтик (Христо Костов)
Рисувам името си на гърдите ти с целувки,
запаметявам го отсреща и на другите гърди,
обичам да се любя с вас горещо,
със романтични и красиви две жени. ...
  5173  54 
Седях облегнат на дебелото дърво и пушех втората си поред цигара. Пред очите ми се разкриваше цялата красота на планината. Но всичкото И великолепие не можеше да ме впечатли. За мен тя беше убежище, роден дом. Тук се криех от преследвачите си. Наградата, която даваха за главата ми, беше доста голяма ...
  1160  30 
Мигел седеше на пейката и рисуваше. От отсрещната пейка го наблюдаваше приятелката му. Знаеше, че когато той рисува, не трябва да го безпокои. Само от време на време му подвикваше:
- Мигел, хей Мигел! Да вървим в къщи и ще ти позирам... гола.
Мигел я поглеждаше с престорено сърдит поглед и отговаряш ...
  1148  22 
Самодивски, стъпките ти парят
и върлуват босоного във съня ми,
послеписно ласките ти ме изгарят
и посяват празнина с безгласни струни...
Онемявам безвъвратно, щом си тръгнеш, ...
  1500  43 
По стиха на Jane_d(Деси Инджева) - „Безароматно...”
Въздишките се стичат безразборно,
във ритъм бесен стонове танцуват,
разтърсени от чувството съдбовно,
в любовен грях преплетени тела лудуват. ...
  1041  36 
Всеки ден, когато се връщах от работа, пътят ми минаваше покрай една детска площадка в междублоковите пространства. Обикновенна, само с една люлка и пясъчник. Направи ми впечатление, че всеки път там виждах да седи самотно, на люлката, едно и също момиченце. Независимо дали е слънце, дъжд или вятър. ...
  2008  50 
Наталия (или Нати както я наричаха приятелите И) приключваше с приготвянето на масата. Днес щеше да е големият ден. Очакваше го с нетърпение. От известно време излизаше с новия лекар от окръжната болница – Радомир Иванов. Срещите им не бяха много чести и се ограничаваха в кратки вечерни излизания, к ...
  1128  31 
Аз грехът съм във твоите сънища,
капка свежест във твойте сълзи,
страст и нежност във нощни копнения
и лъчът съм във твойте мечти.
Аз съм твоето утре – във розово ...
  1474  51 
Кокалчетата на пръстите й бяха побелели от стискане. Ръцете й здраво хванали тръбата на таблата на леглото. Тялото й се извиваше в сладостни извивки. Да се люби с този мъж винаги беше удоволствие. Всеки път я караше да бъде на гребена на вълната. Идваше в къщата му с голямо желание. Не й правеше впе ...
  1333  24 
През есента на 1988 година ни наградиха с екскурзия до град Толиати. Да посетим завода на „Lada”. Награда за отличната подготовка на техниката за зимата. Бяха ни проверили от КАТ – България и от СССР и останали доволни. Отиваме цялата бригада. С отбивка през град Куйбишев (сега Самара). Красиви град ...
  2586  31 
Посвещавам на тебе, мила приятелко!
Ще бъда винаги до теб!
Избрах... Нарекох те...
Съдба си!
И истинска си при това! ...
  1081  40 
Към края на май 1988 година (само 23 годишен) заминах да работя в Русия(тогава се наричаше СССР или накратко Съветски съюз). Много нерви ми костваше това заминаване. На първо място, скарах се гаджето си (отивах все пак в страната на многото жени), после и родителите ми бяха против (сестра ми се ожен ...
  2324  31 
Всички знаят колко е важно да имаш сигурен човек до себе си. И когато изпаднем в трудна ситуация, да ни подкрепи. Дори с една усмивка или дума. Но май необходимо е за жените. Защо мисля така ли? Ами...
Подготвяме се да излизаме с жената. Аз да плащам сметки, а тя на шопинг терапия. Докато извади дре ...
  1270  26 
Съдията обходи със сърдит поглед залата. Намести дебелите очила на носа си. Изкашля се и каза високо:
- Адела Маркес, осъждам ви на пет години! След първата имате право да настоявате за помилване.
Младата мексиканка не вярваше на ушите си. Пет години? За какво? Че беше си позволи да обича не когото ...
  1251  22 
Random works
: ??:??