странница
200 results
Далече си, не мога да те стигна,
да те докосна с поглед и ръка,
единствено към тебе скита
като самотна чайка мисълта.
Тя търси те, за тебе тихо пита ...
  963  24 
Рисувай ме с четка, в стих ме нарисувай,
рисувай ме, знам добре, че го умееш,
във огнено ти първо направи сърцето,
с преливащо до пурпур, леко кадифено,
от синьото нататък пък вземи в излишък, ...
  980  13 
Стъпки в пясъка ситен нарежда
лятото жарко с дъх на море,
кичури мокри към тебе поднася
бризът с усмивка на малко дете.
Повей отгръща морската пяна ...
  914  28 
Жена
Загадка си,
ти, тайна вдъхновена,
и жрица нежна,
и огнена вълна. ...
  690  18 
Аз не мога да бъда така окована
в приглушената ивица делничен прах,
и не искам да бъда китара смълчана
с две струни, захвърлена някъде в мрак.
Аз не искам пред прагове сиви да чакам, ...
  949  19 
Копняла бях за малко слънце,
глътка пролет, безкрайна синева,
мечтала бях за люлякови нощи
сред сладък дъх и тишина.
Сънувала бях дъжд от цветни пъпки, ...
  713  22 
Синеока крехка хубавица
скромно в тревата там наднича,
дигнала е своята главица,
всекиго с усмивка тя привлича.
И макар и мъничка като сълзица, ...
  1012  14 
Мой бисерен дъжд, ти ръми, ти вали
и земята за новия път и живот приготви,
зазвъни по стъклата, слепи до вчера били,
събуди ни отново за нови мечти.
И отмий грозотата на старите дни, ...
  780  22 
България се намира в Европа и като част от нея, ние, българите, имаме правото да се наречем европейци. Териториално е така, но дали наистина притежаваме чертите на истинските европейци. Дали нравите ни, възпитанието ни и отношенията ни един към друг са цивилизовани и отговарят на тези, които трябва ...
  15263  15 
Остани, тихо моли душата
и безпомощно крие сълзи,
остани, плахо шепне устата,
самотата безкрайно боли.
Остани, не поглеждай нататък, ...
  1106  34 
Деян обичаше лунните снежни нощи. В тях имаше някакво безкрайно тайнство и очарование. И това усещане той пазеше в себе си още от детските си години, когато му четяха приказки. Въображението му тогава рисуваше невероятно ярки и красиви образи, които по цели вечери живееха в съзнанието му и той се пр ...
  1157  25 
Тази вечер е толкова тиха,
с побелелите улици вън,
и отглъхнал в мракът отлита
като спомен поредният ден.
И подръпва сънливо ресници, ...
  756  22 
Пламъкът в огнището гори,
весело припламват коледни искри,
празникът с усмивка посрещни,
нека да са светли бъдещите дни.
Обичта в душата си пусни, ...
  1420  34 
Ана бързаше за училище. Тя беше петнадесетгодишно, нежно и хубаво момиче със своите мечти и надежди. Вече втора година беше гимназистка и учеше в мечтаното от нея хореографско училище. Точно днес ù предстоеше да представи за първи път пред публика своя нов танц, за който се беше подготвяла толкова д ...
  1355  25 
Докосни ме,
днес падат звезди,
за миг помълчи,
тишината до нас ромоли.
И усети ли вече ...
  1378  29 
Чудак-вълшебник
(посветено)
Със морска пяна поиска да изтриеш мрака
сред острите скали, застанали пред теб,
и малко семе от надеждата позната ...
  684  17 
Слънцето хвърляше своите закъснели лъчи сред клоните на дърветата. Тук-таме се отронваше по някой лист и като златна ладия се спускаше на земята. На пейката седеше стар човек. Ръката му безпомощно лежеше върху грохналото му тяло. Попрегърбената му снага поемаше жадно слънчевите лъчи. Може би това бя ...
  983  22 
Приспано слънце,
далечен птичи полет,
стаена в спомените топлина.
И там, сред миговете цветни,
в изтлялата от лятото мечта, ...
  1032  36 
Докосване нежно - тихо безумие,
повикана с мислите длан
и ласка от твоето кратко присъствие,
звучащо почти като блян.
Прошепнати думи, до болка стаявани, ...
  1988  33 
Решението
Есенният вятър пръскаше листата, падащи от дърветата и ги завихряше по улицата. После ги събираше на малки купчинки и пак ги разпиляваше далеч от мястото, където бяха паднали. Улиците бяха почти опустели, защото хората бързаха да се приберат след работния ден и да приготвят с близките си в ...
  868  21 
Когато се докосват наш'те светове,
Вселената по-тиха мигом става,
смълчани спират всички ветрове,
дори скалата на бурята прощава.
Когато се докосват наш'те светове, ...
  1082  32 
Прости ми любов, че раних те така
и оставих те сляпа от болка,
аз не искам да плачеш сирота, сама,
свита в мислите толкова болни.
Знай, че белег с виновност нося сега, ...
  1295  20 
И пак е слънце, и пак е ярка светлина,
разкъсала оловната до вчера тъмнина
и щедро тя простира ръце във утринта,
изтрива мощно оттенъка горчив от сивота.
И впръсква повик, зов, безбрежност и нега, ...
  1160  23 
Просто тривиална история
(продължение по желание на romanov)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=256183
Нещата в живота на Калина от ден на ден ставаха все по-объркани. Срещите ù с Димитър все по-тягостни. Имаше дни, в които беше страшно подтисната и без никакво настроение. Все по-често тъ ...
  889  19 
Почти тривиална история
Минутите се изнизваха толкова бързо, сякаш ситни капки се процеждаха през процепа на старо счупено стъкло и изчезваха безвъзвратно изгубени някъде, за да не се върнат никога повече там, където са били.
На перона на метрото се гледаха двама души - момче и момиче. Стояха един д ...
  1034  20 
Притегли ме, море, в твойте обятия,
загърни ме за поздрав като морска звезда,
остави ме да вдъхна твойте дихания
сред кипежа възторжен на всяка вълна
и ще сбъдна аз трепетно свойте мечтания, ...
  1007  30 
Слънчев лъч от цвят упоен,
заиграва се нежно с росата,
сякаш твоите мисли носи до мен,
закачливо шептящи в листата.
Светъл лъч се промъква смутен ...
  883  25 
Ти тук си, мое жарко лято и симфония,
отново пак звучиш с напеви на щурци,
и щедро пръскаш седемцветна еуфория,
преследваш птици със слънчеви лъчи.
И пак пилееш дълги златокоси китки, ...
  1220  23 
Ще прегърна сивия вятър
(посветено)
Ще страдам, приятелю, толкова много,
когато отхвърлиш ме ти,
ще тежат между нас часове от олово, ...
  665  15 
Кой смее във мрежа да хваща ята,
полудели за среща с родна земя,
с криле да обхванат свойта мечта,
утеха да срещнат в свойте гнезда?
Кой смее да спира сега пролетта, ...
  768  17 
Уловена частичка от времето
от нас бяга по пътя сама
и се мъчим да хванеме стремето
на човешката своя съдба.
Всеки миг ни сближава, разделя ...
  974  30 
Залязващо самотно слънце,
притихващ полъх в края на деня,
в премрежен миг донасят къс от вопъл,
роден в гласа на чакаща жена.
Зареян някъде в тъгата облак, ...
  889  22 
Ще бъда с теб, когато плачеш
в самотните безкрайни дни,
когато в болката неистово изгаряш,
прободен от хилядите огнени стрели.
Ще бъда с теб, когато стенеш ...
  1390  18 
Нежност, закътана в нишките,
задъхано свързващи дните ни,
нежност, напираща в дланите,
заместваща думите липсващи.
Нежност, събрана във погледи, ...
  1867  27 
Посветено.
Бурен
Животе, няма да се дам тъй лесно,
дори и да ме хващаш ти на тясно често,
ще свикнем с теб да се понасяме напук, ...
  1019  21 
Ти студеният дъжд си в житата,
аз съм топлата гръд на земята,
ти си приливна мощна вълна,
аз съм пристанът, пазещ брега,
ти си тъмната част на луната, ...
  1060  28 
Оставаме завинаги
Във светлина се раждаме,
от сънища сподиряни,
понесли ни, загубили,
сред светове жадувани. ...
  1091  24 
Глътка пролетен цвят ти дарявам,
бяла нежност, обляна в лъчи,
трепетен полъх, усмихнат отправям,
в полет птичи до теб да лети.
И обвивам в напъпили трели, ...
  909  21 
Дойдох отдалече през тъмното,
преминала болката сляпа,
по тази пътека в стръмното,
сплитала мислите в мрака.
Разтворих се бавно с шепот, ...
  798  24 
В чаша тънкостенна животът те изсипва
и питие забърква от тъга, любов, лъжи,
по ръбовете ù понякога посипва
кристали захар и мъничко мечти.
И винаги добавя доста битер, ...
  1492  21 
Random works
: ??:??