ZEMEDELEC
855 results
Пак очите ти са в чужбина...
Много граници ти премини!
Нека никога да не ти отстине
земята славна на наште деди!
Помни винаги своето име! ...
  747  15 
Дойде Пролетта и се къпеш в роса
и поляни цъфтят във косите ти.
Моя малка жена с очи-езера!
Колко в тях ще удавят мечтите си!?
В сърцето си носиш лудата жар. ...
  2226  17 
Няма да вярвате - вдигаше пара!
Бетонните плочки им стана горещо.
Кралица вървеше по тротоара,
момиче на четирсет и нещо.
Тя не се плашеше от студения вятър, ...
  856  24 
Така те запомних -
теракотено меко зверче.
Покосена отава.
Бадемови тънки очи.
Отключи ми луната! ...
  765  21 
Зная, далече съм
от тебе, принцесо.
В ръкава звезди,
съжалявам, не нося.
Роса в стихове. ...
  976  27 
Златният клен
прозореца е изпълнил.
Глас и слух нямам.
Май са излишни...
В стих пращам треви, ...
  786  19 
"Ако хвърлиш зърно в земята и то загине,
то ще остане в земята, а ако ще живее -
ще даде много плодове."
Евангелие от Йоан
Ръжена ми е душата. ...
  618 
Защо само наесен
се връщаш при мене?!
И зиме, и пролет -
все съм този,
за лятото - ще мълча. ...
  567 
"Обичаш ли го?"
Ще отговориш: "Да!"
А на себе си:
"Просто съм луда!"
Голямо момиче, ...
  630  10 
"Ваше Благородие, Госпожа Удача,
для кого Вы добрая, для кого иначе"
Б.Окуджава
Криеш се някъде. Предубеждения.
Несбъднатост има ли, оставаме слисани. ...
  634  20 
Бе с панталон. Макар и нетипично,
прикриваше високите бедра.
Гърдите ù?! Гърдите ù - прилични,
родопска къща на скала!
Криле на птица - веждите извити. ...
  877  31 
Врана нощта.
Звездици по гривата.
Всички задръжки
тъпчат копитата.
Нови пътеки ...
  780  20 
Сенките, под очите ти, искам да пия!
Искам косите ти. Гладката шия.
Искам и устните, сочни и пълни.
Искам и кухото в теб да запълня.
Нежност, събрана във връх на език. ...
  854  16 
Вчера, както си ходех по кея,
нещо сякаш ми каза: Поспри!
Блузка с пъпки и слънце през нея,
и очи, и очи, и очи.
Толкова млада, толкова хубава! ...
  605  13 
Ще потъмнее среброто, а златото ще мътнее.
Ще се поизносят вещи, че и слова.
Нежната младост от албума ще се засмее.
Из-под плочите проглежда тиха трева.
Векът се променя, ще се смели всичко на света. ...
  20510 
Най-жестоката мартеница - кръв по снега...
Купчина желязо... Натрошени стъклата...
Неразцъфнала остана тук пролетта.
Тежка сълза. Кално в душата.
В зелените пъпки люлякът ври, ...
  563  10 
(по София Лонская - Сердце щемящее перебинтовано)
Сърцето туптящо е вече с превръзка.
Небето над бъдещето е на парцали сега.
Изгубена със света е последната връзка.
За да се запази, пастьоризирана е кръвта. ...
  512 
Идвам на прага ти, щом вечер настане.
Идвам да правим двама изкуство.
Обичаш косите ми с цвят на стомана,
безумния поглед, полуделите устни.
Обичам те! Обичам как разказват ресниците. ...
  522 
(по Людмила Шкилева - Яблочко хочешь, Адам?)
Ябълка искаш ли, Адаме? Кво си потриваш мустаците?
Пробвай тая наслада? Или те е страх от гадината?
Змията разправя, че все по-редки са храсталаците
на девствено-пищната Райска градина... ...
  718  10 
(по Рита Раски-Еще не время для подснежников)
Не е още време да има кокичета.
Още се нижат зимните дни.
Тъгата ти нежно ще разчупя, момиче...
Както преди те обичам. А ти? ...
  855  12 
От хроническа болест съм болен.
Натежал съм от чуждата жлъч.
Като монета с особена роля,
застанал съм срещу вятъра, на калъч...
Кашлят грипозно чувства изстинали. ...
  723  15 
Колодата Господ я беше премислил.
Ти тегли Вале, аз пък Дама!
Живота полвината с теб сме прелистили
в играта "Семейство" - за двама.
В косите среброто е вече накичено. ...
  4700  16 
Бог не те е измислил за мене,
но е лудо по тебе сърцето.
Свят съм нощем. Грешен съм денем -
бясно гледам и питам Небето.
Отдалече по тебе заничам. ...
  690 
Проплаква тихо нежната китара,
уморена от безкрайна тишина.
Полита песента зелено-стара
Земята как се люби със Луна.
Настъпва утро и роса се спуска. ...
  760  23 
Стръкове житни врани кълват.
Черно е денем полето.
Вечер ги няма, и враните спят.
Вечер стихът само свети.
Колко е тихо. Свети луна. ...
  878  17 
Името му никой не знаеше. Отде беше дошло - турче ли беше, българче ли - пак така... Цани се при Сулюйман ага, стоката му да гледа - ратайче почна - кехая стана! И луда глава беше. Не се даваше ни на работа, ни на мегданя на хорото... обикна го Сулюйман ага като свой син. Нали си нямаше... И имаше з ...
  1507  21 
Молиш ме да забравя, но късно е сякаш.
Времето е добра отрова, но не лекува вече.
Животите се римуват, не ще бъде проза, значи.
Съдбата е добър стрелец, но не достига картеча.
Глава не ще преклоня - доста много е минало. ...
  1056 
Разбуди ме среднощ.
Изгони ме.
От душата, от мислите, от сърцето!
"Аз и Ти" сме скерцо...
След "Нас"-точка, ...
  940 
Аз те рисувам по памет,
намирайки се
в странен хаос.
... ...
... ... ...
  934 
Ето ти китките
ръцете, вените -
Режи!
И двете си бузи
подлагам - ...
  1040 
Над мен е небето...
Докосни го с ръка!
Притисни си към облаците/ звездите/планетите
със своята безкрайна светлина.
Докосни се с устни /очи/ със сърце ...
  773 
Знаеш ли как изглежда цветът на отчуждението?
Как достига душата до анемичност?
Само в сънищата намират спасение
силните и жизнеспособни личности.
Знаеш ли какъв е ароматът на безизходност ...
  1067 
Кумис детенце приспива.
Мама остана по пътя.
Мъже почиват до грива.
  669 
Никога няма да ме изпиеш до дъно.
Но поне опитай!
С устни.
  731  10 
Ледът е побратим и ми е огледало...
Недей да звъниш! Не ме и търси!
Навън ще е приказка. Всичко ще е във бяло.
С моето име снегът елхата ти ще краси.
Реже ушите ми телефонът - Содом и Гомор! ...
  1043 
В тъмни нощи, щом звездите
месецът с очи гори,
аз съм с тебе! Над главите,
като обич, сняг вали!
Хайде де! Ела по-близо! ...
  1086  10 
Моите стихове, не от мен са написани...
Амбалажни любови... Нищичко ново!
От бездушие и гробища чак да ти писне!
И аз съм само словесна отрова.
На стихове беся домашната манджа. ...
  747  11 
Изсипва се и сняг и дъжд.
Колите - с ледена кора.
Чакалът прави се на мъж:
- От домовете ще крада!
Първосигналният е горд, ...
  697  10 
Огнен дъжд сипе комета.
Звезден молебен за сбъдване.
Виртуална любов. Само в Нета.
Будни очи до разсъмване.
Огнен пристигам да срещна духа ти, ...
  1203  17 
Синеокият паяк бавно сипва отрова.
Всички надежди за щастие постепенно вгорчи.
Всяка сутрин в леглото закуската е готова.
Щом още се съмне и при нея търчи.
Синеокият паяк тихо шепне в нощта: ...
  772  10 
Random works
: ??:??