Philosophical

20.9 results

Танцът на капките 🇧🇬

ТАНЦЪТ НА КАПКИТЕ
Да,
така
унесено
след дъжд, ...
641 1

И аз ще имам звезден час 🇧🇬

Господи!
Ще ме вземеш ти и мене,
като гост във твоя свят,
дето няма и горене,
дето всичкото е в цвят. ...
450 4

Истина 🇧🇬

Удивих се, от себе си се удивих...
Защото плаках със сълзи горчиви,
защото истински сълзи пролях -
за нашите тегоби живи...
Удивих се, защото си простих? ...
526 3

Под Хребета на бъдещето 🇧🇬

Зад всеки камък бавно се надигат
мъглите на отминалото време. -
Пълзят към върховете, но не стигат
на бъдещето шеметния Хребет!
Бел. на автора. Това стихотворение намери място в Капсулата на времето в Антарктида.
1.2K 1 20

Все е малко 🇧🇬

За жената все
е малко - кой каквото
и да сътвори...
512 1

Другаде 🇧🇬

И другарите са излишни,
когато никой не чува гласа ти..
когато само ти знаеш
мирисът
на тъжната самота... ...
892 6

In memorial 🇧🇬

Тука, вечно вали за душите,
от които струи самота;
Бистри капки потъват в земята,
сякаш мият от нея скръбта,
а цветята - ...
1.1K 8

Из поемата "Насаме със себе си 🇧🇬

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №7/поема/
Със патерици и с бастуни,
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта! ...
472 1

Крила 🇧🇬

Една приятелка ми каза вчера,
че трябва вече аз да полетя
Замислих се...
и тръгнах да намеря,
отнякъде веднага две крила! ...
2.7K 25

През оредяла тишина 🇧🇬

Над мен отеква синьото небе
забулено от дълго разстояние
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание...
- Живот безсмислен! ...
1.2K 1 29

Цъфтежи 🇧🇬

В тишината се скрих
и полегнах с душата си.
После пих,
глътка по глътка тъга.
И несбъдване чаках. ...
908 8

В еротика ли да го пусна или в пародии 🇧🇬

В еротика ли да го пусна или в пародии
Шестица ти си,
а аз деветка
набързо виждам
твойта сметка. ...
640 1 4

За жените и котките 🇧🇬

Макар че някой може да отрича,
жена и котка много си приличат.
Една от приликите им голяма,
е че “Жена и котка синур нямат!”
Но те по нещо се и различават: ...
789 10

Съперници 🇧🇬

Нощен вятър под звездно небе,
облаци тъмни напират от запад,
скоро в мрак ще затулят навред
пъстрия свят на Земята.
След това във тъмнината ...
497

Вечност 🇧🇬

Вечното небе е светлосиньо,
Слънцето върви по своя път,
Таз' хармония не ще загине,
даже и цветята да умрат...
Добро и Зло, Обич и Омраза, ...
515 3

Жаждата в нас 🇧🇬

ЖАЖДАТА В НАС
Една жажда, от земните най-голямата,
непрестанно се стремим да утолим.
За да пулсира с дух и тяло в нас съдбата,
инстинкт древен кара ни да се родим. ...
658 2

От всички служби 🇧🇬

От всички служби
най възтòргва „Кръщенè“! -
Човек доБÒГва!
465

Животът 🇧🇬

Кой създаде живота
и съдбата кой начерта?
Колко въпроси задаваш,
когато срещнеш смъртта.
Младостта е безгрижна ...
552 1

Старост 🇧🇬

Малко ракия, два-три домата.
Самота и тиха тъга.
Бог е свидетел - малко ми трябва!
Живота обичам. Не се боя от смъртта.
Докосва паметта отлетели години, ...
2.2K 1 4

Живот на заем 🇧🇬

Братко, живот на заем живеем.
За временно ползване вещи, мечти и души.
Нищо не е наше, кога ще проумеем?
Но нищо - по своя път ти върви...
Костите ми ще се белнат, е, до утре, ...
557

Омраза 🇧🇬

Омръзна ми да пазя тишината!
Омръзна ми да бъда неразбран...
Омръзна ми да пазя аз крилата -
крилата на порива желан...
Омръзна ми от болки и прищевки, ...
526 3

Епитафия 🇧🇬

Да не спохожда ви
ни гняв, ни мъка.
Живях каквото
Бог е отредил.
Но и след часа ...
403 1

Ескиз за чайка, тръни и пера 🇧🇬

Ескиз за чайка, тръни и пера
А моят дух остава прикован
към земното, към грижата за хляба…
Нали човек бил на света призван
небе да търси и да му се радва. ...
919 8

* * * 🇧🇬

тъжно е поне
веднъж да не успееш
да станеш за смях
502

Надежда от пепелта 🇧🇬

Потънал в
забравата на своя
живот,
открих, че
когато спреш ...
960

Сърце 🇧🇬

Като повей на вятър си, галещ лицето ми.
Като тиха пътечка ме водиш наникъде.
Като няма скала, но със спомен за песен.
Като дъжд, който вече прелива в очите си.
Като цвете бодливо в забравено пасбище, ...
747 2

Аз и небето 🇧🇬

Събуждам се в прегръдка на небето.
Със него спим върху една възглавница.
Целувам го с безкрайна нежност
по хладната му празнота,
а то сияе от любов и синева. ...
606 1

Утопично Нереалистично 🇧🇬

Утопично Нереалистично
Живота не поднася тихи нощи
и нежни крайбрежни разходки.
Обгърнат от ръце трънливи и
събуден от объркани кошмари. ...
1.1K 5

За генезиса на една локва 🇧🇬

За генезиса на една локва
На път ми лèжи локва с кал.
Ще кажете, кому е нужна?
Веднъж ли я е попържàл
шофьор и пътник с мутра тъжна. ...
610 3

Научи си урока 🇧🇬

В безкрая потъвам незнайно защо,
намирам живота си кратък
за сладък, красив и богат
и въпреки всичко задавам въпроса
на времето пак - ...
874 2

Художник 🇧🇬

Времето, като граблива птица,
краде от нас, изтрива свидните мечти.
Върху лицата ни рисува груба скица,
чертаейки по челото бразди.
Не пита този груб художник, ...
645

Смарагдови сълзи 🇧🇬

Разбиха ледовете ми кората си.
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.
Загърчи се гората ми тревожно. ...
771 1 7

Приветствам пролетта 🇧🇬

ПРИВЕТСТВАМ ПРОЛЕТТА
Навън е истинско, неповторимо време!
Навън блести от блага светлина,
дошла е Пролетта, акъла ми да вземе...
и да събуди спящата Земя! ...
423 1

Къде си Човечност 🇧🇬

Къде си Човечност
През неспирните пламъци на ада,
някъде по средата на рая.
Пърхащи крила на детски пеперуди,
в капана на жилещите стършели. ...
1K

* * * 🇧🇬

нейде рай - от прах
и пепел... прах и пепел
другаде - от рай...
481

Черно на бяло 🇧🇬

Пред мене пътищата бяха много.
Избрах си този в който днес вървя.
С едно написано за мене лого
до днес си мисля, че ми провървя.
Посрещах дни за мене отредени. ...
672 11

Живот 🇧🇬

Ах, живот, защо към мен си тъй жесток ?
Чувствата, в сърцето са ми свити.
Мислите обливат ме като най-бурния поток.
Действията ми, като юмрук са свити.
С непокорната съдба, и с проблемите безкрайни, ...
493

В Забрава 🇧🇬

В Забрава
Там в далечината на живота има
думи неизречени, истини от лъжи забравени.
Мъдрости заключени и скрити надалече,
истории никога неизписани и неспоменати. ...
1K

Думи за детството ми 🇧🇬

44/ДУМИ ЗА ДЕТСТВОТО МИ
На нивите живота си захванах.
И люлката на крушата ми бе.
Подтичвах там аз винаги след мама.
И раснах като селското дете. ...
534

Поредна абитуриентска вечер 🇧🇬

Моят клас се пръсна по света
като звездния първичен взрив!
Но след толкоз шèметни летà
ни събра отново миг щастлив!
По челата бръчки се четат, ...
570