Philosophical - Poetry

Човек 🇧🇬

Човек
Най-свирепият, ужасен
хищник, бродещ по Земята.
И за свойте е опасен
във разгара на войната. ...

tsofa

Poetry » Philosophical

2009-06-11T18:00:38+03:00 559 1

Разпятие 🇧🇬

В началото бе Словото...
... А моето Разпятие е Словото.
Достойна ли съм,
щом осъмвам в смут -
повярвала, че богоравно служа, ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2009-06-11T13:24:55+03:00 718 3

Дълбоко крием в себе си... 🇧🇬

Дълбоко крием в себе си
законите неписани.
Понякога най-ценни са
изстраданите истини.
И падаме, и ставаме, ...

feia

Poetry » Philosophical

2009-06-11T11:07:06+03:00 1.6K 35

Като коприва 🇧🇬

Болна нощ раздира небесата,
задавен вятър кашля късолиния.
Прегракнал гарван моли за разпятие,
а луната се изгуби - във намиране.
... ...

SoLiS

Poetry » Philosophical

2009-06-11T10:44:21+03:00 700 1

А може би за миг 🇧🇬

„А може би за миг...”
Някъде между небето и земята
е мястото на всичките злини.
Видели болката и нищетата –
унизени бяха нашите души! ...

machin

Poetry » Philosophical

2009-06-10T15:13:40+03:00 818

Орис 🇧🇬

Раздавам късчета обич по пътя си -
искрици жарава от родния дом,
парещи огнени знаци,
за да не забравя корените си.
Събирам късчета радост по пътя си - ...

vanicheto

Poetry » Philosophical

2009-06-10T08:17:21+03:00 805 3

Дай си шанс 🇧🇬

"Ако животът ти поднесе лимон, направи си от него лимонада!"
Да потъваш в забрава е лесно.
Да проливаш горчиви сълзи.
Да се сриваш. Да бягаш нечестно.
Да вменяваш си чужди вини. ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

2009-06-09T22:19:37+03:00 1.6K 1 31

Старата къща 🇧🇬

Пристига утрото в порутената къща,
с цветните си светли небеса,
стълбите го като божество прегръщат,
оцелели след нощната тъма.
Сълзите капят в стаите студени, ...

liulina

Poetry » Philosophical

2009-06-07T18:14:50+03:00 1.6K 4

Белият мрак 🇧🇬

Белият мрак
Белият мрак по лицата ни
рисува смразяващи сенки,
демонични и зловещи гримаси...
Злоба, ненавист, омраза – ...

sui4i-bel

Poetry » Philosophical

2009-06-07T17:58:18+03:00 1.6K 1

Оазисът на моите мечти 🇧🇬

Животът е пустиня грозна,
все пясък и безмилостни лъчи.
А ти, човеко, търсиш в тази бездна
оазиса на своите мечти.
Но тръгнал сам самичък, без приятел, ...

g27

Poetry » Philosophical

2009-06-07T17:44:10+03:00 1.6K 9

Градът и светът 🇧🇬

Отброява пърхането
на крилата ми
махалото
и Той е там,
в глухия ми мрак... ...

VeseliQ

Poetry » Philosophical

2009-06-07T17:32:13+03:00 931

Прашинки сме 🇧🇬

Прашинки сме малки, дори без следи,
в Космоса... свят от безкрая.
Където се раждат, умират звезди
и вихрят стихии... във хаоса.
В небесната книга написана там, ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

2009-06-07T11:27:03+03:00 1.1K 19

Търсещата 🇧🇬

ТЪРСЕЩАТА
От тялото безкрайно на Твореца,
съблазнена от земни красоти,
откъснала се мъничка частица,
за да полети. ...

alistef

Poetry » Philosophical

2009-06-07T11:25:59+03:00 602 1

Кремъчно 🇧🇬

В стара къща заживява тихо,
време кремъчно и скрито, скрито
се оглежда в огледало потъмняло,
там чертите мои напластяло.
Бледи спомени, все прозаични, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2009-06-06T13:37:38+03:00 577 4

Животът ни препуска... 🇧🇬

Животът ни препуска във галоп
и сякаш сме изпуснали юздите.
Изгубил се е нейде знакът "Стоп",
изчезнали са в пясъка следите...
И само сънищата ни в каданс ...

feia

Poetry » Philosophical

2009-06-06T11:10:06+03:00 1.7K 43

Спомен за майка ми 🇧🇬

Спомен за майка ми
Помолих я, да нарисува цвете…
Тя даже не погледна към молива.
Взе кърпата, избърса си ръцете
и до килера в ъгъла отиде. ...

alkaltchev

Poetry » Philosophical

2009-06-06T10:34:05+03:00 2.7K 17

Къде отиват разбитите сърца 🇧🇬

Там, на края на града,
има къщичка една,
там е тъмно, мрачно, тихо,
безнадеждно и унило.
Там ръка протяга просяк, ...

humble

Poetry » Philosophical

2009-06-06T10:26:49+03:00 847 3

Лекарство 🇧🇬

Лекарство
Цяр, за който ми се струва,
че не бива да е вреден,
а е редно да лекува,
но за друго е въведен. ...

tsofa

Poetry » Philosophical

2009-06-05T22:53:37+03:00 585 2

Коя съм 🇧🇬

Имам правото да съм всяка
и няма какво да ме спре.
Да съм звездица в небето
или бисер в морето,
да галя като слънчеви лъчи ...

малка_любознателка

Poetry » Philosophical

2009-06-05T21:03:25+03:00 823 1

Същността на живота 🇧🇬

Същността на живота
Така се радвам, че те има
тук... на топличко във мен.
Няма сняг...
А си е зима... ...

нмг

Poetry » Philosophical

2009-06-05T12:54:23+03:00 1.3K 16

Приказка за ново утре 🇧🇬

Небето не помръдва и е скучно,
вятърът заспал сънува духове.
Тревата е безлична - не е вкусна,
а лятото изгуби се във слухове.
Китарата е няма - непотребна, ...

SoLiS

Poetry » Philosophical

2009-06-05T12:41:50+03:00 663 5

Разнежване 🇧🇬

Разноцветие от багри ме събужда
и слънчев лъч ръка протяга.
Песента ми неуморна и протяжна,
в небето пулсира със вяра.
Аз под сводовете сини пак се впускам, ...

тюркоаз

Poetry » Philosophical

2009-06-05T11:12:56+03:00 725 10

Преобръщане 🇧🇬

Най-страшната истина била
да срещнеш в огледалото истината.
Огледала, огледала -
толкова мои копия,
какво бих си казала с вас? ...

dimibs

Poetry » Philosophical

2009-06-04T20:08:16+03:00 660 2

Охлюв 🇧🇬

Оголях от провиране,
обосях от препъване.
Покрив носих на гръб,
но и него изгубих.
Непростени останахме ...

papacot

Poetry » Philosophical

2009-06-04T19:58:40+03:00 1.2K 7

Приятелство или любов? 🇧🇬

Две липи растат във парка.
Две липи разпръскват аромат.
Две липи си клони в арка
сплитат пак над някой непознат.
Розов храст край тях цъфти. ...

LeChevalier

Poetry » Philosophical

2009-06-04T19:57:52+03:00 1.1K 7

Брегът на самотата 🇧🇬

“Брегът на самотата”
Когато стигнах горе на скалите,
обърнах своето лице назад.
Погледнах залеза над планините -
открил бях вече своя бряг. ...

machin

Poetry » Philosophical

2009-06-04T13:22:09+03:00 817

Напред е пътят 🇧🇬

"Напред е пътят"
Какво отнето бе от нас във времето?
какво забравихме да споделим?
Дълго чакахме - сега сме закъснели!
Надеждите кога ще възкресим? ...

machin

Poetry » Philosophical

2009-06-03T17:20:03+03:00 1.5K

Движение 🇧🇬

Стая. Момиче сред стени...
Движение, движение на мислите...
То бяга в мечти да изкрещи.
Назад, назад безшумно до сълзи.
Продължава във външните едни неясноти. ...

Mariq

Poetry » Philosophical

2009-06-03T13:53:53+03:00 1K 1

Бури и земетресения 🇧🇬

Небето тъжно се усмихна
и обгърна ни със сивота.
Куршум ли, буря ли ни стигна,
или просто дяволска тъга?
В небесни гробници белеят ...

TeMiDa

Poetry » Philosophical

2009-06-03T00:12:57+03:00 1.7K 11

Да построиш Дом 🇧🇬

Когато на двайсет
се полагат основите
в градежа на къща,
наречена Дом.
Тухла по тухла, ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

2009-06-03T00:11:22+03:00 2.1K 33

Сърцето 🇧🇬

Да спре да бие сърцето
не е нужно много,
но да препуска в галоп
се иска всичко.
Бъди готова да дадеш себе си, ...

yulia

Poetry » Philosophical

2009-06-02T23:56:33+03:00 1.5K 3

Размисъл 🇧🇬

Размисъл
Времето е гадно, безразлично,
дъждът кротува тих по клоните.
Теоремите присъстват в учебника
или чакат своето откриване. ...

Gerin

Poetry » Philosophical

2009-06-02T23:50:04+03:00 992 2

Пукнатата ваза 🇧🇬

Кошмарно е да мислиш за миналите дни,
потънал във разруха сред жалки старини,
да чакаш чужда милост от нови времена
и някой щом почука, да бягаш за ключа.
Когато те потърсят от жалост, че си сам, ...

vesselin

Poetry » Philosophical

2009-06-02T21:20:12+03:00 769 4

На Небето сега да му мислят!... 🇧🇬

“В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.”...
Хр.Смирненски ...

andrina_mark

Poetry » Philosophical

2009-05-31T23:15:19+03:00 4.3K 1 64

Калинката на Милчо КИ 🇧🇬

Червеното поле на крилата и твърди,
обхващат с мах два свята прегърнати,
а черните точки са цели с пълни гърди,
извикани и в смисъл самите превърнати.
Калинка е. Ей момче намерило себе си, ...

liulina

Poetry » Philosophical

2009-05-31T10:15:23+03:00 1K 2

Изкупление 🇧🇬

Изкупление
... да не им се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят - Второзаконие 5:9
Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Poetry » Philosophical

2009-05-30T22:48:19+03:00 1.9K 25

По-силно 🇧🇬

Един човек умря така нечестно,
че вятърът изтръпна и се скри.
Убиеца не трепна - някак лесно,
следите си след него заличи.
Погребаха го с почест и букети, ...

EVERyTIME

Poetry » Philosophical

2009-05-30T22:43:02+03:00 708 5

Все още искам 🇧🇬

Не съм се натанцувала,
не съм се намечтала,
не съм успяла още
напълно да се покваря,
все тъй сърцето си раздавам ...

vanicheto

Poetry » Philosophical

2009-05-30T07:59:02+03:00 972 1

За греховете 🇧🇬

Дали дъждът, който вали
от прихлупеното сиво небе,
ще измие греховете ни
Защо винаги на празник, Господи,
идва страдението на изтормозения ни беден народ? ...

atos39

Poetry » Philosophical

2009-05-29T22:41:54+03:00 850 3

Всеки пее, всички пият 🇧🇬

Оставете ме да пея и да пия!
Просто оставете ме на мира!
И тази битка аз изгубих...
Съзнания заспали не събудих!
Оставете ме да пея и да пия! ...

DamnedSoul

Poetry » Philosophical

2009-05-29T21:58:30+03:00 866 1