Брегът остава толкова тих.
Реката при сбогуване е друга.
Написан на водата тъжен стих.
Воал във времето отплува.
Небето, облаци и няма вик. ...

Ако рекат устите ми
да се отворят,
мълчания ще забучат
в просторите.
После ... ...

от буболечка
напла̀ши се — мамо — и
късата клечка

Започва приказка една...
Каква?
...
Приказки има много различни,
за малки, големи...четат се от всички. ...

Стига сте гледали, нямам лице.
Прося сълзи да се стопля.
Стига сте молили, нямам ръце,
прося тъга, че е кротка.
Спрете да чакате, няма любов. ...

Имаме си пощальон.
Той лети от клон на клон
и писмата ни разнася,
вести всякакви донася.
Този пъргав раздавач ...

Кинжал пробожда гърдите,
този път уцели право в целта,
сърцето пронизва дълбоко,
тупти до последната капка.
Върти се вътре!Натиска жестоко! ...

Аз зная, ти сега не спиш в нощта,
във стаята си сам със тишината.
Докосвам те с невидима ръка
и лека нощ прошепвам в тъмнината.
В такава нощ ти спомняй си за мен, ...

Лястовичките летят
бръмбарчета, пеперудки и мухи ловят!
Птички наши, птички иностранни
всякакви по нашите географски ширини!
Тука им е хубаво, ...

Този свят полудя нереално.
Той се втурна да тича без път
и скандалното стана нормално,
а сълзите не могат да спрат.
Всяка вечер се моля за него ...

Който и да дойде на власт -
той те граби без пощада
да се облажи със страст -
просто тука няма изненада!
Моралът за тях е бреме, ...

В есенна мъгла - ликът ти.
С телефонен вкус ти е гласът.
Ала душата ти е изворна вода -
пих, опих се... жаден все стоя...
Душата ти е изворна вода - ...

В окото на бурята е празно и толкова пусто,
а мъглата се стели на лепкави, сиви валма,
хипнотична спирала от водни порои засмуква
тъй познатия свят, да те вземе от тук е дошла.
Неразбрана е бурята, иска другар да си има ...

Лятото тръгна си – голо и босо,
сякаш и идвало даже не бе,
гълъби мокри преглъщат въпроса:
" — Кой ли разплака доброто небе?"
Вятър в комините хлипа, ли хлипа, ...

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДНО ПАВЕ
Роден съм край София. По точно в село Владая, където беше кариерата в която се родих. Много хора мислят, че съм гранитено кубче, но бъркат. С гранитовците сме роднини, но ние сме друг род. Нашият род е Базалтът, роден при втвърдяването на вулканичната лава, която представл ...

Хамлет не го познавам, само съм чувал това-онова от него. И за мене вечният въпрос винаги е бил "какво ще ядем сега", забил поглед в утробата на хладилника къмто дванайсет вечерта. До там.
И също като него стигам да границата мрачна на лудостта и паниката ако в кутията няма хляб. Нещо атавистично пр ...

Пак ще ми пѝшете неизвинено отсъствие,
в оня бележник, който сам Господ разписва.
Плаче небето, сълзѝте плътта му разкъсват.
То като лудо над немите гробове плисва.
Вятърът брули сърцето - дървото черешово, ...

Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало,
дали порой ще рукне, едър град ли ще удари
тръняците, що в нивата ни са се пръкнали?
Езици жлъчни, жарещи копривени пожари...
Кога се наизлюпиха така в скорушите, ...

Останах аз шепот,
безтелесен дух,
изживян като трепет
в живота ти кух,
като белег зараснал ...

Нито ще се задоволя с реплики от чувства!
Нито с такива на известни марки!
Мен ми трябва нещо друго дето в ляво да ме пари!
Като нестинарка по нестихващия огън от ветровете подкладен, нещо дето не ще да бъде за един ден!
Тъй и аз съм волна като него, емоции в себе си подклаждам, мисията ми е да не с ...

Знам, че не можем да бъдем с теб същите
след преживените бури в живота.
Носим следи от морето по мачтите,
много мечти не достигнаха кота.
Не, невъзможно е с теб да сме същите! ...

ПОКРОВИТЕЛ.
Нощното дежурство продължи почти до обяд и лекарят си тръгна уморен. Вървеше бавно с мислите си, че това болнично отделение е трудоемко. Трябва да потърси друго решение. Но какво? От разпределението беше изминало само една година. Стойката на тялото му беше с наведена глава и рамене към ...

Следва ме навсякъде,
скрита в случайности.
С мен ли се е родила
или е тук обичайно
и с мен пътуването ...

колчем животът
се в стих помещава — го
стих благославя

Познайте!
...за какво, срещу кого роптая,
а някой ще се припознае...
Онези, дето пишат се на много " чисти",
с мислите ЧЕРВИВИ като глисти, ...

В парламента, днес се карат.
Пак настъпил е разкол:
От една страна е Харвард,
а от друга… Учиндол.
Пак се спускат компромати. ...

Примирих в себе си борбата
войнът беше победен,
свали доспехите, теглата
и тръгна тъй незащитен.
Мечът му остана втъкнат ...

Бял хоризонт вилня. По пладне
разплави мозъци, разлъчи
душа от тяло. Там пропадна
без вест сърцето ми измъчено.
И цялата природа секна; ...

Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за наглостта на подлеца, ...

Стендал описа —
Ванѝна Ванѝни — как
мъжка чест срина...

Днес не звънна...
А лято край бялата къща
шие слънце и разперва криле, за да литне.
Не остана до дните, когато с магия превръща
онзи, морският вятър в песъчинки косите си житни. ...

Седя си вкъщи, ама съм разгонен до пръсване. Пускам телевизора и опааа... За 2135 път "Спасители на плажа". Една спасителка бяга на забавен каданс и виждам, как гърдите и танцуват нагоре, надолуууу и едни банскиии... Загасям веднага телевизора. Вземам лаптопа и отварям литературен сайт, за да ми мин ...

на човешкото
тяло най-нечистата
част е устата
..........................................
от друг ъгъл: ...

Да съм бил, да съм бил… Най-много на пет години. Едно лято се оказа, че трябвало
да ме изпратят на село сам. Нашите явно са си били наумили да припечелят някой лев по курортите. Старците бяха притеснени. Все пак самостоятелно тримесечно присъствие на чуждо място далеч от родителите, на толкова малко ...