Понякога си мисля, че ми казваш
най-хубавите думи на света,
понякога сърцето ти е празно
и пусто, и без капка топлота.
Понякога с експлозия в очите ...

Оказах се в тази галактика,
събудих се в звездните пясъци...
Май...трябва да тръгна нанякъде...
Гола, космическа, блясъчна...
Прогледнах в това измерение, ...

В ръцете ти несигурни,
за пореден път се скривам
и думите ти медени,
ме утешават кратковременно.
В очите ти кристални, ...

-X-
Тежко преживяваше взводен командир Радев майските събития. Беше разкъсван от противоречиви чувства, но в никакъв случай не биваше да споделя с когото и да било онова, което мислеше за случващото се. Два пъти праща покана за телефонен разговор до Белин, но той не се яви. Младши лейтенант Радослав ...

Вече сме петстотин, пожълтелите ми леко треперещи ръце взимат изпокъсаната тетрадка, дописвам това тук и считам всичко за приключено.Пръстите ме болят от писане, а белезите на може би започваща болест си казват думата, леко изпукват, но не им обръщам внимание. защото вече сме петстотин.Тънък лъч све ...

Навън върлуват бури
и вятърът свисти, бушува-
размята ледени поли!
Дървета, клони, храсти -
без мъка , свива до земи! ...

Вечер
Тиха нощ стои́ на прага,
даже вятърът избяга –
с тайнственост необяснима
тъмнината стана зрима... ...

Усещам дъха ти, донесен от вятъра,
Прекрасни полета със свежи треви.
Усещам ръцете ти, изгрев на пясъка.
Погален от топлите морски вълни.
Усещам косите ти, валсът на лятото. ...

Спиридон живееше на предпоследния етаж на нашия панелен блок. Беше спечено старче и отвсякъде изглеждаше като ехо от младостта или изпята стара градска песен. Не общуваше с никого, защото асансьорът го отнасяше директно пред гарсониерата му, освен когато той се повреждаше...По неизвестни причини тов ...

Аз и той всяка вечер се срещаме... Винаги по едно и също време на едно и също място, по пътя към брега. Аз отивам, а той се връща.
Той:
- Какво правиш всяка вечер на брега на реката?
Аз:
- Уча се! ...

Повдигам се
на пръсти, още малко,
да хвана слънцето
с ръцете искам,
но ми нашепват: ...

Тягостно и мълчаливо чакане....
Сегиз -тогиз някоя медицинска сестра в бяла манта ще премине из коридора, тихо и безшумно като фея, носеща надеждата със себе си...
Притворих уморено очи...
Връщах се от Военното окръжие, последна проверка преди казармата....
Срещу мен светлокосо приятно момиче в шушл ...

Беят се огледа и като не видя никого скочи от седлото. Запря коня до едно дърво. Без да се помайва изу чепиците си, размота чевръсто пояса, съблече антерията и горните дрехи, пусна силяха на тревата. Кесията с парите му глухо тупна и той я скри под купчината дрехи. Беше решил да се забавлява с гяурк ...

Щом слънцето целуне в небесата
дъждовен облак – ражда се дъга.
С палитрата от седем цвята
деца рисуват земни чудеса.
Облаците им усмихнати са някак… ...

Навън януари е много зает,
врабчета лови и ги пуска.
Край него са котета, хишници. Пет,
умилкват се – чакат закуска.
Не знаят, че той за любов закопнял, ...

Връщане към корените в модерен вариант – към пещерата, с тоягата, звукоподражания, оцеляване и размножаване…
хххх
Загледах се в исторически разследвания. Едното – за Нерон. Той е сред тези личности, в чиито „деяния“ се съмнявам. Тацит е бил малко дете по негово време, Светоний се ражда след това, Ди ...

Да се скриеш - нищо ти не коства -
животни и пейзажи - колко щеш,
но да избереш цветето с невинност -
това е смелостта на кораба,
останал за векове на дъното, ...

Малък Сечко февруари
доиде след брат си - януари
и сняг навсякъде завари.
-Какво да правя - той си рече-
навред затрупано е вече, ...

Летен, но студен...
Юбилея ти празнувам
без да знаеш ти за ден,
още че смеха ти чувам-
винаги до мен...

Вървя по разбития тротоар под жаркото следобедно слънце. И макар да е пандемия, трафикът си е трафик, пиков час е, колите хвърчат по столичному.
От страничната улица пред мен излиза напречно една кола, и възползвала се от червената вълна и спрелия за минута поток надясно, пресича и спира в средата н ...

Гларусът се спусна от високо,
докосна леко моите устни,
сви крилете си бели,
погледна ме и остана.
А вълните буйни обливаха ...

Стихотворение, което написах на шега:
Различия
Не обичаш нощна красота,
аз пък влюбена съм във Луната.
Теб ти трябват хиляди слънца, ...

Балкан, аз искам да съм в твоята прегръдка,
тук чувствам се честит и защитен,
до корена си знаем пада всяка крушка,
ти роден дом оказа се за мен!
Над тебе рее се духа на мама, ...

Музика и текст-Соня Станчева
Аранжимент и звукозапис-Кирил Гунчев
Изп. Соня Станчева и Даниел Деянов
На този линк можете да гледате видеоклип към песента:
https://youtu.be/c48zBzD9hSs

Само за проба. Едно демо от преди пет години с ужасно качество. Любимото парче на глухата ми котка.
Текста би трябвало да е нещо подобно:
You know, all my friends just spread out
Everybody gets his own way up
Jimmy get a married ...

Денят е с вкус на януари,
със снежнослънчев аромат,
но летен пясък още пари
под стъпки светещи назад.
Снежинките ще ме разчувстват ...

Кафемашина съм на тази улица вече четири години. Първо бях от другата страна на тротоара - точно до магазина за риба със синята врата, който вече не работи. После собственикът ми ме премести тук.
Ако някой ви каже, че е много лесно да бъдеш улична кафемашина, не му вярвайте. Знам го от опит. Ако оба ...

Уморих се от несбъднати надежди
и от хорския прозрачен фалш,
и от пътищата, дето ме отвеждат
все напред по пътя ми назад.
Уморих се от безкрайната тревога ...

И в края на селце се беше свила,
студът те бе пронизал в този брод.
Небето бе проклело сняг и зима,
когато ти се моли пак на Бог.
Когато чу, че нечий плач е всичко, ...

Той българина все води своята борба,
в ден обикновен, във веселба и в тъга.
До него е неговият помощник по съдба,
едно магаре, един приятел Марко по душа.
До него заедно е на нивата, с него то оре, ...

(на blackjack12 с благодарност)
Усмихнах се, защото
самотна птичка ми намигна.
Във кошера на мислите
дали откривам майка на пчелите си. ...

Имаше ли нещо преди теб
имах ли лице и име...
или съществувам като ред
на стих, без име на любов, любими!
Дано ти бъда муза някой ден ...

Остров Кефалония, Свят Гама, 17-ти век
Джиа пърхаше около клона на милапидията и с гордост, примесена с тревога, наблюдаваше бебетата с прозрачни, все още неукрепнали крилца, които пълзяха нагоре-надолу и растяха с главоломна скорост. Скоро крилцата им се изгладиха, наляха се млечнобяла багра, а в д ...