И когато…
И когато в сърцето умира
на надеждата бледия лъч,
и когато в душата угасва
красотата на дългия ден, ...

Майсторе, вдигни ми къща
с двор и със оградка бяла,
дето вечер да се връщам,
да присядам отмаляла.
Да ме гушнеш на чардака, ...

Може ли?...
Може... в следващ живот
да бъдеш русалка щастлива.
Пясък, луна
в сълза кадифе... ...

Ох, отново предизвикателство....
Добре, че имах маркови костюми от ''ония години '',.. натъкмих се, погледнах се в огледалото в къщи, харесвам се,.. щом аз се харесвам ,какво остава и на другите да ме харесат...
Купих два букета червени рози с пет и седем на брой,.. изтупан като новобогаташ с Ауди А ...

Не съм очаквал да те срещна отново,
и да ме накараш, да се чувствам така неповторимо,
отново и отново ме караш да мисля за теб,
не знам какво ще правя ако продължаваш да ме караш да се чуствам така блажено,
желая да открадна още моменти с теб, ...

Езерата ни завещават
тайни пророчества от преди -
подсещат ни горчиво
за невъзможните мечти...
И в сънищата - ...

Когато се смея и грея,сияя,
когато очите блестят и летя,
когато се радвам и силно мечтая,
няма скрито. А ти се съмняваш в това.
Когато притихна и нищо не казвам, ...

Пленен от хоризонта, се усмихваш
на миналото - някогашно настояще.
Пулсират още вените с напев излишен.
Сърцето носталгично го изпраща...
Нима не е красиво тихо да умираш, ...

Втора част
Ще пристигне отново Христос,
с любовта да разпръсне тъмата
и прокара мисловния мост
към планета, далеч от Земята. ...

Юмпе съм аз, къзъм, Юмпето от Кадънка. А то все – старицата с мантото, та старицата с мантото. Че каква старица съм аз? Направо съм си баба! Тъй ми и викат – баба Юмпе от Кадънка. Ей го де е нашто село, на един хвърлей път от Кърджали. Носим ние манта, и в студ, и в пек, адет1 си ни е. И шалвари нос ...

И като нож – до дръжката забит
светкавица небето пак разпаря.
Гърмът разказва онзи страшен мит,
за Ахерон, за Стикс и за лодкаря.
Баща му сприхав старец бил - Ереб, ...

,,Мамо, кое п'о
от вакуум празно е?" -
,,нелюбов, чеде..."

Подготвя се дъждът за воден празник,
рисува капки, после с радост пуска.
Денят е тих, спокоен, не ме дразни,
дъждовно се сгъстява от закуска.
Вали си неочаквано, красиво ...

На моите хора
Помнете своите деди и история,
но не от книгите, дето ви лъжат!
Там е една фалшива и пропагандна теория
на тези, които искат да ви прекършат. ...

Развиделяваше се. В края на морето, където започваше или свършваше хоризонта, беше сиво, сивото се сливаше с водата и я правеше мъглива, непонятна. Лято. Заведенията затваряха. Петли нямаше, но музиката кукуригаше прегракнало и приглушено, гларусите ровеха в пълните контейнери, пиано баровете, диско ...

Аз не искам!... Не мога!... Не трябва! ...
Не заспиват очите ми още...
Полунощ е отдавна пробягал
Половината в черните нощи...
Но сърцето бунтува се тайно – ...

Плаче ми се...Боже, колко ми се плаче...
А съм тръгнала с краката боси, по ливади здравец да бера.
И не помня никак вече... Къщата с капчука как протече...
Тук под моста, сякаш вчера, срещна ме с целувка любовта.
Просих от звездите вино. Ръченица ситна с лудите играх. ...

(Първи час – математика)
На клоните на столетен бук,
в гъста гора, далече от тук
от орехово дърво издълбана
е закачена табела голяма. ...

Знаеш ли
Знаеш ли, че мога да съм лято
в усещане за истинска жена,
мога да съм сърдечното богатство -
и в тебе мога, ритмично да туптя! ...

Ще пораснеш, дъще, много бързо,
дори преди да е станало време.
Ще отидеш някъде, далеч от вкъщи,
далеч от дома, от баща ти и мене.
Ще срещнеш хиляди хора, дете, ...

Приказка с щастлив край
Във малка къща на брега
живяла царска дъщеря,
прогонена била момата
от злата мащеха в гората. ...

Табелки ,,Образцово гето".

Скърцането на вратата ме разбуди...
Кирия Ефи по къса нощничка в рамките на вратата....
Скочих като ужилен, какво ли е станало,.. заспал ли съм дълбоко и не съм чул...
- Петро, студено ми е,... искам да се стопля при теб - изрече тя със заплакващ се глас - Студено ми е Петро,...искам да се стопля пр ...

ДРАСКИ ПО СВЕЧЕРЯВАНЕ
Дали разчела съм погрешно
от Бог изпратените знаци?
Раздипли тънката си дрешка
в очите ми зелено лято. ...

Едно листенце само ми е нужно
от красотата твоя да докосна
и мигом ще почувствам теменужно
уханието ти в тревата росна.
От красотата твоя да докосна ...

Уморих се да показвам,
да те тласкам по плочките напред,
да създавам от нищото твоя куплет,
а ти да пееш колко още искаш.
Да стискаш в ръката си козове, които са побелели, ...

Готино име за разказ, а?
Сам го измислих. Не разказа, името.
Отидох до фин-тех парка да го видя. Беше хубаво. А и денят бе един такъв – очарователен и досаден като съпруга. Печеше ярко слънце, ала навсякъде се лееше вода – изпод земята излизаше. Един дресиран бял гълъб показваше уменията си, като ле ...

Дали като наследствена черта / баща ми е бил срамежлив и мълчалив/ или поради други причини, не зная. Но като дете , пък и чак до 25-ата си година, аз бях също срамежлива и мълчалива. Разговорите с непознати хора ме затрудняваха. Понякога не знаех какво да кажа или се обърквах при отговора. Това още ...

Боже, егото ми ти вземи
вдън земя го затвори.
Дръж го ти далеч от мен,
за да не трови моя ден.
Не, не ми е нужно то - ...

Когато легна в покоя
В сянката, не плачи
Мисли за мене, като за Тоя
С който времето си подели.
Когато въздуха ти замирише ...

Пристъпи с многоцветни балеринки.
С целувка стопли чакащи зеници
На воля залюля волани,
в градини като везани шевици
Тогава камъните оживяха. Под пролетната стряха засияха. ...

Когато пак решиш, че съм съдба,
дали ще имам сили да откликна,
дали отново ще те приютя
в душата – храмът за молитва.
Предаде за пореден път, не мен, ...

Гледам в очите ти ослепителни,
синьото в тях - небето спокойно,
сивото...пленително - улавя ме.
Предавам се пред погледа ти!
Затвори ме в тези свои очи, ...

Сред тежката непроходима проза
си търся малък неочакван стих,
лъчи да пръсне от щастлива доза
и ето сред тревите го открих.
В зеленото безшумно се понесе ...

Сините нощи
над синия град
в синьо морето рисува.
Могат ли още
звезди да валят ...