ЛЮБОВ В ПОДМОЛИТЕ НА ЕСЕНТА
Октомври приютява всеки лист
в дланта ми – разтопено злато,
Ала шептежният му ръкопис
за мен е твърде непонятен. ...

изпълнител: Борислава Венкова
музика и аранжимент: Димитър Стефанов
текст: Веселка Василева
Песента е създадена за участие в международния фестивал за нова авторска песен и изпълнителско изкуство на песни от македонската фолклорна област “ПИРИН ФОЛК” САНДАНСКИ - 2017 г.

Йонатан стискаше под мишница солидната папка и се носеше леко напред. Наоколо беше нормален ден, типично ежедневие – кристално небе, лазурни облачета, златно слънце. И птици. Всякакви птици, чиито трели украсяваха ефира като шарки на разноцветни амфори.
Срещаните учтиво поздравяваха, а и той, въпрек ...

И ето, да кажем, си вземете болка
от наште широко раззени зеници,
залудо рискувате рани стотици,
а лято догаря, димящо и болно.
Небето, да кажем, снижи се оловно, ...

Безсъние при пълнолуние
Кой запали над Земята
магнетичната Луна
и изпълни тъмнината
със магична светлина?... ...

След толкова изминали години
понякога се питам - аз къде съм?
Нима в това, в което днес не вярвам,
или в това, което ще отмине лесно...
Нима стопих се там - в далечината, ...

Цяло лято бяхте на перваза,
огласяхте със песни моя свят,
но есента дойде и ме наказа.
Отлитате за друг, далечен град.
Гнездата незаключени и пусти ...

Крещя,, за да ме чуеш,, видиш..
Но тебе те няма.
Чувствам те навсякъде,, ала не те виждам..
Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)
А. 2021

Прескачаме през дните, от епоха във епоха.
Застигаме живота наобратно сякаш.
И в твоите сънища без жал за теб дойдоха
годините - и все пак няма да избягаш...
Отмятаме ги залезите, ден след ден, ...

Времето летеше като днешния ден...
Няколко пъти се опитвах да я заговоря за деца, от толкова време сме заедно,
редно е да имаме деца.. Не искам да се подписваме на някаква книга за брак,..
не ти искам богатствата,..само ей така, да има на някого на когото да оставиш кантората, нали се предавала по н ...

СЮИТА ОТ ЕСЕННА ВЪЗДИШКА
Аз вино от глухарчета не пих.
И дар не ми е пращан – отдалече.
Живея в лоното на светъл стих,
издраскал с туш притихналата вечер. ...

Когато старчески главата ми заклима
и сняг от спомени среднощно завали,
ще бъде дълга, вълча и студена зима,
ще вие вятър леден в тъжните ели.
Тогава ситно времето ще отброява ...

Почакай ме, живот! Поспри за миг!
Върни назад стрелките си ръждясали.
Викът ми не е само силен вик.
Викът ми е за тебе, и за щастие.
Изчакай ме на девствения сняг, ...

Толкова е красиво, толкова е важно
да се усмихваш е уникално.
Представяш ли си една усмивка
колко краси човек, а една
прегръдка внася цяла пролет. ...

В тези трудно преглъщани дни
с изгарящи страсти емоционално нечисти,
зададох въпросът нелеп: "Какво предстои?",
сред хаос лишен от човечност и грижи.
Приплъзваме сърфа на ежедневие сложно ...

Ражда се бебче,
от радост изплаква и
Обич очаква!...

„Обичам те!“
е към сърцето ключът!
С
„Обичам те!“
в живота ще сполучат! ...

Толкова очаквах да видя звездите. Стоях сам и се надявах. Стоях напълно сам, а край мен имаше толкова много нещастие. Далечните светове - това беше мечтата ми. Там трябваше да има живот. Може би езокинезата щеше да ми помогне да контролирам реалността, която честно казано беше напълно скапана. Дори ...

Тичаше... По стръмната урва на страха зад нея се свличаха камъните на вината, която не спираше да я гони като освирепяло куче. Понякога споменът камък я настигаше и заставаше пред нея с кривото лице на остаряла от чакане питанка. Тя беше загубила отговорите в бездънното море на въпросите си и единст ...

*
Човешко стълпотворение...
Пъплещо човешко множество върху планетната кора. Стремежи и усвояване на земя, атмосфера, реки и океани. Грабеж, консумация, натурални и виртуални платежни средства... Множене, „Либерална идеология”, многомилярдни искания, надделявания, противопоставени на творческо, фило ...

Небето става ниско.
Завива ме с мъгливите си длани.
Покрива с дим напукана уста.
Небето ме притиска.
в прегръдката си хладна, ...

Крачка по крачка, година след година
животът приближава своя край,
но душата мъдра спомени скрила,
настанила ги мило, като във рай!
На всеки е дала име на цвете ...

Учителка
Имаше една доста далечна земя, в нея
Живееше една доста добра госпожа.
Вие бяхте неотлъчно до нас.
И всеки час ни показвахте добре с сърце ,но ...

У Т Е Х А
Не ме задържайте!
Телото ми е само дреха,
която на земята ще оставя.
Но ще изпратя цялата утеха, ...

Какво е любовта? Дали някой знае точно това? Това е чувство, което те кара да се чувстваш безкрайно щастлив и спокоен. Любовта осветява деня ти и го прави необикновен. В живота си всеки човек среща любовта по няколко пъти – веднъж силна и страстна, а друг път спокойна, улегнала и търпелива. Как може ...

Всички жени дотук, ми обясняваха, как трябвало да намеря ключа към сърцето им. В един момент се почувствах като ключодържател...
Глупакът може с лекота да ти вкисне дори лошото настроение.
Каква полза от това, да изкачиш безброй върхове, ако всеки един от тях е връх на сладоледа.
По-опасното е, че н ...

ТРЪГВАНЕ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Когато си отидеш,
аз ще сваля слънцето
от небето, ...

"Обичам те!" не казвах много често,
страхувах се да не горчи,
криех чувствата в самотно място,
и често предизвикваха сълзи.
"Обичам те!" е сложна мисъл, ...

Птици предвещават чуден ден.
Вятър пилее облаци сиви.
Милиони слънца, обновени,
в капките дъждовни се усмихват...
Пак извила е снага дъгата, ...

Бягам към тебе,но ти затръшваш ми вратата,
преди да я затвориш,леко си подсвирваш
и се смееш с нелепата си жалка усмивка
на моята много трагична съдба.
Чудя се колко още бонбони ще взема ...

Листо есенно ... красиво и диво
попадна във моите длани
Листо ессенно... мило, игриво
с цветове ярки - багри опарени
То прошепна ми "с тебе вземи ме" ...

Българското село
Умира българското наше село бавно,
за жалост няма кой за него да заплаче.
А някога бе богато, многолюдно, славно,
но спомените за миналото са вече далече. ...

И в този час си мисля за теб,
коя ли вечер е вече по ред!
Главата ми направи ти своя квартира,
всеки ден идваш и времето спира!
Зашо хареса си този уют? ...

Знам, че всичко, което се случи,
ме застигна със смисъл. Дори
се наложи в сълзи да науча,
че когато обичам – боли.
Нямам сили да ровя дълбоко – ...

Една жена танцува в твоя сън,
косите и са с цвят на абанос,
а тялото и, жадно тръпнещ стон,
цигулката на майстор виртуоз.
Коя е тя, дъхът и те докосва, ...

Старата къща
Случайно ли в стара къща замръкнеш,
а навън в глутници ветрове́ вият –
във тайните се опитай да бръкнеш,
които в старите ракли се крият... ...

Отива ли си лятото? Навярно.
Есента почуква на вратата ми.
Облаците пъплят бавно, бавно,
а някак още синьо е в душата ми.
Наистина ли си отива лятото? ...