Марионетки в кожи на герои,
майстори на камуфлажа.
Обградени от тълпа копои,
крачат гордо по паважа.
Преобличат простичката истина ...

Когато вратата се затвори от външната страна, Глухарьов тръсна глава и въздъхна шумно.
- Има дни, в които адски много си мразя работата... – измърмори той и отпи от чая.
Съдейки по количеството в чашата, май го беше направил преди тия двамата да нахълтат вътре. Да, дразнещо е когато не те оставят и ...

Има два вида звезди. Едните светят с истинска светлина на небосвода, а другите с отразена в локвите на пътя.

Изяжда ме болката отвътре.
Разпръсква ме на безброй сърца,
туптящи, в скута на бездомен.
Погледни ме в очите и виж как мечтая,
как живея и се боря със света. ...

Дъждът е дантела омайна
от капчици бод подир бод.
Изплетена бавно и тайно
от феи на синия свод.
Дъждът е ефирна завеса ...

Глава 31. «Златрус» уходит от погони.
*Пока Учитель уравновешенной беседой, прощался со старейшиной скрытого селения - завершал восприятие омертвелой эпохи, ученики пошли тихо бродить по туннелям времени. В зале просторной степи, где они четыре тысячелетия назад уклонялись от свиста сарматских стрел ...

Обичам те
и винаги съм те обичала,
дори преди да знам,
че има такова нещо
като любов. ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agfedousi65 ( Асенчо Грудев )
А: Самотна ли ще е нощта
сред тази звездна тишина?
Къде остана любовта?
Мълчи сребристата луна... ...

... нощта е млада, бризът е въздишка,
зад облак зрее вълчата луна...
Сънят му бяга и в безкрайна нишка
изплитат мислите една юзда.
Под него конят неспокоен цвили, ...

Като върл противник на месото
и поради липсата на шоколад,
синя слива е закуската, защото,
млад съм още за умиране от глад.
Синя слива зряла, сочна ...

Бе дума блага, бе и дълг,
идеята за Свободата.
Светът наоколо бе зъл,
изкореняваше мечтата.
Посичаше я с ятаган, ...

В този свят на условности криви
сме сами в самотата на мрака.
В този свят сме изкуствено живи.
Знам, боли, но животът не чака...
В този свят сме щастливи другари ...

Аз съм стая в мъничка къща,
със прозорче и бели стени,
често спомени тук се завръщат,
на перваза ми зреят мечти.
Вечер паля си газена лампа, ...

Безобразни!...
Отрочета разни…
На мама, на тате,
на чичо, на бате…
Червени или сини, ...

Не искам да римувам тишината,
застанала пред идващото лято,
намразвайки небето над душата си,
тъй сякаш че с отрова е залято.
Не искам да се вкопча във живота ...

Беше летен ден жежък, подпухнал, потен и задъхан и само липсваше му една котка да ме одере по носа и да обявя щях за ден, както се вика, адски прекалено много дразнещо горещ, неговата верица. Обаче в мене други емоции тоз ден завъртаха сърцето и стомаха ми и сменяха им местата. А именно — нетърпелив ...

С полъх на свежа прохлада
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Валерий Брюсов, „Февруари“ ...

Стоя на автогарата и чакам автобуса за София. След тригодишно отсъствие от Родината, зажаднялата ми душа поглъща всичко българско и родно. Сядам на една дървена пейка. До автобуса остава близо час. На съседната стоят две мургави лелки и люпят семки. Неволно се заслушах в разговора им.
- Кво ти е, дж ...

Прибират се джуджетата във къщи.
И виждат вътре истински бардак!
Най-първото, започва да се мръщи,
че някой му е бутнал стола пак.
Чинийката си - второто разглежда. ...

Слънцето се бе облегнало върху
далечната планина и галеше с топлите си пръсти високите борове, които сякаш потръпваха от удоволствие. Нито един облак не се виждаше по ясното синьо небе,а въздухът се бе нагорещил като забравено в огъня желязо. Не бе валял дъжд от седмици и земята се беше сбръчкала ка ...

Нема да имаме пари
да ја купиме желбата на болниот
ниту на сиромашниот
кој пред излогот
гледа во раскошот на светот ...

Сънувах. Бях на брега на някакво езеро.
Беше като в есенен ден. Имаше лек, студен вятър, който влизаше през ръкава, обхождаше ме като някой полюс и приятна хладина се настаняваше по цялото ми тяло. Скръстих ръце, прегърбих се леко и тръгнах към езерото.
Синкава мъгла обгръщаше цялото езеро. Виждаше ...

Пернат певец съм и художник,
не нося четка и триножник,
а с песен всичко съживявам
и горски кът раззеленява.
Прогонвам мразовита зима, ...

В нощта сияние неземно
топли ме сред зло и мраз.
Животът е нещо тленно,
но утеха ще си до сетния час.
В болка само ти, любима, ...

Тя, невинна в своята младост,
той, чаровен, магнетичен и мил,
изкушава я с мъжката зрялост
и в лицето й тихо шепти.
Тя, нежна като пролетно цвете, ...

Реших и аз да пиша за любов
за тази любов, която ни свързва,
мъж с жена, родител с деца, човек с човека.
Откъде да започна
все пак от мъжа и жената ...

Тихо се сипе...
Тихо се сипе белия сняг,
галено щипе бузките пак.
Дядо пред входа чисти снега,
всички се чудят – що е това? ...

Суверенът избира!
Избраният ... прибира!

В училилище след поредното ''отваряне ''...
- Деца, щъркелите вече долетяха при нас, а знаете ли защо... - любезно пита Госпожата.
Мълчание сред наведените детски главички,...последва плахо вдигната ръчичка.
- Да, Петърчо...слушаме те.
- Ами, защото те имат задължения и тук госпожо,.. трябва да доне ...

Умората във мене натежава,
очите си затварям, мисля,
пред мене образът ти се явява,
като че виждам те наистина.
И не, не си на кон пристигнал ...

В утрото на пролетта
с песен ще те поздравя.
Ти си моята мечта
в утрото на пролетта.
С изгрева и с любовта ...

Глава 26
ПОСЛЕСЛОВИЕ
Майкъл отвори очи и видя познатия таван. Лежеше в леглото, в своето бунгало на острова. До него спеше Елис. «Не може да бъде! – помисли си той. - Ние със сигурност бяхме в самолета! Явно имаше терористичен акт, а после… после падахме!» Елис се раздвижи, но не се събуди. Майкъл н ...

Не се опитвай да ме смажеш.
Живота ме научи още млада,
че накара ли те някой да заплачеш,
званието човек не заслужава.
Не се надявай да пропадна. ...