Часовникът житейски
навива се веднъж
и никой няма власт да каже
кога ще спрат стрелките.
Но в късен или в ранен час, ...

Луната е изплела тънка нишка,
поръбила е в сребърно вълните.
Брегът е тих. По-тих е от въздишка,
отронена от пясъка на дните.
В сърцето свито като раковина ...

Прегърнах вятъра след теб останал.
Рисувах чайки в дъждовното небе.
А капките, стъклото ми омаяли,
са морз почукващ по самотното сърце.
Сега лудувам с него. С вятъра. ...

За какво ми е това легло,
щом те няма – светлинка си в мрака?
Плача, за било и не било,
вън, на прага любовта ми чака.
Вятър – вместо мене овдовял, ...

Виж ме, изгарям, клечка кибрит съм,
а мислите ми бурен океан.
Не мога, не искам, да заспя,
седя и броя звездите!
Виж ме, в душата ми огъня буен, ...

Свободата е това усещане за независимост,самостоятелност,еманципация,за волност ,удобство и ширина .Това ,на което света се гради и това, без което ще сме като в затвор.
Свободата е най-ценното нещо съществувало някога,защото без свободата животът не е същия ,той няма смисъл.За да имаш пълноценен жи ...

Продължават да идват тревожни съобщения за страничните ефекти на ваксинирането. Този път бедата дойде при четиридесет годишна жена, лекарка, при която след ваксинирането й, мъжът й, също лекар, отишъл при двадесет и пет годишна не ваксинирана медицинска сестра. Научавайки това, сантехник Михалич, се ...

Избрах те за любим...
Защото...те обичам!
Защото...
ти винаги със мен си мил...
Защото...можеш безпроблемно, ...

И погледи скрити... Само това ли?
През рамо поглежда взорът от срам.
На грижите прежни съдбите отдали
сред свои сме днеска, а всеки е сам.
Веднъж от вълшебството нежност познали, ...

Задянал август шарено цедило,
понесъл есента на гръб и крачи.
Приспива я и пее тихо, мило
да бъде лято. Морните косачи,
повалят бързо равните откоси, ...

Андрей Шляхтинский
Амазонка: призраци на зеления ад
Глава втора
Цветя, крадящи разума
Уанду-то, както и айяхуаската, се пие преди всичко от лечители и магьосници (магове), когато имат за цел да излекуват някоя болест, а също така когато искат да упражнят магическо въздействие на свои врагове. ...

Вървях по своя тежък друм,
но за миг забравих суета, шум,
изпълних се с радост тиха,
птичи песни ме успокоиха.
Усетих около мен светлината, ...

С ръката си погалих слънчев лъч –
неволно сякаш спря се на дланта ми.
В полето бях, окичено със ръж,
приседнал покрай синори … и рани
от парещата жар на туй небе, ...

И ето отново изливам на белия лист
самотата узряла с душевните страсти
Сърцето широко разтваря врати
и тръгва река от рими прорасли
Залива мастилото със сини вълни ...

Мирише ми на есенна талига,
препълнена от ароматен плод,
а лято е, додето поглед стига,
с таван – небето и морето – под.
Но щъркелите вече се подготвят ...

Звездено отдалечен, неразпознаем,
в Небето на един фотопортрет сияя.
Усмивка с устни на Дете
очите ми достига.
И спира Кораб с девствен прах ...

Навън се лее топъл летен дъжд,
отмива на душите мръсотията.
Дъгата появи се изведнъж
И нарисува дълга , цветна диря
Във тъмното, подгизнало небе. ...

отрезвяване —
в една страна ситнежът
твърде бавен е

вродена болест
съвестта е — и без лек —
и (в)се ридае
..........................................
вродена ...

Дали живее в мен едно море?
С вълни от тюркоаз, с гердан от миди
посипани по бряг като сърце,
който със обич само може да се види.
На песъчинки моят дъх дели, ...

МОНАХИНЯТА: Повикал си ме, отче,тук! Не зная
със нещо съгреших ли аз? Гадая!
СВЕЩЕНИКЪТ: О не , сестричке мила! Ти си чудна
Със вярата си силна си и будна!
МОНАХИНЯТА: Старая се с молитви да съм чиста, ...

РИСУВАНЕ НА НЕБЕСНИТЕ ОЧИ
Кой ли слезе да те учи
докъде с любов се стига?
Аз те следвам като куче,
красотата те въздига. ...

Рецептори за толерантност нямам вече,
психиатърът ми... Ами... хвана пътя.
Търпението ми, в канала май изтече
и с него все на някого водата мътя.
И не, не съм родена просто търпелива, ...

Лятото граничи с есента -
август най-примамливо присветва.
Често е поставил песента
на щурчето като цветна летва.
Щъркели отправят се на юг, ...

Вървях в съня си, без път и посока,
и видях как слънцето погребват в гроб,
заплаках ужасена от участта му жестока,
но вървях все напред и търсех брод.
Вилнееха край мен реки с черни вени, ...

Беше лято, но беше студена земята,
в кучешка колибка се скри топлината,
слънчевите лъчи гушнаха светлината,
за да я предпазят от тишината.
Толкова зловеща бе тишината, ...

Виж тъгата в очите ми,
като взор на сърна,
как навежда надолу клепачи замаяни.
Виж леда между нас -
непрозрачна стена - ...

Той е най-висше земно създание,
а от най-хищния звяр е по-злобен.
Затуй живее в болка и страдание,
че от черните страсти е поробен.
Умът му твори всякакви оръжия ужасни ...

Рано-рано
умората настани
голото си дупе
върху гърдите ми,
опря боси петички ...

Магьоснико, къде си? Я ме виж.
Върни ми ден от детските години.
Не ща да ходя в Лондон и Париж,
а искам пак – в гората за малини.
За риба искам, с пръчка във ръка ...

Хранехме гълъбите на един площад,... на друг Игор се вози на кончета, колички,... сякаш и аз станах дете, наблюдавахме рибките в няколко големи аквариума в зоомагазин
- Дядя Петя,.. дядя Петя,.. пасматри,.. пасматри,.. давааай, давай... радостните му възгласи сякаш ме въодушевяваха...
- Мам, мам, бя ...

Вижте ме! Аз нямам дом
и нямам топла супа.
Сърцето ми се свива,
когато се откърши клон,
снегът над мен се трупа. ...

Животът е измислица? Така ли?
Нима не са били онези вишни?
Където бос и по сандали
по пътища сегашни и предишни
дъждец от цвят ме гали. ...

Бих могла да бъда твоя муза.
(Бих могъл да бъда стих и бряг.)
Твоят стон, дихание и изгрев.
(Бих могъл да бъда мил и благ.)
Бих могла да бъда твоя жажда. ...

На другия ден няма
да съм буден май. Ще
има доста загинали и
знай,че малко останаха
в твоя сън и мисля,че ще ...

ТИШИНА В ПОДНОЖИЕТО НА ОКТОМВРИ
За някои неща е вече твърде късно,
на други – няма да им дойде ред.
Пчелицата едва ли ще възкръсне
в бурканчето с кристализирал мед. ...