Глава 24. Письмо Вани Солнцева.
*Пока я блуждал коридорами разных партий Учитель, тут Рыжик какой-то сунул мне конверт, - обратился к Учителю Чечеря, - чувствовалось, что Рыжик этот волнуется из-за собственного преображения, говорит: «передай кому-нибудь из дальнозорких». Видно для вас написано, даж ...

На шега ли бе? Така небрежно
с твоя огън ме докосна ти.
Без да искаш, може би, но нежно
днес душата ми за теб пламти.
И все повече, от час на час, ...

Откакто детската градина ту работи, ту не работи, Мимето съвсем си развали режима и официално неведнъж направи заявления у дома, че до края на живота си повече никога няма да спи през деня.
Още от сутринта замрънка, като видя снега навън:
- Мамо, мамо, искам да излезем!
- Чакай таткото ти да се приб ...

Дали да си налея тишина
в уискито... не, няма да разреждам.
Надвисналата лудост е жена,
гримирала лицето си с надежда,
да срещне обещания жених ...

С трептене, будна в малката ми шепа,
блещукай ти свещена светлина.
И истина в сърце като комета
с искри да озарява синева.
Събираш ли за дълг сълзи вселенски, ...

Улици тесни. Небе.
Гледам те плахо в очите.
Беше до мен..и не бе,
но безрезервно обичах.
Светло червен листопад ...

Искам в теб да се изгубя,
като в мистериозен град!
С хиляди улици непознати
и всички различни.
Едни - мрачни и тъжни, ...

От малка се возя в своя си лодка -
като мене е бяла с износени весла.
Не плувам в океана с другите хора,
в луксозни яхти място не деля.
Хич не ми пука, че сама си пътувам - ...

Навярно в делник подреден
си пускал котва непоискан,
защото в срещите си с мен
подири път, не търси пристан.
И бон вояж ти пожелах, ...

Някога джапала ли съм боса по плажа,
някога била ли съм едно с пясъка и морето.
Някога съзерцавала ли съм звездите,
отразени в дъното на морето.
Някога виждала ли съм слънчевите лъчи, ...

Видях я в Словото. Към нея се обърнах.
Тя. В премяна скромна, в тиха красота.
От погледа ѝ кротък дух надзърна,
прекрасна бе в срамежливостта.
В сияйна красота най-чиста, ...

Минавам покрай оранта - някога чашата,
в която яза събира водата си.
Чаша, отдавна вече пълна
с напудрени канели в цвят на земя.

Отивам при корените си, при рода,
да срещна моите майка и баща.
Да видя усмивките им от пътната врата,
да усетя уюта на семейството, на дома.
Тук в селцето сгушено в планина, ...

В нашта държава -
тъй злополучна,
нищо не става, както трябва,
а ... както "се случва".
С най-бавния взрив поразява ...

Времето ли като хората стана,
или пък хората кат времето -
ту топло, ту пък хлад -
до студ, буря, сняг.
Зима е! ...

нелюбовта е
заради безчислени
лекомислени

Зима е, снежинки играят своя танц навън покривайки всичко с бяла пелина...
Топлина струи от климатика бръмчащ приспивателно..
Изведнъж настъпи тишина... Спря токът, уредите ми командвани чрез 5 J мрежата застинаха, телевизор и радио са безмълвни, Интернетът спря... Ужас.. А как ще заредя електроавто ...

Завеси спуснаха се днес от нежен сняг
дошла е зимата отново за да я приемем.
Внезапно закъсняла тука долетя,
да вземе къс от отреденото си време.
Светът във сняг потъна чисто бял, ...

Там някъде навярно пеят птици,
ромоли извор с приказна вода,
а сенките са с борови иглички
и сладък вятър диша тишина.
Там някъде е много-много синьо, ...

А:
Баба Зима поостаря,
мека вижда ми се тя,
подпира се на леля Есен,
куми се със снежната си песен. ...

Не търси от мене опрощение,
не ме вини за моята омраза.
Цял живот ме пи за забавление
... и в играта си ме смаза.
Събираше в тебе сълзите ми ...

Отмива утрото дъжда, денят разцепва
с дълбоки, непохватно груби фрески
и хвърлят плащ върху земята набраздена
бездомни облаци като в роман на Достоевски.
Процежда кал, разстрелян тротоара. ...

Бориен
Какво прави хората войници? Някои влизат в армията, защото не им е останало нищо, което да придава смисъл на живота им. Търсят отмъщение, опитват се да заглушат гласовете на самообвиненията, да притъпят болката. Те са толкова силни, колкото силни са ръководещите ги деструктивни емоции. Нилара ...

Живеем живот, на пауза поставен.
На някаква междинна гара е спрял.
Насреща - червено. Отдавна забравен
е на семафора зеленият сигнал.
И пасажерите чакат. Сякаш в капан. ...

Не знам какво да кажа тоя път.
За моята жена съм казал всичко!
От нея, чак ребрата ме болят,
когато с мен реши да се сборичка!
Тя знае да поставя борцов ключ, ...

седеф от чувства
сърце от лед обгръща
зимна жарава
---------------------------------
бродещи сенки ...

Накрая падна и снежец
за радост на децата,
и аз, на игрите палав спец,
напълних си душата.
Направих си човече бяло, ...

Преди да си разголил тишината
и сам да ѝ свалиш безмълвно ципа,
една жена ще прекоси душата
и жаждата ти мъжка ще изхлипа.
Съдбата поривисто ще налее ...

При Вас ме пращат, Ваше лицемерие,
грижливо пътя ми показват даже те.
Душата крих, но злобата намери я,
от тук нататък ще е както кажете.
Да, ваша Низост, пращат ме – с проблемите, ...

Самотата, в моите очи , не беше това , което всички я представят.
За мен представляваше просто поле, лишено от емоцията, която хората ни носят. Не бях лишен от самото обкръжение, а от комфорта, който то трябваше да ми носи.
Опитах да намеря спокойствието в тишината, която сам предизвиках.
Някой път ...

Времето е относително!?
За мен времето отдавна е спряло,
живея в други "подобни" измерения?
Духовенството години, така е оцеляло,
имали са представи в "други" оношения!? ...